Решение № 443 от 6.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2173/2011 г.

Решение № 443 от 6.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2173/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Л. К. против присъда от 13.06.2011 г. на Окръжен съд - Монтана по в. н. о. х. д. № 47/2011 г. Отбелязани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. В допълнителните съображения защитникът оспорва констатациите на въззивния съд, че пътнотранспортното произшествие е настъпило в района на кръстовище, както и възприетото място на удара и скоростта на превозните средства. Твърди, че съдът се е предоверил на тройната авто-техническа експертиза, по която вещите лица не са пояснили убедително използваният от тях графичен метод на изследване. С оглед на това съдът не е могъл да приеме, че автомобилът, управляван от подсъдимия е навлязъл в лентата за насрещно движение и същият е допуснал нарушение на правилата за движение. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата и допълнителните съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че Въззивния съд не е допуснал нарушения. Повереникът на гражданския ищец (адв. Г.) е представил възражение, в което се настоява жалбата да остане без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда от 13.06.2011 г. по в. х. о. х. д. № 47/2011 г. Окръжният съд - Монтана е отменил изцяло оправдателната присъда от 24.09.2010 г. по н. о. х. д. № 143/2010 г. на Районния съд - гр. Берковица, като е признал подсъдимия Д. Л. К. за виновен в това, на 2.07.2009 г. по път № 162, на км. 35+5, в района на Т-образно кръстовище, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Сузуки" с ДК [рег. номер на МПС], в нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 50, ал. 1 ЗДП по непредпазливост да е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице - на М. А. М. и на Х. В. Н., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. "а" и чл. 54 НК е наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил за три години по реда на чл. 66, ал. 1 НК. На основание чл. 343г НК съдът е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданския ищец Х. В. Н. сумата от три хиляди лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законните последици. Отхвърлил е гражданския иск над този размер и в тежест на подсъдимия е оставил разноските по делото. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В нея са преповторени основните доводи, наведени по сходен начин във въззивното производство. Изложените мотиви от въззивния съд обаче не потвърждават направеното оплакване на защитника на подсъдимия. Те съдържат подробни разсъждения и достатъчно изчерпателен отговор на поставените в жалбата въпроси, поради което липсва съществено процесуално нарушение. Фактически констатации относно параметрите на пътя, включително широчината на пътното платно, както и мястото на удара в района на Т-образно кръстовище, които съдът е счел за установени, са резултат от внимателно проучване и логически анализ на съвкупността от доказателствените материали. Заключенията на вещите лица, изготвили основната и допълнителната тройна авто-техническа експертиза, изцяло възприети от въззивния съд, напълно съответстват на изискванията, посочени в чл. 152 НПК. Както в писменото заключение, така и в съдебното заседание експертите са дали достатъчно изчерпателни пояснения на поставените им въпроси от защитника на подсъдимия относно спирачните следи и графичния метод при специализираните им технически изследвания. Доколкото задачите, които са били възложени на вещите лица поначало са изисквали специални знания в съответната област, Въззивния съд законосъобразно е използвал изводите от тройната експертиза (основна и допълнителна), за да установи релевантните факти и обстоятелствата, подлежащи на доказване по наказателното дело, включително мястото на удара, скоростта на движение на превозните средства и взаимното разположение по пътното платно на двата автомобила. Констатацията, че местопроизшествието е станало в района на Т-образното кръстовище също не е произволно изведена, а резултат от аналитичната преценка на данните, залегнали в протокола за оглед на местопроизшествието с приложения към него снимков материал, показанията на св. Х. В. и св. Ц. В., част от обясненията на подсъдимия, законосъобразно разгледани в контекста на експертните заключения. С оглед на посоченото Върховният касационен съд намира, че в рамките на приетите за установени фактически положения, изведени от въззивния съд без съществени процесуални нарушения, правната квалификация на деянието е законосъобразна. Допуснатото от подсъдимия К. нарушение на правилото за движение по чл. 50, ал. 1 ЗДП, което го е задължавало да пропусне движещия се лек автомобил по пътя в предимство, е в причинна връзка със съставомерните последици. Затова няма нарушение и от гледна точка на материалния закон, което да подкрепи искането за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. Не е допуснато нарушение и с ангажираната гражданска отговорност на дееца за виновно причинените вреди от неговото престъпление. В тази насока жалбоподателят не представя конкретни съображения срещу уважената част от гражданския иск на Х. В. Н. Разгледана в обхвата на касационната проверка жалбата е неоснователна, поради което присъдата на въззивния съд трябва да бъде оставена в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК