Решение № 29 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 84/2023 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.68 от Закона за защита на класифицираната информация. Образувано е по касационна жалба от Г. С. П. чрез адв. Раднев срещу Решение 90-ІІ-12 от 21.11.2023г. на Държавната комисия по сигурността на информацията/ДКСИ/, с което е отхвърлена жалбата на Г. П. срещу отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво на класификация "Секретно", издадено от председателя на Държавна агенция"Национална сигурност". В касационната жалба се твърди, че по административната преписка не са събрани доказателства по отношение на посочените предпоставки в материалния закон. Жалбоподателят не е укривал или давал невярна информация, не са посочени факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на проучваното лице, не е констатирано несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите доходи. Изводите на административния орган не съответстват на материалния закон и фактите по преписката. Моли да се отмени решението на Държавната комисия по сигурността на информацията, както и оспорения административен акт, претендира разноски пред административния орган и пред съда. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява .Постъпило е писмено становище за даване ход на делото, поддържа касационната жалба, изразява становище по същество, представя списък на разноските. Ответникът по касационната жалба - Държавна комисия по сигурността на информацията, редовно призована се представлява от юрист Славейкова и юрист Пантова, оспорват касационната жалба, молят съда да я отхвърли като остави в сила решението на ДКСИ. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и след като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от страна, за която решението на Държавната комисия по сигурността на информацията е неблагоприятно и срещу решение, което подлежи на контрол пред Върховния административен съд съгласно чл.68, ал.2 от ЗЗКИ, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Държавната комисия по сигурността на информацията е била сезирана с жалба от Г. С. П. срещу Отнемане 262/14.09.2023г. на разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво на класификация"Секретно", издадено от председателя на Държавна агенция"Национална сигурност". В рамките на проведеното производство по чл.62 и сл. от Закона за защита на класифицираната информация, ДКСИ е установила, че Г. П. притежава разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво"Секретно", валидно до 19.10.2026г., издадено от ДАНС. Постановеното отнемане262/14.09.2023г. е в резултат на осъществен последващ контрол от проучващия орган по реда на чл.166 от ППЗЗКИ. С цел определяне на оценката на надежността на проучваното лице са отправени множество запитвания, осъществени са справки в Централен кредитен регистър, банкови и небанкови кредитни институции, Агенция по вписванията, извършен е анализ на движението на паричните средства по банковите сметки на жалбоподателя, проверени са попълнените декларации по ЗПКОНПИ, снети са писмени сведения от физически лица, проведено е интервю и с Г. П.. Проучващият орган е установил, че П. посочва като основен свой източник на доходи работната си заплата. Лицето декларира и получавани допълнителни средства от хазарт, рента и други, посочва, че залаганията му са в неголеми размери, както и печалбите. Декларираната информация е съпоставена със събраните данни в хода на проверката, като е изготвен доклад относно анализ на банкови сметки и задължения във връзка с работата по чл.166 от ППЗЗКИ. Според проучващия орган, П. прави онлайн залози в действително обявените размери, но с честота многократно надвишаваща обявената. Установено е, че П. има висящо изпълнително дело за неизплатени задължения по договор за кредит в разрез с декларираното от него при провеждане на беседата. Установено е също несъответствие между декларираните печалби от лицето и действително получените суми. Получените печалби не са декларирани и в декларациите по чл.35, ал.1, т.2 от ЗПКОНПИ. Установено е, че П. е вземал парични заеми от свои познати и колеги, има непогасени парични заеми към четири търговски дружества за бързи кредити. ДАНС е установила, че П. има осем броя неизплатени кредити към фирми за бързи кредити, включително и към Агенция за събиране на вземанията. Проучващият орган е установил множество несъответствия - при интервюто през 2022г. П. не е посочил като допълнителен доход печалби от хазарт, по същия начин и в рамките на контрола по чл.166 от ППЗЗКИ не са посочени печалби от хазарт. Проучващият орган е констатирал разминаване в информацията дадена от П. и снетите сведения от негови колеги. Установено е прикриване на информация от П. относно финансовото му състояние, задлъжнялост и печалби от хазарт. В заключение проучващият орган е направил извод, че Г. П. не отговаря на изискванията на ЗЗКИ и е направено предложение да бъде отнето издаденото разрешение за достъп до класифицирана информация. На 14.09.2023г. е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация на Г. П.. В Глава втора, Раздел І от ЗЗКИ Държавната комисия по сигурността на информацията е определена като колегиален държавен орган, осъществяващ политиката на Република България за защита на класифицираната информация. С разпоредбите на чл.62-67 от ЗЗКИ законодателят е възложил на ДКСИ функции по упражняване контрол за правилност и законосъобразност на издадените индивидуални актове за отнемане на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация от органите по пар.1, т.5 от ДРЗЗКИ-ръководителите на службите за сигурност и за обществен ред или заместниците им, когато са упълномощени от тях. Правомощията на ДКСИ при упражняване функцията за контрол на издадените индивидуални административния актове за отнемане на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация са определени в чл.66, ал.2 и ал.3 от ЗЗКИ. Според чл.66, ал.2 от ЗЗКИ Държавната комисия по сигурността на информацията се произнася с решение, когато отхвърля жалбата, както е в настоящия случай. Постановеното решение от ДКСИ, предмет на разглеждане е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и затова е валидно. Решението е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Г. С. П. срещу Отнемане 262/14.09.2023 на разрешение за достъп до класифицирана информация до ниво на класификация"Секретно", издадено от председателя на Държавна агенция"Национална сигурност" и затова е допустимо. Решението е правилно. Административният орган е анализирал съдържащите се в административната преписка доказателства и е стигнал до обоснован извод, че отнемането на разрешението за достъп до класифицирана информация е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания. Посочено е, че изискванията за форма се съдържат в специалните разпоредби на ППЗЗКИ и в случая са спазени. В хода на производството пред ДКСИ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят е имал възможност да се запознае с административната преписка и да направи възражения, не е нарушено правото му на защита. За да постанови решението си ДКСИ е кредитирала изложените доводи от проучващия орган в становище от 14.09.2023г. Правилен е извода, че Г. П. със своите действия се е поставил в условията на трайно установени финансови затруднения, причинени от редовно и продължително във времето практикувана от него хазартна дейност. Обоснован е извода, че подобни обстоятелства създават благоприятна среда той да попадне в положение на зависимост и спрямо него да бъде реализирана хипотезата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗЗКИ. Направен е обстоен анализ на проведените две интервюта с жалбоподателя и съвкупна преценка на приложените към административната преписка писмени доказателства. Обоснован е направения извод, че лицето укрива факти и обстоятелства. Административният орган правилно е приел, че продължителността на демонстрираното от П. поведение и тенденциозно увеличаващата се честота и размер на залаганията водят до извод, че лицето е в невъзможност да покрива разходите, произтичащи от начина му на живот. Налице е несъответствие между стандарта на живот на П. и неговите доходи. С оглед установените факти ДКСИ правилно е приела, че П. не отговаря на изискванията на чл.42, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗКИ. В тази връзка неоснователни са възраженията в касационната жалба, че изводите на административния орган не съответстват на материалния закон и фактите по преписката. По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила и затова, съдът