Решение № 16375 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13752/2011 г.

Решение № 16375 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13752/2011 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Елин Пелин, чрез процесуален представител юрк. Велковски, против решение № 668/27.09.2011 г. по адм. дело № 578/2011 г. на Административен съд София област, с което е отменен мълчалив отказ на ОСЗ Елин Пелин да извърши административна услуга по молба вх. № ВС-01-812/23.12.2010 г., като преписката е върната на административния орган за извършване на исканата административна услуга в седемдневен срок от влизане на решението в сила. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че ОСЗ Елин Пелин е изпратила писмен отговор до молителката, с който я е уведомила, че за землището на с. Елешница има влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ), но за обезщетенията по § 4ж от ЗСПЗЗ молителката следва да се обърне към община Елин Пелин. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - Горка Павлова Димитрова, чрез процесуален представител адв. Стоянов, оспорва касационната жалба и моли решението на АССО да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССО е образувано по жалба от Горка Павлова Димитрова против мълчалив отказ на ОСЗ Елин Пелин да се произнесе по нейна молба вх. № ВС-01-812/23.12.2010 г. С обжалваното решение административният съд е констатирал, че жалбоподателката е сезирала ОСЗ Елин Пелин с молба вх. № ВС-01-812/23.12.2010 г. за извършване на административна услуга, изразяваща се в предоставяне на информация за етапа на изработване на плана на новообразуваните имоти за землището на с. Елешница, респ. каква част от признатите й за възстановяване имоти реално се възстановяват по този план и за каква част ще получи обезщетение. С писмо изх. № ВС-01-812/28.01.2011 г. началникът на ОСЗ Елин Пелин е уведомил молителката, че ПНИ за землището на с. Елешница е одобрен със заповеди на областния управител № ОА-309/11.10. 2002 г., № ОА-10/17.01.2002 г. и № ОА-170/30.11.2001 г., а обезщетението за имоти, попадащи под разпоредбите на § 4, се урежда по реда на § 4ж от ЗСПЗЗ и молителката следва да се обърне към община Елин Пелин. С определение № 46/23.06.2011 г., постановено по адм. дело № 21/2011 г. на смесен петчленен състав от ВКС и ВАС по чл. 135, ал. 4 от АПК, е прието, че по същество искането на молителката е за извършване на административна услуга, като й се предостави информация дали има изготвен ПНИ и какви са отрежданията с него, а ако не е изработен - по помощния план. При тези данни, от правна страна, съдът е приел, че в случая е налице мълчалив отказ на ОСЗ Елин Пелин да предостави заявената административна услуга, тъй като същата не се е произнесла в 30-дневния срок по чл. 5а, ал. 3 от Закона за администрацията. Последвалото произнасяне с изричен акт е след законоустановения срок, поради което не може да се приеме, че с него е формиран изричен отказ за предоставяне на исканата услуга, нито че искането на молителката е удовлетворено. По тези съображения съдът е отменил мълчаливия отказ като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се поддържа, че ОСЗ Елин Пелин се е произнесла по молбата на жалбоподателката, като й е предоставила част от исканата информация, а по въпросите за обезщетенията по § 4ж от ЗСПЗЗ я е насочила към община Елин Пелин. Действително в писмото на ОСЗ Елин Пелин от 28.01.2011 г. е посочено, че ПНИ за землището на с. Елешница е влязъл в сила, изброени са и заповедите по § 4к, ал. 6 от ЗСПЗЗ за одобряването му, с което е изпълнено едно от исканията на жалбоподателката. В същото време ОСЗ не се е произнесла по въпроса какви са отрежданията с ПНИ, касаещи претендираните имоти, по отношение на които й е признато право на възстановяване на собствеността. Именно такова е било искането на молителката и по този повод е налице произнасяне от състава по чл. 135, ал. 4 от АПК. Същата не е претендирала присъждане на обезщетение, а предоставяне на информация за отрежданията в плана. В тази връзка законосъобразно административният съд се е позовал на чл. 5а, ал. 5 от Закона за администрацията, според който когато нормативен акт не определя конкретно органа или организацията, която да осъществи административното обслужване, административната услуга се извършва от органа, на който е възложено прилагането на съответния акт, или от организацията, която осъществява съответната дейност. В случая съгласно ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му този орган е съответната общинска служба по земеделие и същата следва да предостави исканата административна услуга. Като е отменил мълчаливия отказ на ОСЗ Елин Пелин да се произнесе по молба вх. № ВС-01-812/23.12.2010 г., административният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт. Предвид изхода на спора, своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски пред настоящата инстанция и представените от същия доказателства, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 143, ал. 4 от АПК разноските по делото в размер на 350 лв., представляващи заплатено от ответника адвокатско възнаграждение. По изложените съображения обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение