Решение № 5336 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2008 г.

Решение № 5336 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Национална служба "Полиция" МВР, против решение № 452/10.05.2008 г. по адм. д. № 1145/2008 г. на Административен съд - София-град като неправилно, поради нарушение на приложимия материален закон. Постъпила е и частна жалба от Обайдулах Хайрхуа, гражданин на Афганистан против определение от 14. 04.2008 г. с което е отказано спиране на изпълнението на оспорената заповед, като неоснователно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По отношение на частната жалба поддържа доводи за недопустимост на същата поради отпаднал правен интерес. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на Обайдулах Хайрхуа, против заповед № 705/09.06.2006 г. на директора на ОДП, с която на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ е наложена принудителна административна мярка "принудително настаняване" в СДЗНЧ. Изложени са съображения, че в конкретния случай с оглед продължителността на принудителното настаняване от 21 месеца, липсата на данни за предприети действия по отстраняване на пречките за изпълнение на Заповед № 642 от 07.10.2005 г., с която на същото лице е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на РБ" е довело до нарушаване на принципа на съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК. Съдът е счел, още че административния акт не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Съдът е обсъдил наложената принудителна административна мярка по чл. 41, т 3 от ЗЧРБ - "Принудително отвеждане до границата" и съответното изпълнение на същата, обективирано в основанията на чл. 44, ал. 6 - 8 от ЗЧРБ - настаняване в СДВНЧ до отпадане пречките за изпълнение. Изложил е подробни и обосновани мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Преценката на въпроса, дали периодът на настаняването е разумен, не може да бъде абстрактен или неопределен. Дали дадено лицето следва да остане принудително настанено в СДВНЧ зависи от конкретните, индивидуални особености на всеки отделен случай. От доказателствата по делото е видно, че задължение на административния орган е да гарантира, че принудителното настаняване няма да надвиши разумните граници и че е оправдано, с оглед обществения интерес. В конкретния случай не са налице факти, които да сочат обоснованост и наложителност на наложената ПАМ за такъв дълъг период от време, с което да бъде оправдано незачитането на личната свобода и като е отменил обжалваната заповед, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт. Законът е възложил в тежест на административния орган да обоснове необходимостта от прилагането на ПАМ по чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ . Преценката за наличието или липсата на обстоятелства, установяващи необходимостта от налагането на тази мярка (принудителното настаняване) е въпрос за законосъобразността на акта и след като съдът е установил липсата на доказателства установяващи нейната необходимост, правилно е стигнал до обоснован и законосъобразен извод, че оспорения административния акт е незаконосъобразен. Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, установени по делото. По отношение на частната жалба същата се явява неоснователна. Правилно съдът е приел, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, които да са нови по смисъла на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК въз основа на нови обстоятелства, при всяко положение на делото, по искане на оспорващия, съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа издал акта. Доводите, които се излага от частния жалбоподател са свързани със съществото на спора и доколко е необходимо принудителното настаняване на лицето и затова правилно са преценени от съда като такива относими по съществото на съдебния спор. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение