Решение № 10223 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3890/2010 г.

Решение № 10223 от 27.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3890/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Румяна Методиева Ченалова срещу решение по т. 61.1 и т. 61.2 от протокол № 5 от 04.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 77/2009 г., с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт й е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг "съдия в апелативен съд" в ранг "съдия в окръжен съд" за срок от две години". В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че жалбата е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: Дисциплинарното производство е образувано по предложение на петима членове на ВСС, във връзка с възложена проверка на постоянната комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" на данни, уличаващи кандидатите за административни ръководители при назначаването им на ръководни позиции в различни звена на съдебната власт, за извършени нарушения на т. 5.9 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати (КЕПБМ). Повод за извършването й са публично изнесени сведения от члена на ВСС Иван Колев, че лице, оповестено с името "Красьо", е предлагало срещу възнаграждение осигуряване на подкрепа от членове на ВСС на магистрати, участващи в конкурси за административни ръководители на различни звена от съдебната система. В хода на образувано пред Софийска градска прокуратура досъдебно производство № 6813/2009 г. срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт", като "Красьо" е идентифицирано лицето Красимир Васков Георгиев. Последният е осъществявал контакти с различни магистрати - кандидати за ръководни административни длъжности, през периода 01.01.2009 г. - 30.06.2009 г.. С решение на ВСС, прието на проведено заседание на 12.11.2009 г., на основание чл. 316, ал. 2 във вр. чл. 311, т. 2, б. "а" вр. чл. 308, ал. 1 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателката Ченалова, съдия в Софийски градски съд и е избран дисциплинарен състав чрез жребий. С разпореждане от 18.11.2009 г. на председателя на дисциплинарния състав е насрочено заседание на 08.12.2009 г., за което жалбоподателката е била уведомена. На редовно проведеното заседание е изслушана страната и са приети доказателства. С оглед направените от дисциплинарно отговорното лице искания по доказателствата, делото е отложено за събирането им. Следващото заседание по доказателствата е проведено на 16.12.2009 г., а на заседанието от 22.12.2009 г. страните са изслушани по същество. С решение № 10-00-007/01.02.2010 г. по дисциплинарно дело № 77/2009 г., дисциплинарният състав е приел, че жалбоподателката е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, изразяващо се в нарушение на правилата за етично поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие - т. 5.6 от КЕПБМ за това, че като кандидат за председател на Окръжен съд - Стара Загора е осъществила контакти с компрометираното лице Красимир Георгиев в период, предшестващ по време избора на ръководна позиция, с което е накърнила престижа на съдебната власт. Като е изложил съображения във връзка с тежестта на нарушението, формата на вината и личността на дисциплинарно привлеченото лице, дисциплинарният състав е предложил на ВСС да й наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - понижаване в ранг в същия орган на съдебната власт за срок от две години. В мотивите на решението, дисциплинарният състав е приел за установени следните обстоятелства: В заседание на ВСС, проведено на 18.06.2009 г. членът на ВСС Иван Колев е оповестил публично сведения, че лице известно като "Красьо" обещава срещу възнаграждение подкрепа на кандидати за административни ръководители при назначаването им на ръководни позиции в различни звена на съдебната власт. Във връзка с изнесената информация е образувано досъдебно производство № 6813/2009 г., при разследването по което е установено, че лицето Красимир Васков Георгиев, през периода 01.01.2009 г. до 30.06.2009 г. е осъществявал контакти с редица магистрати, кандидати за ръководни административни длъжности, между които и жалбоподателката Румяна Ченалова. . Съгласно копие от удостоверение рег. индекс 11-03-691 от 15.10.2009 г., приложено към досъдебно производство № 6813/2009 г., предоставено от прокуратурата на ВСС, за същия период са установени определен брой магистрати, чиито мобилни номера са били записани в паметта на мобилния телефон, ползван от лицето Георгиев, между които са осъществени двустранни контакти (входящи и изходящи телефонни разговори и двустранно разменени съобщения). По дисциплинарното дело е приложено извлечение от разпечатка на мобилен оператор "Мобилтел" ЕАД от 24.06.2009 г. с данни относно контактите на жалбоподателката Ченалова с лицето Красимир Георгиев. Въз основа на тези документи е установено, че за периода от 18.05.2009 г. - 17.06.2009 г. между лицето Красимир Георгиев и жалбоподателката Ченалова са били проведени общо 30 телефонни разговори с продължителност от 2 до 143 сек., от които изходящи от Георгиев до Ченалова - 12 бр. и входящи от Ченалова към Георгиев - 18 бр. Конкурсът за административен ръководител на ОС - Стара Загора е обявен на интернет-страницата на ВСС на 07.05.2009 г. (т. 5 от решението на ВСС). Срокът за подаване на документите на кандидатите е 14-дневен, считано от публикуването на решението, в рамките на който жалбоподателката е подала заявление чрез пълномощник с рег. № 96-01-1266/21.05.2009 г. Изборът за назначаване на административен ръководител се е състоял на заседание на ВСС, проведено на 15.07.2009 г. Съгласно публикувания кратък стенографски протокол № 29/2009 г. от заседанието на ВСС, в конкурса са участвали жалбоподателката Ченалова и Тоньо Мирчев Тонев, който е бил избран за председател на съда, след проведен таен избор с бюлетини. Дисциплинарният състав е констатирал, че разговорите между лицето Георгиев и жалбоподателката са започнали непосредствено преди изтичане на срока за подаване на заявления за участие в конкурса за административен ръководител на ОС - Стара Загора, били са ежедневни, като комуникацията е продължила активно до момента на оповестяването на 18.06.2009 г. на името на Георгиев пред ВСС като лице, контактуващо с магистрати във връзка с провежданите конкурси в съдебната власт. Дисциплинарният състав, въз основа на приобщените по дисциплинарното дело данни за имущественото състояние на лицето Красимир Георгиев - притежавани недвижими имоти и движими вещи, и декларирани доходи, след съпоставянето им, е приел, че същият, въпреки липсата на легитимни доходи, поддържа висок стандарт на живот. Според оповестената от главния прокурор информация в заседанието на ВСС на 08.10.2009 г. и справката за хода на досъдебното производство рег. № 11-03-691/15.10.2009 г., Георгиев в хода на досъдебното производство № 6813/2009 г. е отрекъл да познава лица от системата на съдебната власт. Поради това, че тези твърдения са били опровергани от събраните материали по делото, същият е привлечен към наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Съгласно приложените документи по делото е прието за установено, че лицето познава значителен брой магистрати, с които е поддържал телефонни контакти и се е срещал лично. Въз основа на преценка на изложените обстоятелства, дисциплинарният състав е достигнал до извод, че съдия Ченалова, кандидат за административен ръководител на ОС - Стара Загора е поддържала активна двустранна комуникация с лицето Красимир Георгиев в периода, предшестващ провеждането на избор за ръководен пост в системата на съдебната власт, за който се е кандидатирала. Това поведение съставът е квалифицирал като нерегламентирани контакти с компрометирано лице, с което е накърнила външната убедителност на независимостта на съдебната власт. Приел е, че с действията си е извършила дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ, като е допуснала нарушение на правилата за етично поведение, произтичащи от принципа за почтеност и благоприличие - т. 5.6 от КЕПБМ. В тази връзка дисциплинарният състав е посочил, че е обвързан с фактите, изнесени в предложението за образуване на дисциплинарно производство, но не и с тяхната юридическа квалификация, поради което не е възприел дадената такава на нарушението по т. 5.9. от КЕПБМ. Изтъкнал е, че с поведението си, което създава подозрение за корупционни практики и поставя под съмнение независимостта на съдебната власт, магистратът е накърнил престижа на съдебната власт, съставляващо самостоятелно дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Дисциплинарният състав е приел за недостоверни и не е кредитирал обясненията й, че разговорите с лицето Георгиев са били лични - свързани с поет от негова страна ангажимент да устрои сина й на работа. Счел е за ирелевантно обстоятелството, че жалбоподателката не е била избрана на поста, за който е кандидатствала. Така мотивиран е приел решение да предложи на ВСС на жалбоподателката да се наложи дисциплинарното наказание, предвидено в чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. ВСС, на проведеното заседание на 04.02.2010 г., след изслушване на члена на ВСС, докладчик по дисциплинарното дело, възприемайки изцяло изложените съображения за ангажиране на дисциплинарната отговорност на съдия Ченалова, с оспореното решение по т. 61 и т. 62 от протокол № 5 от 04.02.2010 г. на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт й е наложил дисциплинарно наказание "понижаване от ранг "съдия в апелативен съд" в ранг "съдия в окръжен съд" за срок от две години". Недоволна от решението на ВСС, жалбоподателката го оспорва, като поддържа, че е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Излага доводи, че комуникацията й с лицето Красимир Георгиев не е била обществено достояние, поради което не е било възможно да се формира негативно отношение и убеждение, че се накърнява честта на магистрата; няма законово основание да се възприемат като дисциплинарно нарушение контактите с лице, което не е обвързано със съдебната система само защото са се състояли в процес на избор на административни ръководители; не е имала знание за неговото имуществено състояние и съответно, че познанството й с него има характер на нерегламентират контакт с компрометирано лице, поради което не е допускала, че провеждането на разговори с това лице съставлява нарушение на етичните правила, т. е. липсва субективна страна на деянието; няма доказателства за естеството на разговорите, въз основа на които да се направи извод за някаква неправомерност на поведението й; по недопустим начин кадровият орган, без да е събрал доказателства за ангажиране на дисциплинарната й отговорност, е смесил фактическите състави на дисциплинарните нарушения, за които й е наложено дисциплинарното наказание. При тези съображения моли да се отмени обжалваното решение на ВСС. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, счита жалбата за неоснователна по следните съображения: С разпоредбата на чл. 307, ал. 1, т. 3 от ЗСВ е предвидено, че нарушаването на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите съставлява дисциплинарно нарушение, а с т. 4 от същия текст е разписано като дисциплинарно нарушение действието или бездействието, което накърнява престижа на съдебната власт. В разглеждания случай, дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал поведението на съдия Ченалова, с оглед контактите й с лицето Красимир Георгиев във връзка с участието й в конкурса за административен ръководител на ОС - Стара Загора, като дисциплинарно нарушение, обективиращо фактическите състави по т. 3 и т. 4 на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Съгласно т. 5.6 от КЕПБМ, магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. С Етичния кодекс е въведен стандарт за поведение на магистратите във връзка с професионалния им статут и свързаните с него обществени очаквания за справедливост, безпристрастност, независимост и почтеност при изпълнение на функционалните им правомощия. Формулираните етични правила имат за цел да гарантират авторитета на юридическите професии и да създадат яснота и предвидимост в обществените отношения, които се развиват в сферата на магистратурата. Спазването им е въздигнато в институционално задължение за магистратите както при упражняване на професионалната им дейност, така и в личния живот. Ето защо, магистратите при изявите и контактите си следва да поддържат такъв стандарт на поведение, който не позволява създаването на съмнения и убеждения за използване на неприемливи от гледна точка на етичните правила средства и подходи за кариерното си развитие. Поради това административният орган правилно е посочил в решението си, че формираното впечатление в обществото за недопустими практики по повод провеждания конкурс от страна на магистрата е достатъчно, за да рефлектира отрицателно върху престижа на съдебната власт. Установените фактическите обстоятелства за осъществени двустранни контакти на жалбоподателката с лицето Красимир Георгиев, разгледани в контекста на такива с множество магистрати от различни звена и на различно ниво в магистратурата, участници в конкурсите от една страна и отделни членове на кадровия орган от друга, са породили убеждението в обществото, че изборът на административни ръководители не е основан на законовите критерии и техните професионални и персонални качества, а на лични познанства и връзки. Правилно ВСС, въз основа на анализ на фактите е приел, че липсва убедително и общоприемливо обяснение за комуникацията между жалбоподателката и лицето Кр. Георгиев, с оглед данните за личността му - възраст, образование, социален статус, без професионална принадлежност към някоя от юридическите общности, което да преодолее възприятието, че същите са свързани с търсене на подкрепа и лобиране по повод проведения конкурс. Без значение за отрицателния ефект върху престижа на институцията е обстоятелството, че няма данни при проведения от ВСС конкурс тези контакти да са повлияли на избора на административен ръководител, както и какво е съдържанието на проведените разговори. Ето защо, независимо от конкретните причини, комуникацията на жалбоподателката с Красимир Георгиев в чувствителния период на назначения води до убеждение за съществуването на корупционни схеми, търговия с гласове, т. е. на неприемливи практики от гледна точка на етичните правила, в частност по т. 5.6 от КЕПБМ, което правилно е определено от дисциплинарно наказващият орган като дисциплинарно нарушение в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. Правилно кадровият орган е приел, че с поведението си жалбоподателката е осъществила и фактическия състав по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да го компрометират в професионалната и лична сфера, защото основен постулат е, че е достатъчно дадено поведение да бъде възприето като недопустимо от членовете на обществото, за да се формира негативно отношение към съдебната власт като цяло и се накърни престижът й. Ето защо, правилни са изводите на административния орган, че с факта на появилото се в публичното пространство съмнение, че в своята професионална дейност магистратите приемат за нормално използването на ходатайства и лобизъм при назначаване на административни ръководители в системата, посредством осъществените контакти с лице, за което съществува информация, че претендира да има влияние върху членовете на ВСС, уронват доверието в съдебната власт. Доводите и оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение съдът счита за неоснователни. По отношение на субективната страна на извършеното дисциплинарно нарушение следва да се посочи, че не е необходимо жалбоподателят да е допускал възможността за компрометирането си пред обществото по повод проведените разговори с лицето Красимир Георгиев, достатъчно е обективно настъпилият негативен резонанс при информирането на обществеността за същите върху авторитета на магистратурата и поставянето под съмнение на легитимността в етичен аспект на проведения избор. Още повече фактите, касаещи личността на Георгиев са съществували обективно и преди да са станали общоизвестни в резултат на изявлението на члена на ВСС и жалбоподателката е следвало да прецени доколко са уместни контактите й към момента на осъществяването им. В този смисъл дисциплинарно наказващият орган правилно е счел, че простъпката е извършена от субективна страна под формата на небрежност. Не могат да бъдат споделени и доводите, че дисциплинарната й отговорност е ангажирана на базата на предположения и при отсъствие на данни за естеството на разговорите. Освен изложеното по-горе в тази връзка, следва да се посочи, че изводите на дисциплинарно наказващия орган правилно са изградени на базата на съвкупната преценка на поведението на жалбоподателката в контекста на установените разговори на същото лице с други магистрати в сходни ситуации. Предвид изложеното, оспореното решение е издадено от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Дисциплинарно наказващият орган при индивидуализацията на дисциплинарното наказание е съобразил изискванията и критериите по чл. 309 от ЗСВ за определяне вида на дисциплинарната санкция и в рамките на предоставената му дискреционна власт, е наложил на жалбоподателката дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. С оглед на тези съображения, не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на обжалвания административен акт, поради което подадената срещу същия жалба следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,