Решение № 15879 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9441/2011 г.

Решение № 15879 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9441/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Касационното производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Живка Никифорова Войнова от гр. София против решение от 12.05.2011 г. постановено по адм. дело № 5254 от 2006 г. на Софийски градски съд - административно отделение, като неправилно. Доводите изложени в касационната жалба и в съдебно заседание, са свързани с необоснованост на съдебното решение, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Ответникът - Областен управител на област София, не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема, че е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е неоснователна. С обжалваното решение административното отделение на Софийяския градски съд е отхвърлил жалбата на касаторката против изричния писмен отказ на зам. областния управител на област София № 97/51 от 03.11.2006 г. да уважи искането на жалбоподателката с вх. № 97-51 от 05.04.2006 г. подадена по преписка вх. № 97-005757 от 18.11.1998 г. за обезщетение по ЗОСОИ по съображения, че не са налице предпоставките по ЗОСОИ. Съдът е приел, че отказът е законосъобразен с мотиви, че за процесния имот липсват безпорни данни за одържавяването му от наследодателя и. Няма спор по делото, че касаторката Войнова се явява наследник на Цветанка Христова, която е наследник на Тома Пещерски. В хода на процеса включително и със назначаването на експертиза и допълнителна втора такава е установено, че процесния имот за който се претендира обезщетение по реда на ЗОСОИ в различните документи е записан на името на различни собственици - наследници на Стойко Пещерски за Джовани Арбалеро Мости и на наследници на Тодор Стойчев Талев. С оглед на това съдът е приел че не са налице предпоставките на ЗОСОИ - не е установено че жалбоподателката е правоимащата по закона и че имота не е одържавен по някой от посечените в ЗОСОИ начини. Решението е правилно. Съдът е спазил съдопроизводствените правила. Обсъдил е изключително подробно доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба. Изводите му са в съответствие с фактически установеното и при правилно приложение на материалния закон. Изложените от градския съд съображения относно правната същност на потестативното право по ЗОСОИ изцяло се споделят от настоящата инстанция. От безспорно установените фактически обстоятелства по делото законосъобразни са изводите на съда, че жалбоподателката не е правоимаща по ЗОСОИ и в съдебното решение са изложени съображения за липсата на предпоставките по ЗОСОИ, а именно: 1. да се касае за имущество одържавено по някой от законите, посочени в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, което не може да бъде върнато тъй като не съществува във вида в който е одържавено; т. 2 това имущество да е било собственост на заявителя или негов правоприемник; 3. да не е получено обезщетение и 4. да е подадено заявлението по ЗОСОИ в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ т. е до 22.11.1998 г. и затова касационната жалба се явява неоснователна. Ето защо оспореното решение на СГС е правилно. Постановено е с оглед събраните доказателства и в съответствие с приложимия материален закон, при което са спазени както се посочи съдопроизводствените правила. Обосновано съдът е приел за законосъобразен обжалвания отказ на областния управител да удовлетвори претенцията на жалбоподателката Живка Н. Войнова - настоящ касатор - за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Установените по делото факти сочат, че от общия наследодател на касаторката е отчужден незастроен недвижим имот, за който впоследствие е съставен АДС № 4392/1878/ от 12.10.1961 г. Отчуждаването е осъществено по действащия към този период Закон за благоустройството на населените места /ЗБНМ/ и оценката на следващото се парично обезщетение е извършена на основание чл. 67 от ППИНМ /Правилник за планово изграждане на населените места/. Правилно съдът е отбелязал, че искането е извън приложното поле на ЗОСОИ, тъй като цитираният благоустройствен закон не е включен в чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ /Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти/. Случаят касае хипотеза на друг реституционен закон, а именно - ЗВСНОИ /Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти/ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони /между които фигурира и ЗБНМ/, според който административната процедура е съвсем различна и се развива пред друг орган. Основателно съдът е приел за недоказано твърдението, че претендираният имот е идентичен с този, отразен в АДС № 4080/06.08.1959 г., в който са били ситуирани 3 /три/ сгради. Според наличните по делото писмени документи, за собственици на този имот са посочени наследниците на друго лице, различно от праводателя на касаторката. Дори са налице данни за отчуждаване на имота през 1958 г. и превеждане на обезщетение и на Стойко Пещерски за Джовани Арбалеро Мости - пл. нареждане от 17287/19.07.По делото не са представени доказателства за надлежно опровергаване на доказателствената сила на въпросния АДС, както и такива за причините за съставяне на два акта за държавна собственост за един и същи имот и затова изводите на съда са в съотвтествие със събраните доказателдства. Затова не може да се приеме наличие на необоснованост на съдебното решение, така както се твръди. В касационната жалба се правят доводи и възражения относно приетите и обсъждани в съвкупност с останилте доказателства експертизи. Видно от протокола от последното съдебно заседание, същите не са оспорвани, поради което е недопустимо в касационното производство да се правят опити за оспорване на приетите експертизи. Обезщетението на правоимащите по ЗОСОИ, както се посочи по-горе се определя при наличето на определени от закона предпоставки. В този смисъл е невярно твърдението на касаторката че не е длъжна да установява факта на собствеността на имота за който се претендира обезщетение. Законът не освобождава правоимащите от доказателствената тежест да установят, че са такива. По отношение на възражението, че писмените бележки са предоставени в деня на обявяване на съделното решение то следва да се отбележи че този довод не може да се отрази на правлиността на съдебното решение. По изложените съображения, за оспореното решение липсват касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд - трето отделение,