Решение № 1568 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5291/2020 г.

Решение № 1568 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5291/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и по чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез упълномощен процесуален представител юриск. Дуевски, срещу Решение № 6951 от 15.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6833/2019 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ) и по частна жалба, подадена от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго – Про Мрежи" АД), с ЕИК 104518621, срещу Определение № 594 от 22.01.2020 г., постановено по същото дело. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – Габрово по нахд № 1140/2015 г. на Наказателно постановление № НП-384 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това, с обжалваното решение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 1356, 00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – Габрово по кнахд № 44/2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, а КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски от 553, 81 лв. за производството по ЗОДОВ и съдът е отхвърлил претенцията на жалбоподателя до пълния предявен размер от 842, 00 лв. С определение № 594 от 22.01.2020 г. е отхвърлена молбата на "Електроразпределение Север" АД за изменение на Решение № 6951 от 15.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6833/2019 г. по описа на АССГ в частта за разноските присъдени за производството по ЗОДОВ. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и поради неговата необоснованост. Релевира се довод, че съдът не съобразил факта, че "Електроразпределение Север" АД разполага с 8 бр. юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на двете производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. В тази връзка касационният жалбоподател излага подробни съображения и поставя въпроси, които са намерили своя отговор в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Посочва, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. При условията на евентуалност сочи, че сумата на обезщетението следва да бъде намалена предвид изключително ниската правна и фактическа сложност на делото. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът е присъдил тази сума ведно с начисления данък добавена стойност (ДДС), доколкото заплатеният ДДС представлява част от резултата за конкретния данъчен период и подлежи на приспадане от получателя на услугата. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер. По тези причини се иска отмяната на обжалваното решение. В писмен отговор "Електроразпределение Север" АД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба и излага подробни доводи за неоснователността й. Счита, че правото на защита на страната е конституционно признато право и в този смисъл всяка една от страните сама преценява как да защитава своите интереси. Позовава се на решение на КС на РБ № 10 от 29.09.2016 г. постановено по к. д. № 3/2016 г., според което участието на адвокатите в решаването на правни спорове по съдебен ред, страна по които са юридически лица, се основава на конституционната функция на адвокатурата да подпомага ЮЛ при защита на интересите им. Претендират се разноските, сторени за касационното производство съгласно приложен списък. В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от "Електроразпределение Север" АД частна жалба. По същество моли да бъде уважена касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В писмените бележки и в съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД за касационното производство. "Електроразпределение Север" АД е подало частна жалба против определение № 594 от 22.01.2020 г., с което е отхвърлено искането им за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за производството по ЗОДОВ. Твърди, че определението е неправилно като постановено при несъобразяване с действащата правна рамка. Обръща се внимание, че се касае за два отделни иска, макар и свързани с едно и също наказателно постановление. Договорите за правна защита и съдействие имат за предмет защитата на дружеството пред различни съдебни инстанции, предвид което двата заплатени хонорара представляват два отделни фактически състава на увреждане. В тази връзка частният жалбоподател се позовава на чл. 72, ал. 2 ГПК и чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като обръща внимание, че без значение се явява факта, дали двата иска са предявени в едно или в две отделни производства. На следващо място поддържа становище, че разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ не поставя ограничение за присъждане на повече от едно адвокатско възнаграждение ако в производството е предявен повече от един иск. Позовава се на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3 по описа на този съд за 2004 г. По тези съображения моли отмяната на обжалваното определение и изменение на постановеното решение, като бъде присъден пълният размер на направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение. Представя доказателства за извършени разноски за производството по частната жалба и списък на тези разноски. Частната жалба се оспорва в представен по делото писмен отговор от КЕВР от 02.06.2020 г., в който се твърди, че определението е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд правилно отчел направеното възражение за прекомерност и всички останали относими към присъждането на разноските обстоятелства. Счита, че решението на дружеството да предяви вземането си от един и същ правоувреждащ юридически факт (едно и също НП ) с две искови молби е негов избор, и това поведение не кореспондира с принципа на добросъвестност, още повече, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Моли се за оставяне в сила на обжалваното определение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд "Електроразпределение Север" АД се представлява от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на КЕВР и поддържа подадената от него частна жалба. По същество на спора моли уважаването на последната и оставяне в сила на обжалваното от КЕВР съдебно решение. Претендира разноски съгласно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и проверка на обжалваното определение, както и след служебна такава за тяхната валидност, допустимост и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срок. Разгледана по същество, касационната жалба на КЕВР е неоснователна. Неоснователна е и частната жалба на "Електроразпределение Север" АД. Производството по делото е обединило двете искови молби на "Електроразпределение север "АД образувани по повод направени разноски за обжалване на наказателно постановление № НП-384/17.12.2014 г. пред РС - Габрово и във връзка с касационното обжалване на решението на РС пред АС -Габрово, като производството по делото е продължило под № 6833/2019 г. по описа на АССГ. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна съдът приел исковете за допустими, а по същество за изцяло основателни. Приел е, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба и по двата обективно съединени иска. Позовал се на установените по делото факти за осъществено процесуално представителство от адвокат за "Електроразпределение Север" АД по двете съдебни производства, които са приключили с отмяната на Наказателно постановление № НП-384 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, за което представителство пред Районен съд – Габрово и пред АС – Габрово "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – Про мрежи" АД) е заплатило общо сумата от 2712, 00 лв., с ДДС, която съставлява причинена имуществена вреда – установена и доказана по делото. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно – следствена връзка като изложил подробни мотиви и се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. По тези съображения приел исковете за доказани по основание. Изложени са подробни мотиви във връзка с възражението на КЕВР, че защитата на дружеството е било възможно да бъде осъществена от юрисконсултите му, тъй като приел, че само и единствено в негова преценка е да прецени дали да наеме адвокат или да използва назначените юрисконсулти. В заключение и след като обсъдил приобщената по делото справка, представена от настоящия ответник по касация в първоинстанционното производство, съдът направил извод, че стореният разход, предмет на исковете за присъждане на обезщетение, е бил необходим. На следващо място, съдът отчел, че договореното адвокатско възнаграждение по делото във въззивния съд и в АС – Габрово е определено и заплатено в минималния размер на по 1356, 00 лв. за инстанция при съобразяване на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2 и пар. 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За неприложима към казуса съдът преценил, че е разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото в процесния случай е налице материален интерес, тъй като с наказателното постановление е наложена имуществена санкция. За да извърши преценка досежно това претендираният размер на обезщетенията явява ли се справедлив и обоснован, съдът е взел предвид размера на защитавания интерес и положения адвокатски труд по всяко отделно производство. Като отчел и извършените по двете дела процесуални действия от представляващия "Електроразпределение Север" АД адвокат, съдът направил извод, че уговорените и заплатени възнаграждения са в съответствие с посочената наредба и като размер, претендиран като обезщетения, са справедливи и не са налице законови предпоставки за тяхното намаляване. По така изложените в решението подробни съображения, съдът направил извод, че претенциите са изцяло основателни и следва да бъдат уважени. Присъдил сумата на обезщетенията, ведно със законната лихва, считано от датата на отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление, във връзка, с което са претендирани вредите – 05.04.2016 г. като се позовал по въпроса на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. Като съобразил изхода на спора, съдът приел, че искането на "Електроразпределение Север" АД за присъждане на сторените по делото разноски е основателно. Приел е обаче, че възражението на ответника за неговата прекомерност в това производство е основателно. Приел, че изборът на ищеца да образува две отделни производства, по всяко от които да плати отделни адвокатски възнаграждения, не кореспондира с принципа за добросъвестност, поради което върху ищеца следва да бъде възложена тежестта от присъждане само на онова заплатено от него адвокатско възнаграждение, което би му се следвало при добросъвестно упражняване на процесуални права и във връзка със защитата на претендираното от него накърнено материално право. Съдът е посочил, че материалният интерес по делото е 2712 лева, поради което на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, дължимото възнаграждение е в размер на 503, 81 лева с ДДС. Присъдил е и направените разноски за държавна такса в общ размер на 50 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Възраженията, които касационният жалбоподател КЕВР е поставил за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Няма спор по делото, че фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявения иск за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Неоснователен се явява доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и пред АС - Габрово. Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства, правилно е прието от съда, че са налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г. Развитите в касационната жалба на КЕВР съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението не се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представените писмени отговори на исковите молби (и по присъединеното дело), нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство. Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция (което становище е изразено от съдебния състав и в други свои съдебни решения) за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договорените и изплатени адвокатски възнаграждения, претендирани като имуществена вреда, са на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Размерът на възнаграждението съгласно законовата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗА трябва да е справедлив и обоснован и не може да бъде по – малък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. При съобразяване на изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение, с което са уважени изцяло двата обективно съединени иска следва да се остави в сила. Не са налице релевираните в касационната жалба на КЕВР основания за неговата отмяна. По отношение на подадената частна жалба. Същата се явява неоснователна. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането за изменение на решението в частта относно присъдените разноски в производството по ЗОДОВ. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд, приел, че молбата по чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК е неоснователна. Съдът отново се позовал на аргументите, които са изтъкнати в решението, чието изменение е поискано, относно размера на разноските, като е приел, че двете искови молби са разгледани в едно производство. По тези причини отхвърлил искането за изменение на Решение № 6951 от 15.11.2019 г., постановено по адм. д. № 6833/2019 г. по описа на АССГ в частта за разноските. Определението е правилно. Направените от съда изводи, с които е мотивирана неоснователността на молбата на "Електроразпределение Север" АД, с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, са обосновани и са в съответствие с материалния закон. В тази насока правилно е отчетено от съда, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е заявено своевременно, като са съобразени и относимите обстоятелства - предявяването от "Електроразпределение Север" АД на вземането му от един и същ правоувреждащ юридически факт с две искови молби, вместо с една; ниската правна и фактическа сложност на спора; извършените в хода на съдебното производство процесуални действия, които били взети предвид при преценката на възнаграждението на адвоката. По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъда оставено в сила. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 396, 00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява основателно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение