Решение № 641 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2011 г.

Решение № 641 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1507/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 248 и чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. чл. 144 АПК и чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по искане на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 10590/14.07.2011 г. по изложени подробни доводи за непроизнасяне от тричленния състав на ВАС по искането за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение, несъгласие с изложените мотиви по съществото на спора, както и искане за произнасяне по касационната жалба в частта за присъдените разноски с първоинстанционното решение и искане за отмяната му в тази част и искането за изменение/отмяна/ на решението на ВАС в частта за присъдените разноски в полза на дружеството-жалбоподател. Ответната страна, "Ню Сий Лоджистик" ЕАД - гр. Варна, възразява срещу искането, счита същото за неоснователно, желае да бъде отхвърлено и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 5 867,49 лв. по представена фактура и Договор за правна защита. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд приема искането за процесуално допустимо, като подадено в срок, а разгледано по същество, за неоснователно. Решението, чието допълнение и изменение в частта за разноските се иска, е постановено по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационната жалба на ДД "ОУИ" - Варна срещу решение по адм. д. № 2768/2010 г на Административен съд - Варна. С това решение е оставено в сила обжалваното съдебно решение. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от АПК страната може да иска допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане, а съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК, приложима във вр. чл. 144 АПК, съдът може да допълни или да измени решението в частта за разноските. Молителят твърди, че съдът не е формулирал правни изводи досежно оплакванията му в касационната жалба, а именно: за недопустимост на съдебното решение на Варненския административен съд и в частта за присъдените разноски. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Не е налице непълно решение обаче, когато съдът е пропуснал да изложи мотиви в решението си по иначе напълно формираната своя воля. В настоящия случай тричленният състав е разгледал целия предмет на спора и се е произнесъл по пълния, очертан от жалбоподателя, предмет. Приел е, че обжалваното съдебно решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и го е оставил в сила. Съдебният контрол на по-горната инстанция включва контрол за валидност и допустимост, във връзка с чл. 209, т. 1 и 2 АПК, преди произнасяне по законосъобразността на обжалваното решение. Макар и при липса на изрични мотиви за това, касационната инстанция е приела решението за валидно и допустимо, след като е упражнен контрол по т. 3 от чл. 209 АПК - за спазване на материалния и процесуален закон при постановяване на решението. Обстоятелството, че изрично не са изложени съображения по твърдението по т. 1 от касационната жалба за недопустимост на решението, не води до извод, че постановеното решение е непълно. Върховният административен съд, действащ като касационна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение в цялост, включително по отношение изложените в същото мотиви по същество, както и тези във връзка с присъдените разноски. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно някой от въведените от жалбоподателя спорен предмет, като чрез допълнителното решение не се посяга върху вече постановения съдебен акт. В настоящото искане се излагат съображения, свързани с несъгласие с постановеното от касационната инстанция решение по съществото на спора, респективно несъгласие с мотивите на първоинстанционното решение, които не обуславят произнасяне по реда на чл. 176 от АПК и същото като неоснователно в тази част, следва да се отхвърли. Искането по т. 2 и т. 3 е във връзка с присъдените разноски на дружеството-жалбоподател пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция. Неоснователни са твърденията, че не са доказани реално направени разноски за адвокатско възнаграждение, като се оспорват фактурата и банковия документ. Представените фактури и банкови документи, приети без да са оспорени от административния орган, удостоверяват, че на адвокатско дружество "Табаков, Табакова и съдружници" са приведени суми за адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ в размер на 13 193,41 лв. за защитата пред първоинстанционния съд и в размер на 13 984,14 лв. за касационната инстанция, в какъвто размер са и присъдените разноски и същите са документално обосновани. По изложените съображения искането за допълване/изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да се отхвърли. При този изход на спора на ответната страна се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение, което настоящата инстанция намира за прекомерно по уговорения и платен размер от 5 867,49 лв. по представената фактура и Договор за правна защита, и съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК присъжда в по-нисък размер, а именно - 150 лева за настоящото производство по искането за допълване на решението. Решението, чието допълване се иска, не подлежи на обжалване, поради което и съгласно чл. 176, ал. 2 от АПК и това решение не подлежи на обжалване. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,