Решение № 12839 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7702/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Еуро Плантс ЕООД, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Коларова, против решение 5700 от 06.06.2025 г., постановено по адм. дело 1013/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ДК-02-Х-5/03.09.2024 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) Хасково. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че оспорената заповед е с неясен предмет и от нея не може да се установи обемът на подлежащия на премахване незаконен строеж. За неправилни намира изводите на съда досежно търпимостта на строежа с твърдение, че същият е изграден през 50-60-те години на ХХ-ти век от ТКЗС, което се доказва от свидетелите. Заявява, че показанията на свидетелите необосновано са игнорирани от съда с позоваване на заключението на вещите лица, което счита, че се базира на субективния им прочит на Гугъл Земя (англ. Google Earth), без да имат специални познания в тази област. Моли за отмяна на съдебното решение, с отмяна на потвърдената с него заповед или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - началник на РДНСК Хасково, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Хасково е бил сезиран с жалба на Еуро Плантс ЕООД, против цитираната по-горе заповед, с която му е наредено, на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахне извършения от него незаконен строеж: земно насипна стена/дига (хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в поземлени имоти (ПИ) 48698.106.12, 48698.108.79, 48698.106.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], общ. Свиленград. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган с валидно делегирани правомощия, в предвидената форма и изискуемите реквизити, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при спазване на материалния закон. От фактическа страна е установено, че дружеството-жалбоподател е придобило през 2020 г. два от поземлените имоти върху които е изграден процесният обект - ПИ 48698.106.12 и 48698.106.15, а третият - 48698.108.79 е публична общинска собственост. Съгласно показанията на разпитаните пред съда свидетели, след закупуването на имотите Еуро Плантс ЕООД е извършвало почистване и поддържане на съществуващата земнонасипна стена, с цел използването на обекта като водохранилище. Свидетелите твърдят, че не са били извършвани съществени строителни дейности, които да променят формата или параметрите на съоръжението. Съдът е установил, че тези техни твърдения са опровергани от заключението на вещите лица по комплексната съдебно-техническа експертиза и наличните геодезически данни с които се установява, че периодът на изпълнение на земнонасипната стена е 2020 - 2021 г. От външните белези и състоянието й вещите лица са установили извършването строителни намеси - изкопни и насипни дейности за оформяне на дигата - корона, ядро, откоси, наклони и експлоатационен път. През месец октомври 2024 г. били извършени допълнителни укрепителни мероприятия при връзката на насипното тяло с естествения терен откъм въздушния откос. Експертизата е отчела наличието на ясно изразени инженерно-технически характеристики като уплътнено ядро, корона и откоси, които не могат да бъдат резултат само от почистване, а сочат на извършено ново строителство. От записани изображения в Гугъл Земя се установява, че през 2019 г. мястото е било естествено дере, а от 2020/2021 г. там се установява наличието на съоръжение с ясно видими параметри, което обективно потвърждава извършването на строителни дейности през периода. Въз основа на тези факти съдът е приел, че Еуро Плантс ЕООД е собственик на процесното съоръжение. Същото се квалифицира като строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР ЗУТ. Притежава белезите на малка земнонасипна стена, съгласно чл. 7 от Наредба 13 от 29.01.2004 г. за условията и реда за техническа експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях и е трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. б ЗУТ. Предвид липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съдът е изследвал и предпоставките за търпимост на строежа, като предвид времето на изпълнението му - след 2019 г., е установил невъзможност за приложение на нормите на § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012г.). Решението е правилно. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - материалите по административната преписка, заключението на вещите лица, включително снимковия материал и скиците приложени към него, става ясно, че строежът - земно насипна стена/дига (хидротехническо-хидромелиоративно съоръжение), е изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както и частично в чужд поземлен имот - публична общинска собственост. Липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящото производство. Следователно заповедта е издадена на съответстващо правно основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Касае за незаконен строеж, строителството на който е реализирано след 2019 г. Съдът е обсъдил хипотезите за режима на търпимост, като обосновано е намерил, че те са неприложими в настоящия случай. Не може да бъде прието възражението на касационния жалбоподател, че заповедта е с неясен предмет и не може да се установи кой е обектът на премахване и неговия обем. В оспорения административен акт този обект е надлежно индивидуализиран по местонахождението си чрез посочването на имотите където се намира и техните идентификатори по КККР на [населено място]. От констатациите съдържащи в констативния акт, от показанията на свидетелите, както и от заключението на експертизата се установява, че в описаните по заповедта поземлени имоти съществува една единствена дига. Следователно обектът е индивидуализиран в достатъчна степен и не съществува съмнение, че именно това съоръжение подлежи на премахване в пълния му обем. Неоснователно и е възражението, че чрез записаните изображения в Гугъл Земя не е следвало да се установява годината на изграждането на съображението. С оглед квалификацията на експертите - инж. С. Стойнова, специалист по геодезия, фотограметрия и картография и инж. С. Стоилова, строителен инженер, съгласно списъка на вещите лица за район Хасково, обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2025 г., настоящата инстанция намира, че определените от административния съд вещи лица притежават в максимална степен изискуемата компетентност за разчитане на заснетите в Гугъл Земя ортофото и сателитни изображения. От заключението им по несъмнен начин се установява, че изграждането на процесния строеж е осъществено след октомври 2019 г. и преди юли 2021 г., което прави невъзможно приложението на някоя от хипотезите на § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. С оглед горното се налага извода, че не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на атакуваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,