Решение № 249 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 425/2008 г.

Решение № 249 от 2.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 425/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. от гр. Б. срещу решение № 275 от 29.11.07 г. по гр. д. № 412/07 г. на Я. окръжен съд. В жалбата се поддържат оплаквания за необоснованост на въззивното решение и допуснати от съда съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата по делото - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Поддържа се, че при липсата на категорични доказателства, опровергаващи презумпцията на чл. 19, ал. 3 от СК, въззивният съд неправилно е приел, че процесният апартамент представлява изцяло лично имущество на мъжа по смисъла на чл. 21, ал. 1 от СК. Необоснован бил изводът, че сумата, получена от ищеца при продажбата на лично имущество по нот. акт № 176/04 г., била вложена за закупуване на процесното жилище, но дори това да беше така, би била налице частична трансформация на 7500 лв., а не пълна трансформация. В нарушение на чл. 133, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) съдът основал решението си на свидетелски показания за действителната продажна цена на имота по нот. акт. № 176/04 г., 46 000 лв., вместо да зачете посочената в акта по-ниска цена от 15 000 лв. Неправилно съдът основал решението си на показанията на свидетелката И, която нямала контакти със семейството и която сочела неверни факти. Освен това - цената на процесния апартамент според нотариалния акт била 16 483,50 лв., а съдът приел, че ищецът е дал за закупуването му 18 700 лв. Ответникът в производството - Н. С. Т. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на I г. о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Я. окръжен съд е оставил в сила решение № 602 от 12.07.07 г. по гр. д. № 856/06 г. на Я. районен съд, с което е било признато за установено по отношение на М. Д. Д., че апартамент № 7, находящ се в гр. Я., ул."А" № 10, вх. А, ет. 3 е лично имущество на Н. С. Т., на основание чл. 21, ал. 1 от СК. Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи. На 1.03.04 г. ищецът Н брат му Т. Т., действащ чрез своята майка и настойник Й. И., са продали свой наследствен недвижим имот и са поделили по равно парите от продажбата. В нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена на имота е 15 000 лв., но в действителност тя е била около 46 000 лв., изплатени в лева и в чужда валута, съгласно показанията на свидетелката Й. П. е също, че в деня на продажбата - 1.03.04 г., Н. Т. е разкрил две сметки на свое име в ОББ-клон Я., едната за сумата от за 1250 евро, а другата - за 17 000 лв. Тези суми са били изтеглени от него съответно на 29.04.04 г. и на 03.05.04., а на 04.05.04 г. той закупил процесния апартамент за сумата от 16 483,50 лв. При тези данни е прието от правна страна, че макар и закупен по време на брака между страните, процесният апартамент представлява изцяло лично имущество на Н. Т., тъй като е придобит с негови извънсемейни средства, които той е имал от продажбата на наследствено имущество. Прието е, че наличието на трансформация по чл. 21 от СК може да се установява с всякакви доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. По-специално - допустимо е със свидетели да се установява действителната продажна цена на наследствения имот на Н. Т., като в случая не важат ограниченията на чл. 133 от ГПК (отм.). Съдът е дал вяра на показанията на свидетелката И, тъй като тя не е заинтересувана от изхода на делото, освен това те са логични и безпротиворечиви. Отхвърлено е като неоснователно възражението на М. Д., че при закупуване на жилището са дадени средства от нейните родители. Съдът е посочил, че според свидетелите по делото, тези средства са били използвани за издръжка на семейството и за ремонт на жилището, но не и за закупуването му. Решението е правилно. Неоснователно е основното оплакване в касационната жалба, че въззивният съд е основал решението си на недопустими свидетелски показания. Действително - съгласно чл. 133, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.), недопустимо е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ, какъвто е нотариалният акт за закупуване на процесното жилище. Тази забрана обаче важи само в отношенията между страните по сделката, но не и в отношенията им с трети лица, какъвто е настоящият случай. Няма пречка при един спор по чл. 21, ал. 1 от СК да се разпитат свидетели, които да установят каква е действителната сума, която ищецът е получил от продажбата на наследствено имущество и която е вложил в придобиването на друг имот. Въззивният съд правилно се е съобразил с показанията на свидетелката Й по този въпрос. Тя има преки впечатления каква е била действителната продажна цена на наследствения имот, тъй като е участвала в сделката в качеството си на настойник на другия продавач - Т. Т. Нейните показания са обективни, а освен това съответстват и на писмените доказателства за внесени от ищеца суми по негови сметки в лева и в чужда валута в деня на продажбата на наследственото имущество. Обосновано е прието също, че процесното жилище е закупено изцяло с извънсемейни средства на Н. Т. Продажната цена на това жилище според нотариалния акт е 16 483,50 лв., но по делото има данни, че са платени повече - 18 700 лв., колкото е внесла продавачката Д. М. на свое име в деня на продажбата. Тази сума се признава от Н. Т. и в изявленията, съдържащи се в исковата му молба. Част от тази сума - 16 999 лв. той е изтеглил от своята лична сметка един ден преди покупко-продажбата на процесното жилище, а друга част - левовата равностойност на 1250 евро - няколко дни преди това. Преценени в съвкупност, както и заедно с показанията на свидетелката И, тези факти сочат на наличие на пълна трансформация по чл. 21, ал. 1 от СК, както правилно е приел и въззивният съд. Правилно е прието също, че при закупуване на апартамента не са вложени средства, подарени на семейството от родителите на М. Т. Майката на М., която се е явила като свидетел по делото, е установила, че през периода м.септември 2003 г. - м.май 2004 г. тя и съпругът и са давали на Н. Т. около 5000 евро за закупуване на жилището, но не знае, дали те са ползвани по предназначение, още повече, че през това време Н. е бил болен и не е работил, а съпругата му е била по майчинство. Установено е също, че са давани пари и за ремонт на процесния апартамент, но тези суми също нямат отношение към спора по делото. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр.1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I ГО,