Решение № 1324 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10262/2013 г.

Решение № 1324 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10262/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив срещу Решение № 1434/24.06.2013 г., постановено по адм. дело № 1087/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 241205536/13.12.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който на "ЮМТ Трейдинг" ЕООД, гр. Казанлък е отказан данъчен кредит в общ размер на 4 447.29 лв., ведно с прилежащите лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че процесните автомобили са "леки" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, поради което за заплатения ДДС по лизинговите вноски за дружеството не е възникнало право на приспадане. Навежда довода, че независимо от това, че автомобилите са регистрирани като товарни, те не отговарят на характеристиките на тарифна позиция 8704 от Комбинираната номенклатура на ЕС, тъй като не са предназначени за превоз на товари и нямат вградено допълнително оборудване за целите на дейността на търговеца. Сочи, че нормите на ЗДДС за специални и дерогират приложението на общите разпоредби на ЗДвП, поради което разграничението по чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от същия нормативен акт не може да бъде критерий за разграничаване на вида на съответното МПС. Намира, че конкретните параметри за това са определени в митническото законодателство и съобразно тях автомобилите следва да се квалифицират като "леки". В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което отхвърли релевираната жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ЮМТ Трейдинг" ЕООД, гр. Казанлък, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор и в о. с. з. оспорва основателноста на същата и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 241205536/13.12.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 237/07.03.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП "- Пловдив, с който на " ЮМТ Трейдинг" ЕООД, гр. Казанлък е отказан данъчен кредит в общ размер на 4 447.29 лв. за данъчни периоди 22.12.2011 г. - 31.05.2012 г. по фактури, издадени от "АутоБохемия" АД за вноски по договори за финансов лизинг за автомобили "Шкода Фабия" и "Шкода Октавия Комби- тур" и по фактури за гориво, закупено за експлоатацията им. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречащ на материалния закон. Това заключение е обосновано със следните релевантни фактически констатации: С издадения РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, след като органът по приходите е приел, че процесните автомобили са "леки" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и закупеното гориво е свързано с тяхната експлоатация. Между страните не е било спорно, че между " АутоБохемия" АД и ревизираното дружество са сключени договори за финансов лизинг с опции за прехвърляне на собствеността на автомобил "Шкода Фабия 4" -бензин и газ, 3+1 места, категория N1 и "Шкода Октавия Комби Тур" - бензин и газ, 4+1 места, категория № N1, както и, че двата автомобила са заведени като ДМА и се експлоатират от момента на покупката, за което са издадени пътни листи, командировъчни заповеди и са осчетоводени фактури за закупено гориво. Безспорно е било също, че както в свидетелствата за регистрацията на МПС, така и в сертификатите за съответствие на производителя, автомобилите са вписани с категория N1 - товарен автомобил, а съобразно получения отговор от Агенция "Митници" те следва да се класират по тарифния код за леки автомобили. Съпоставяйки насрещните твърдения и възражения на страните, съдът е преценил, че спорът се концентрира върху квалификацията на автомобилите съобразно съдържащата се в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС легална дефиниция. В тази връзка той е обсъдил издадените сертификати и регистрационни талони и след като е достигнал до извода, че данните по тях не са опровергани от констатациите в съставените протоколи за оглед, решаващият състав е приел, че автомобилите са товарни и не са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС за ограничаване на правото на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Легалната дефиниция за понятието "лек автомобил" за целите на ЗДДС се съдържа в § 1, т. 18 от ДР на същия специален закон, с оглед на което основателен е доводът на касатора, че общите норми на Закона за движение по пътищата са неприложими спрямо спорното данъчно материално правоотношение. По аналогични съображения, ирелевантни са и тарифните класирания по Комбинираната номенклатура, а на установяване подлежат елементите от фактическия състав, регламентиран в хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС. Съгласно визирано определение по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС "лек автомобил" е този, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5, освен ако е предназначен за превоз на товари или има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. По аргумент от § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 75 от 07.10.2003 г. за ЕО одобряване типа на нови моторни превозни средства от категориите М2, М3, N и техните ремаркета от категория О по отношение масите и размерите "моторно превозно средство от категория N" е: а) "товарен автомобил" от категории № 1, № 2 или № 3, което е проектирано и конструирано изключително или главно за превоз на товари. В случая, процесните автомобили, според европейските сертификати за съответствие и регистрационните талони, както и според техническите им характеристики, дадени от производителя, са товарни автомобили категория № 1. Същевременно, броят на местата за сядане в тях без мястото на водача не превишава 5, поради което определящо за квалификацията им е доколко са налице алтернативно предвидените в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС изключения от правилото по изречение първо. Именно в този аспект релевантни са техническите характеристики на процесните МПС, дадени от производителя и след като те са предназначени за превоз на товари, то правилен е крайният правен извод на административния съд, че автомобилите не са леки. С оглед на това, съответстващо на материалния закон се явява и заключението, че с РА незаконосъобразно на дружеството е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС. Достигайки до него, съдът е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи след редукция на начисленото ДДС на сумата от 1528 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение