Решение № 568 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2018 г.

Решение № 568 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Национален военноисторически музей, против решение № 821 от 12.02.2018 г. по адм. дело № 12719/2017 г. на Административен съд София-град, с което са отменени Заповед № ЧР-03-4/30.10.2017 г. на директора на Национален военноисторически музей за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Р. Петкова, и Заповед №ЧР-01-72/30.10.2017 г. на директора на Национален военноисторически музей за прекратяване на служебното правоотношение на Р. Петкова на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон- касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в СЗ чрез процесуален представител. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът Р. Петкова, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в отговор на касационната жалба и в СЗ. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В процесния случай съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразено в неспазване императивното правило на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Решението на Административен съд София-град е правилно. Законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена, тъй като административния орган не е спазил разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл., съгласно която дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Разпоредбата изисква изслушване на служителя и приемане на писмени обяснения, като кумулативно дадени предпоставки за законосъобразност на наложеното наказание от дисциплинарно наказващия орган. При правилна преценка на доказателствата и тълкуване на материалния закон АССГ е счел, че посоченото императивно правило не е изпълнено. От приетите по делото доказателства, неоспорени от страните, се установява, че със Заповед № 185/12.09.2017 г. на директора на НВИМ, е назначена комисия за извършване на вътрешна проверка във филиал Военноморски музей Варна на цялата водена и съхранявана документация. С писмо-покана от 13.09.2017 г. на директора на НВИМ, Р. Петкова, заемаща длъжност "старши счетоводител в дирекция Административно-правно обслужване, човешки ресурси и финансово-стопански дейности " на НВИМ, с месторабота филиал ВММ [населено място], е поканена във вр. с извършване на инвентаризация и установени липси във филиал на ВММ-Варна, да даде обяснения по каква причина не е правена инвентаризация от 2012 г. до момента на служителя, отговарящ за продажбата на билети във филиал Военноморски музей Варна. По този повод служителката е депозирала обяснение на 13.09.2017 г. Дисциплинарното производство срещу Р. Петкова е образувано на 17.10.2017 г., проведено е заседание на дисциплинарния съвет на 19.10.2017 г., на което е прието решение на Петкова да се наложи дисциплинарно наказание на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. -уволнение. Преписката по дисциплинарното дело е постъпила при ДНО на 23.10.2017 г. като приложение на докладна записка от председателя на дисциплинарния съвет. В последствие последователно от директора на НВИМ са издадени процесните заповеди №ЧР-03-4/30.10.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Р. Петкова, и Заповед №ЧР-01-72/30.10.2017 г. за прекратяване служебното и правоотношение. Видно от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, административния орган е посочил обясненията на служителя с вх. № 2-915/13.09.2017 г., дадени по повод извършената инвентаризация на ВММ [населено място], но няма данни по делото за проведено изслушване на служителя, съответно даване срок за писмени обяснения след датата на образуване на дисциплинарното производство и преди налагане на процесното дисциплинарно наказание. Изпълнението на задължението по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е следвало да бъде предприето от дисциплинарно наказващия орган след приключване на производството пред дисциплинарния съвет и преди налагане на наказанието, тъй като в този интервал изслушването и писмените обяснения на служителката ще са относими към фактите, приети за установени от дисциплинарния съвет, чието предложение до органа по назначаването е за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение. Неизпълнението на това задължение от страна на органа е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, и както правилно е приел първоинстанционния съд, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила в хода на дисциплинарното производство. При тези обстоятелства и на основание чл. 93, ал. 2 от ЗДСл касационната инстанция приема, че дисциплинарното наказание "уволнение" правилно е отменено от АССГ, без съдът да разглежда спора по същество. Законосъобразно в този случай е отменена и Заповед №ЧР-01-72/30.10.2017 г. на директора на Национален военноисторически музей за прекратяване на служебното правоотношение на Р. Петкова, тъй като при отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за прекратяване служебното правоотношение на служителката правното основание по чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. не е налице. Не се кредитират доводите в касационната жалба, касателно спазена процедура по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. тъй като същите не намират опора в закона и противоречат на установената фактическа обстановка по делото. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София -град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съдебният акт като постановен в съответствие с материалния закон следва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора на Р. Петкова следва да се присъдят разноски по делото в размер на 800 лв. -част заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.11.2018 г. с адвокат Л. М.., с отразена в договора заплатена сума от 1800 лв., предвид уважено от настоящата инстанция възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото, и съобразно минималния предвиден размер по чл. 9, ал. 2 и чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение