Решение № 203 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4605/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Хасан, от [населено място], област Пловдив против решение 162 / 31.01.2023 г. по адм. дело 2184 / 2022 г. на Административен съд Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Пловдив чрез юрисконсулт Велева-Минкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 162 / 31.01.2023 г. по адм. дело 2184 / 2022 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на Ш. Хасан срещу решение 2153-15-236 / 28.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер], протокол 2140-15-344 / 11.05.2022 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ досежно отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е установено, че със заявление вх. 2113-15-3633 / 08.09.2021 г. Ш. Хасан е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Приложил е изискуемите документи по чл. 2, т.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), като пенсионните органи са приели, че част от тях са нередовно оформени и нямат удостоверителна доказателствена сила. Този извод е бил направен след извършени проверки по чл. 108, ал.1, т.1 КСО, при които при осигурителите Мадара Автотранспорт ООД, гр. Шумен; СД Лир Леви и сие, гр. София; Агропромстрой кл. Симеоново, гр. София; Инвестмаш гр. София; Нарекс ЕООД, гр. Дупница и ПМУ Кремиковци, гр. София или е установена липсата на осигурено лице с имената на жалбоподателя или липсват разплащателни ведомости. Издадените обр. УП-30 освен, че установяват по-висока категория труд за претендираните длъжности, но и не съдържат безспорни данни за съществувало осигурително правоотношение. Съгласно чл. 40, ал.3 НПОС, документите за удостоверяване на осигурителен стаж се издават въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд и доколкото събраните в хода на административното производство доказателства опровергават твърденията за наличен осигурителен стаж при процесните осигурители, пенсионните органи и първоинстанционният съд законосъобразно не са зачели същия при изследване наличието на материалноправните основания по чл. 69б, ал.2 КСО. С оглед доказателствата по делото законосъобразно е бил зачетен осигурителния стаж на Ш. Хасан за времето от 06.01.1981 г. до 01.03.2017 г. с прекъсване, както следва: от втора категория труд 07 години, 09 месеца и 09 дни и от трета категория 12 години, 03 месеца и 20 дни. На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория е в размер на 22 години, 00 месеца и 09 дни. Съгласно чл. 69б, ал.2 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете възниква при навършена възраст от 58 години и 08 месеца и придобит осигурителен стаж от втора категория най-малко 15 години. Възрастта като основание за придобиване на правото в случая е налична, но не е установено съществуването на минимално изискуемия осигурителен стаж от 15 години. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение