Решение № 15426 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11537/2014 г.

Решение № 15426 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11537/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на Николай Георгиев Шейнов от с. Доспей, общ. Самоков, представляван от адв. Гогов и адв. Ирикиева, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение № 367/16.04.14 г. по адм. д. № 10/14 г. по описа на Административен съд София-област. Ответниците по искането, кмет на община Самоков и Василка Асенова Хаджийска поддържат становища за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд намира искането за отмяна, подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК от страна, за която влязлото в сила решение е неблагоприятно, процесуално допустимо, а по същество-неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила решение, предмет на искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, Административен съд София-област е отхвърлил оспорването на искателя Шейнов срещу Заповед № ЛС-01-1711/20.11.13 г. на кмета на община Самоков, с която на основание чл. 190, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено прокарване на временен път през поземлен имот с идентификатор 23039.11.114 по КК на с. Доспей, собственост на Шейнов, с цел осигуряване на достъп до поземлен имот с идентификатор 23039.6.460 по КК на с. Доспей, собственост на Василка Асенова Хаджийска. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства относими към предмета на административноправния спор. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-област е заповед с правно основание чл. 190, ал. 2 ЗУТ. Правно релевантните факти за законосъобразността на тази заповед се свеждат до установяване необходимостта от прокарване на временен път, законовите предпоставки за това, забраната за засягане на заварени сгради, постройки и дълготрайни декоративни дървета, икономичност на разработката. Ето защо, новите обстоятелства или писмени доказателства следва да са относими към тези факти, да внасят промяна в установяванията по делото, като императивното изискване на чл. 239, т. 1 АПК е да не е могло да бъдат известни на страната при разглеждането му, макар тя да е положила дължимата грижа при водене на процеса. В административното производство по издаване на процесната заповед и в съдебното производство по оспорването й, образувано по жалба на искателя Шейнов, не е бил налице спор относно релевантните обстоятелства за собствеността върху имоти с идентификатори 23039.11.114 и 23039.11.460, за това, че имотите са съседни, че имот 23039.6.460 е без достъп и такъв е осигурен чрез допуснатия с обжалваната заповед временен път през имот 23039.11.114. Тези факти и обстоятелства и доказателствата, свързани с тях са обсъдени от решаващия съд и постановеното по делото влязло в сила решение се основава на тях. Към искането за отмяна са представени множество писмени доказателства, установяващи правото на собственост на искателя Шейнов върху служещия имот идентификатор 23039.11.114, обстоятелство безспорно по делото от една страна, а от друга- тези писмени доказателства са били на разположение на искателя и не е била налице пречка, да бъдат приобщени по негово искате към материалите по делото. Заявлението за издаване предписание за изработване на ПУП, подадено от искателя след образуване на делото няма отношение към предмета на делото. Удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, издадено на искателя с дата 21.05.14 г., след влизане на решението в сила, също няма нито пряко нито косвено отношение към спора, още повече, че по делото е налице установяване относно обстоятелството, че собствеността на искателя се простира върху площ по-голяма от тази по нотариален акт /скица № 3367/24.06.13 г. по действащата КК, л. 10/ и че временния път е разрешен именно върху площта от имота извън парцела. Производството по отмяна е извънинстанционно и предмет на доказване в него е единствено наличието на изчерпателно предвидените в чл. 239 АПК основания за отмяна. В това производство доводи за валидност, допустимост и правилност на влязлото в сила решение не могат да бъдат обсъждани. Изложеното налага извода, че искането за отмяна е неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение