Решение № 5292 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2016 г.

Решение № 5292 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9196/2016 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. К. от с. Ч., община С., Варненска област, подадена чрез адвокат М. Л., срещу решение № 1376 от 22.06.2016 г. по адм. д. № 3223/2015 г. на Административен съд - В.. С него съдът е отхвърлил жалбата му срещу уведомителното писмо на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в него касаторът моли, съдът да отмени съдебното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени уведомителното писмо, като уважи жалбата. Ответникът по касация заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, е изпратил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него ответникът прави възражения, които противопоставя на твърденията в касационната жалба. Позовава се и на ТР № 8 от 11.12.2015 г. на Върховния административен съд. Моли, касационната жалба да не се уважава и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че фактите по спора са правилно установени, а въз основа на тях съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което правилно съдът е отхвърлил първоначалната жалба срещу уведомителното писмо. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за страната . Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Н. К. е обжалвал уведомително писмо с изх. № 02-030-6500/3170 от 29.09.2015 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него е бил уведомен за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. Съдът е приел жалбата за процесуално допустима и я у разгледал по същество, като я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е приел, че за кампания 2014 г. Н. К., имащ безспорното качество на земеделски стопанин, е заявил за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) 1,76 ха, представляващи два парцела, индивидуализирани в таблицата на лист 2 от уведомителното писмо. Същите парцели Н. К. е заявил за подпомагане и по Схемата за преразпределително плащане (СПП). При извършени административни проверки по реда на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП е било установено, че площ с размер 0,44 излиза извън одобрения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Поради това е останала допустима за подпомагане площ в размер на 1,32 ха, а процентът на наддеклариране е бил 33,33 %. На основание чл. 58 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 г. при процент на наддеклариране между 20% и 50% санкционираната площ е равна на установената площ и земеделският стопанин не получава финансово подпомагане. На основание чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП на Н. К. оторизираната сума по СЕПП е била нула лева. Относно СПП оторизираната сума също е била в размер на нула лева, на основание чл. 15г, ал. 1 и 2 от Наредба № 2 от 21.02.1011 г. за специалните изисквания за участие в схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане. Според тези разпоредби по СПП право на подпомагане имат земеделските стопани, които имат право на плащане по СЕПП. Преразпределителното плащане се предоставя под формата на завишено плащане на площ за първите 30 ха, за които земеделският стопанин е получил плащане по СЕПП. Тъй като по СЕПП оторизираната сума е нула лева, то и по СПП оторизираната сума е същата. Съдът е обсъдил и заповедите на министъра на земеделието и храните, с които е започнала процедурата по одобряването на обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", съответно РД № 09-807 от 5.12.2014 г., издадена на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол и заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г., с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Този специализиран слой е част от системата за идентификация на земеделските парцели, който е част от интегрираната система за администриране и контрол. Този слой се актуализира всяка година чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта на страната по самолетно и сателитно заснемане за 2014 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от Техническия инспекторат към ДФЗ и областните и общинските структура на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на специализирания слой. Отделно от това е назначил две експертизи, съответно техническа и агрономическа, които са потвърдили констатациите в уведомителното писмо. При безспорното установяване, че част от заявените за подпомагане площи попадат извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", съдът е приел уведомителното писмо за законосъобразно, а жалбата срещу него е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че двете експертизи оборвали констатациите в уведомителното писмо. Съдебно-техническата експертиза напълно потвърждава констатациите на уведомителното писмо. Съдебно-агрономическата експертиза сочи за наличие на орехови дървета, намиращи се на границите на парцелите, заявени за подпомагане. Възрастта на ореховите дървета според агронома е над 20 години, от което следва логическият извод, че те са били засадени преди приемането на страната ни в Европейския съюз. Отделно от това дърветата не са се намирали в самите парцели на физическия блок, в който са били разположени парцелите, а по границите им. Поради това твърденията в касационната жалба за незаконосъобразност на уведомителното писмо са неоснователни. Следва да се посочи, че на основание чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г. министърът на земеделието и храните издава заповед, с която одобрява специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", за всяка година. Тази заповед подлежи на обжалване от всеки заинтересован земеделски стопанин в частта, която засяга неговите парцели, заявени за подпомагане. Ако одобреният слой "Площи в добро земеделско състояние" не включва частично или изцяло заявените парцели за подпомагане, земеделският стопанин може да подаде възражение. По делото няма данни Н. К. да е подал възражение или да е обжалвал заповедта, поради което за него тя е влязла в законна сила и не е било допустимо оспорването й по съдебен ред, чрез експертизи, след получаване на уведомителното писмо. Това е така, защото след влизане в сила на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", тя се предава на ДФЗ и става задължителна и за него. При извършване на административните проверки на подадените заявления и на площите, заявени за подпомагане в Системата за идентификация на земеделските парцели, ДФЗ действа в условията на обвързана компетентност. Правилно е уведомителното писмо, с което е отказано подпомагане, поради това, че част от парцелите, заявени за подпомагане излизат извън слоя "Площи, допустими за подпомагане" на основание чл. 43, ал. 3, т. 6 във връзка с чл. 33а ЗПЗП. По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от процесуалния представител на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно според чл. 143, ал. 4 АПК. Н. К. следва да заплати на ДФЗ разноски в размер на 100 лв., определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка със Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение