Решение № 8509 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2010 г.

Решение № 8509 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Неделчев - 08" ЕООД, гр. Габрово, срещу решение № 549/24.11.2009 г. по адм. дело № 370/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 800366/9.02.2009 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Габрово, в потвърдената част с решение № 151/17.04.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че с РА за данъчни периоди м. 06 - 09.2008 г. законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 15 214, 73 лв. по 24 броя фактури, издадени от различни доставчици за доставки на стоки - строителни материали и услуги - различни видове строително - монтажни работи. Получените от дружеството строителни материали и услуги са използвани за изграждане на склад в чужд имот, върху който дружеството няма право на собственост, нито учредено право на строеж. Към процесните данъчни периоди собственикът на капитала на дружеството като физическо лице в съпружеска имуществена общност със съпругата си са притежавали право на собственост върху 1100/5228 части, като са прехвърлили правото си на собственост на дружеството на 29.10.2008 г., видно от нотариалния акт. С получените от дружество през процесните периоди доставки на стоки и услуги са извършени подобрения в чужд имот, които са станали собственост на собствениците му, поради което не са използвани от дружеството за извършване на облагаеми доставки във връзка с икономическата му дейност, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е преценил като обоснован и законосъобразен и доводът на органите по приходите за наличието и на другата хипотеза по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС - процесните доставки са използвани от дружеството за последващи безвъзмездни доставки към собствениците на имота, тъй като разходите на дружеството не са елемент от цената при последващата покупко - продажба на идеалните части от имота от съпрузите Неделчеви на "Неделчев -08" ЕООД. Представеният с възражението срещу ревизионния доклад договор от 2.06.2008 г. за предоставяне на право на ползване и право на строеж не е в нотариална форма съгласно изискванията на чл. 18 от ЗЗД, поради което не учредява право на строеж, нито пък има реквизитите на предварителен договор по чл. 190 от ЗЗД. Решението е правилно. Съдът е направил обосновани изводи за фактите от наличните по делото доказателства. Към момента на получаване на услугите и стоките, за които дружеството е декларирало право на приспадане на данъчен кредит, същото не е разполагало с вещни права върху имота и е извършило подобрения в чужд имот, които по никакъв начин не са били взети предвид при последваща продажба на идеални части от имота от съпрузите Неделчеви на дружеството - тоест доставката от дружеството към собствениците на имота / а видно от размера на идеалните части, той има и други съсобственици / е безвъзмездна. Тъй като последващата доставка е безвъзмездна същата не е свързана с икономическата дейност на дружеството - тоест налице са и двете хипотези по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, в които няма право на приспадане на данъчен кредит, независимо от изпълнението на условията по чл. 69 или 74 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски на касатора. Ответникът по касационна жалба не е бил представляван от юрисконсулт в касационното производство, поради което не може да бъде присъдено претендираното от него юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение