Решение № 335 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 987/2012 г.

Решение № 335 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 987/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството по делото е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК и е образувано по искане на осъдения Т. К. С. за възобновяване на производството по ВНОХД № 67/2012 г., по което е било постановено решение № 26 от 17.04.2012 г. от Окръжния съд - Разград, с което е потвърдена осъдителната присъда на районния съд от същия град. С първоинстанционната присъда № 35/31.01.2012 г., постановена по НОХД № 957/2011 г. от Районен съд - Разград, подсъдимият Т. К. С. е бил признат за виновен за извършено от него в съучастие с М. М. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години. В искането за възобновяване на делото се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Счита се, че наказанието е несправедливо. В съдебното заседание пред ВКС осъденият С. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, подадено е в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 3 от НПК, но по същество е неоснователно. В самото искане за възобновяване на делото, подадено от осъденото лице, липсват конкретни доводи, представени в подкрепа на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като единственото твърдение е "завишеност на присъдата". В съдебното заседание пред касационната инстанция така заявеното оплакване също не е доразвито с доводи, относими към наведеното касационно основание, а и не намира подкрепа в данните по делото. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимите С. и М. на основание чл. 371, т. 2 от НПК признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласили да не се събират доказателства за тях. За изчерпателност на проверката, преди да се занимае с възраженията на осъденото лице за справедливостта на наказанието, касационният състав намира за необходимо да отбележи, че първата инстанция с твърде оскъдни и декларативни мотиви е утвърдила и приела фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Този не дотам процесуално издържан подход е преодолян, видно от мотивите на въззивното решение (л. 33 от делото), а именно последното по аргумент от чл. 426 от НПК е пряко подлежащият на проверка съдебен акт по глава тридесет и трета от НПК Наказанието на осъдения С. е определено при условията на чл. 54 от НК. Предходните инстанции са съобразили като смекчаващо отговорността обстоятелство - ниската стойност на отнетото имущество. Към смекчаващите обстоятелства следва да се добави и съдействието на осъдения за разкриване на обективната истина още на досъдебното производство. Няма как обаче те (смекчаващите обстоятелства) да не бъдат съпоставени с установените отегчаващи такива. Правилно съдът е взел предвид дръзкия начин на извършване на продължаваната престъпна дейност (три отделни деяния, проникване в домовете на пострадалите, в тъмната част на денонощието и в тяхно присъствие), очертаващ по-висока степен на обществена опасност на деянието, както и досието за съдимостта на осъдения С.. Последното, съдържащо данни за предходните му осъждания, извън тези, достатъчни за квалификацията опасен рецидив. Не без значение е и фактът, че посегателството е извършено по-малко от месец след като осъденият е изтърпял наказание лишаване от свобода в размер на три години и два месеца (справка съдимост, т. 4, писмо от Затвора - Плевен, л. 59 и сл. от първоинстанционното дело). При теза данни наказанието на осъдения С., определено в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК в средния размер на предвиденото по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК и редуцирано с една трета според изискванията на чл. 58а, ал. 1 от НК не разкрива белези на явна несправедливост. Така наложената санкция се явява съответна на извършеното и достатъчна за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което искането за нейното намаляване не следва да бъде уважено. С оглед на изложеното липсват основания за възобновяване на производството по делото, поради което и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,