Решение № 3254 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3715/2019 г.

Решение № 3254 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3715/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационните жалби на П. Павлов, чрез пълномощника му адвокат Петров и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен, чрез процесуалния и представител юрисконсулт Бояджиева срещу Решение № 33 от 21.01.2019 г., постановено по адм. дело № 461/2018 година по описа на Административен съд Плевен. П. Павлов обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, иска отмяната му в тази част, като се постанови решение по съществото на спора, с което предявеният от него иск се уважи изцяло. Претендира направените разноски за двете инстанции. Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на П. Павлов обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, с доводи за неговата необоснованост, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на ОД на МВР Плевен и частична основателност на тази от П. Павлов. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд Плевен се е развило по предявения от П. Павлов против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен (ОД на МВР - Плевен) иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в периода 24.02.2012 г. до 8.08.2012 г., произтичащи от отменена със съдебно решение заповед за уволнение. ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на постановяване на решението на съда. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. По отношение на иска в частта му относно претендирано обезщетение за периода от 24.02.2012 г. до 7.08.2012 г. поради временно отстраняване от длъжност на Павлов със Заповед № 625 от 24.02.2012 г. на директора на ОД на МВР-Плевен, считано от 24.02.2012 г. до 8.08.2012 г. е приел същия за недопустим, тъй като не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт и е прекратил делото в тази му част. В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Независимо от това следва да се отбележи, че иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, като произтичащи от отмяна на заповедта за временно отстраняване от длъжност по делото не е предявен, видно от представената по делото уточняваща молба на ищеца от 18.05.2018 г. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сума в размер на 4 000 лв. и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 20 000 лв. като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на действие на отменената заповед ищецът е претърпял неимуществени вреди, бил е подтиснат, в тежко емоционално състояние именно поради незаконното уволнение, тъй като му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, като е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и/или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд, че в случая ищеца, за който е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. В съответствие с установената по делото фактическа обстановка е приета частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба на ОД на МВР, че ищецът не е доказал, че претърпените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от обявената за незаконосъобразна заповед за налагане на дисциплинарно наказание - уволнение. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на последиците от заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, отменена от съда. Искът се основава на преживян стрес и накърнена репутация, които са пряка и непосредствена последица от отменения акт, извеждащ невъзможност да се упражнява професията, която ищеца упражнява в продължение на години. Негативните преживявания, следствие от отменената заповед са надлежно установени по делото, и основават правилността на извода, че подлежат на обезщетяване. С оглед характеристиката на акта и въздействието му върху психическото състояние на ищеца при установената по делото фактическа обстановка съдът е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са доводите в касационната жалба на Павлов, че обезщетение за вреди се следва за целия исков период, като произтичащи именно от отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а не и от тази, с която временно е отстранен от длъжност. Заповедта за отстраняване от длъжност на държавен служител при условията на чл. 234, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи e индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК - представлява едностранно властническо волеизявление на орган с изпълнително - разпоредителни функции, непосредствено засяга законни права на лицето - неин адресат като го лишава от възможността да упражнява конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение, поради което подлежи на контрол за законосъобразност, независимо от крайния акт в дисциплинарното производство. По делото няма данни, а и не се твърди този административен акт да е оспорван и да е отменен от съда като незаконосъобразен. По тези съображения настоящата инстанция намира за неоснователно твърдяното, че се дължи обезщетение за вреди от отменената заповед за прекратяване на служебното правоотношение в периода, в който действа издадена заповедта за временно отстраняване от длъжност, като част от едно дисциплинарно производство. Неправилно е обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят само от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая е доказано засягане в гореописания аспект, което обосновава основателност на претенцията за обезщетение. Настоящата инстанция счита, че съдът в случая е определил обезщетението в завишен размер. С оглед естеството и характера на причинените на ищеца страдания при конкретните обстоятелства от които произтичат, негативно им въздействие върху обективното състояние на ищеца, произтичащо и от обстоятелства различни от сочените в исковата молба – висящо наказателно производство и периода в който са търпени, настоящият състав намира, че обезщетение в размер от 2 000 лева отговаря на изискванията на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът е основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът дължи внесената от ищеца държавна такса, както и възнаграждение за адвокат съгласно уважената част от иска. Предявеният иск е в размер на 20 000 лв. Разноските по делото са внесена държавна такса в размер на 10 лв., дължима се изцяло, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Съобразно уважената част от предявения иск в размер на 2000 лв. дължимите се разноски за адвокатско възнаграждение, при приложението на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, възлизат на сума в размер на 50 лв. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ОД на МВР-Плевен да заплати на П. Павлов обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 2000 лв. до присъдения от 4 000 лв., както и разноски по делото над 60 лв. до присъдения размер от 307 лв. като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и в тази му част. В останалата му обжалвана част като правилно решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател Павлов за присъждане на разноски по настоящето дело е неоснователно. Неоснователно е и искането на ОД на МВР - Плевен за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Приложимите разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в относимата им редакция, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение