Решение № 941 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2013 г.

Решение № 941 от 23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано по касационна жалба на зам. Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение 793 от 09.04.2013 г. по адм. дело № 17/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 161201803/29.08.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, изменен с решение № 1410/07.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 3719,90 лв. и лихва от 226,54 лв. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован фактически извод, че процесният автомобил е товарен и неправилно прилагане за случая на материалния закон, като е признато правото на данъчен кредит по процесните фактури. Неправилно съдът е приел за пряко приложима разпоредбата на Директива 2007/46/ЕО на СЕ. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата против посочената част на РА бъде отхвърлена, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба -"Анес Груп" ЕООД оспорва касационната жалба в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Петров. Иска се оставяне в сила на решението и присъждане на направените разноски. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок и от страна по делото, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил ревизионен акт № 161201803/29.08.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, изменен с решение № 1410/07.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 3719,90 лв. и лихва от 226,54 лв. От фактическа страна в хода на ревизионното производство е установено, че за данъчни периоди м. 06.2011 г. - м. 01.01.2012 г. дружеството е упражнило правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, посочени в ревизионния доклад в размер на 3719,90 лв., издадени от "АутоБохемия" АД относно заплащане на лизингови вноски по главница във връзка със сключен договор за лизинг за покупка на автомобил - марка Шкода, Октавия, модел "Комби Тур 1,6MPI/75 kw/, 102 к. с., 5 М" и оборудване към него, както и фактури от "ОМВ България", "Анди 2003" ООД, "Лукойл България" ЕООД, "Дани Авто" ЕООД и др. за закупено гориво, гуми и антифриз, необходими за експлоатацията на закупеното МПС. Въз основа на искане за представяне на документи и писмени обяснения на ревизиращите е представен договор за лизинг № 04 DL006779 от 20.06.2011 г., ведно с приложение № 1 към него, свидетелство за регистрация на МПС, от което е видно, че автомобилът е бил регистриран в КАТ като товарен. Според представено от управителя на дружеството обяснение, процесният автомобил се ползва за дейността на дружеството, а именно за ремонтни работи и пренасяне на строителни материали за подготовка на ново складово помещение. Според ревизиращите не са били представени доказателства, от които да се установи, че автомобилът е използван за извършване на услуги, посочени в чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. В мотивите си първостепенният съд е приел, че въпросното МПС се използва за извършване на облагаеми доставки свързани с икономическата дейност на жалбоподателя и е осчетоводено като придобит дълготраен материален актив на дружеството. Прието е, че гореописаният автомобил е регистриран в КАТ като товарен, категория N1 ( N1G) с места за пътници и водач "4+1". на основание ЕО сертификат на производителя. Първоинстанционният съд е приел, че процесният автомобил не е лек. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на приложените по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Съдът законосъобразно е намерил позоваването на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС от страна на приходната администрация, за да откаже право на данъчен кредит, за неправилно. Съгласно тази разпоредба "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил този, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. При определяне броя на местата за сядане по изречение първо се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя". С Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. /Официален вестник nр L 263, 09/10/2007 стр. 0001 - 0160/ е създадена рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива). Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Правилно съдът е приел, че процесният автомобил не е лек. Правилно решаващият съд, при това, е приел, че случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата-легално определение. Регистрацията на автомобила като такъв от категория N1 е потвърдена и с приетата без оспорване съдебно-автотехническа експертиза при изчисленията по зададената формула, става ясно, че е спазено изискването на условията броят на местата да е не повече от шест, както и е налице неравенството P- (M +N x 68) >N x 68, поради което автомобилът се счита за такъв от категорията N. Законосъобразно съдът е приел, че липсват основания за прилагане на Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, с която е създадена номенклатурата на стоките, наричана "Комбинирана номенклатура" на ЕС, тъй като същата се отнася за вносни или износни стоки, а не за такива, които са произведени и се търгуват в рамките на Европейския съюз, при наличие на пряко-приложима правна регламентация от правото на ЕС за начина на одобрение на МПС и техните ремаркета. При това, съдът обосновано е приел, че не е налице изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като не е налице закупен лек автомобил, а товарен такъв. Поради това и правилно в представения от жалбоподателя Сертификат за съответствие, издаден по силата на сочената Директива, процесният автомобил е бил определен за такъв от категорията N, т. е. товарен автомобил. Като такъв е бил регистриран и на територията на Република България, за което е представено свидетелство за регистрация в КАТ при МВР - Пловдив. Законосъобразно съдът е приел, че липсват основания за прилагане на Регламент № 2658/87 г. на Съвета от 23 юли 1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа, с която е създадена номенклатурата на стоките, наричана "Комбинирана номенклатура" на ЕС, тъй като същата се отнася за вносни или износни стоки, а не за такива, които са произведени и се търгуват в рамките на Европейския съюз, при наличие на пряко-приложима правна регламентация от правото на ЕС за начина на одобрение на МПС и техните ремаркета. При това, съдът обосновано е приел, че не е налице изключението на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, тъй като не е налице закупен лек автомобил, а товарен такъв. В касационното производство се претендира присъждане на разноски от ответника по касация. Искането е неоснователно, тъй като не са представени доказателства за уговорени и направени разноски за производството. В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски в касационното производство. С оглед изхода на спора разноски не се дължат и в полза на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение