Решение № 8538 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 851/2011 г.
ВАСII отделение15.06.2011 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 368/12.11.2010 г. по адм. дело № 363/2010 г. на Административния съд - Смолян. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8538 от 15.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 851/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изп. директор на АГКК - София, против Решение № 368/12.11.2010 г. по адм. дело № 363/2010 г. на Административния съд - Смолян. Иска се отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Димитровград, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА С обжалваното решение, Административният съд - Смолян, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР, във връзка с чл. 145 и сл. АПК е отменил по жалба на община Димитровград, заповед № РД-18-35 от 15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК - гр. София, обн. в ДВ бр. 56 от 21.07.2010 г., с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Доспат, обл. Смолян в частта по отразяване собствеността и предназначението на имот № 23025.160 по кадастралната карта на гр. Доспат, и е върнал преписката, в тази част на органа, за ново произнасяне съгласно дадените указания. За да постанови решението си, съдът се е позовал на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Приел е, видно и от заключението на вещото лице, че процесният имот е бил отписан от актовите книги като държавна собственост, за същия имало издаден акт за общинска собственост и бил идентичен с имот № 000377 по картата на възстановената собственост. Направил е извод, че процесният имот е собственост на Община Димитровград и АГКК - София не била изпълнила задължението си по нанасянето му записвайки, че за същия имот нямало данни за собственост и бил с предназначение земеделска територия. Посочил е, че са нарушени материалноправни разпоредби, т. к. административният орган не е спазил нормативните изисквания, относно източниците, от които да черпи данни за създаване на кадастъра за процесния имот, като го е отразил невярно. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. От данните по делото е видно, че имот с идентификатор № 23025.160.377 с площ 4 102 кв. м. е нанесен в създадената кадастрална карта и кадастрални регистри в землището на гр. Доспат, одобрена с оспорваната заповед, като неидентифициран, с неизвестен собственик. Установено е, че община Димитровград се легитимира като собственик на имот № 000999 в землището на гр. Доспат, ЕКМН 23025, м. "Казалии - Смилянски рибарници", съгласно акт за частна общинска собственост № 125 от 19.07.1999 г., отразен в регистъра по чл. 62 от ЗОС на община Доспат. С решение № КЗ-9/07.12.1989 г, на Комисията по земята, имотът е предоставен за изграждане на база за отдих на община Димитровград и е загубил предназначението си на земеделска земя. Съществува акт за въвеждане във владение от 13.11.1990 г, а с удостоверение от 24.11.2005 г, имотът е въведен в експлоатация като ваканционно селище. Това предназначение по картата като земеделски имот в местността "Казалии-Смилянски рибарници" е било преди създаването на кадастралната карта. В този смисъл са неоснователни развитите доводи в касационната жалба, че собствеността на Община Димитровград върху процесния имот не била отразена в действащата КВС. От представените по делото писмени доказателства и констатациите на вещото лице се установява, че в преписката към решение № КЗ-9 на Комисията по земята от 07.12.1989 г., съхранявана в ОД "Земеделие" - Смолян, са налице всички документи по смяната на предназначението на земята. Също така генералният план за осъществяване на строителство, в който е очертана площадката и са ситуирани бунгалата, е описан и в документите при деактуването на имота от областния управител на област Пловдив, извършено със Заповед № 1554/20.10.1997 г. Също така са неоснователни наведените от касатора оплаквания, че в хода на административната процедура по одобряване на КККР Община Димитровград не била представила акта си за собственост. По делото е установено, че кадастралният регистър към одобрената кадастрална карта за визирания имот, не съдържа данните по чл. 61, ал. 1, т. 1, т. 8 - 11 от ЗКИР за собственика на имота и за акта от който същия черпи правото си. За събирането на тези данни задължения имат както административният орган, така и собствениците на имоти, в обхвата на изработената кадастрална карта по аргумент от чл. 41, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Неизпълнение на задължението от собственика /при поискване от органа/ не освобождава и органа от задължението му да установи тези данни, чрез други начини, а именно: от регистрите към картите и плановете /чл. 41, ал. 2, т. 1 ЗКИР/; от регистрите на общинската и областната администрации /чл. 41, ал. 2, т. 3 ЗКИР/; от предварителните имотни партиди, предоставени от Службата по вписвания, по реда на чл. 71, ал. 3 от ЗКИР; Липсата на такива данни в кадастралния регистър за процесния имот означава, че касаторът не е изпълнил задълженията си по закон за набирането им, по някои от изброените способи, което пък представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в ЗКИР и в Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при изработване на кадастралния регистър за имота. Тези нарушения са довели и до съществено нарушение на материалния закон - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗКИР, тъй като в кадастралния регистър за процесния имот няма данни за собственика - община Димитровград, и за акта, който я легитимира като такъв, а именно: Акт за частна общинска собственост № 125/19.07.1999 г.; Решение № КЗ-9/7.12.1989 г. на Комисията по земята за предоставяне на имота на Община Димитровград за осъществяване строителство, съгласно приложен план; Удостоверение от 24.11.2005 г., с което е въведен в експлоатация като ваканционно селище. От доказателствата по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че имотът № 000999 в местността "Казалии-Смилянски рибарници" - собственост на Община Димитровград, съгласно съставения акт за частна общинска собственост № 125/19.07.1999 г. е идентичен с имот с идентификатор № 23025.160.377 по обжалваната кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Доспат. Причината имот № 23025.160.377 да е с площ 4102 кв. м, видно от заключението на вещото лице, е че част от имота актуван с акт за частна общинска собственост № 125/19.07.1999 г. с площ 6000 кв. м. е заета от разширението на пътя, а друга от язовира, или от по-точното нанасяне на водното огледало и сервитута. Административният съд - Смолян, правилно е установил тези нарушения и е извел обосновани изводи, че одобреният кадастрален регистър в оспорената му част е незаконосъобразен, тъй като не е съобразен с правото на собственост на ответника - община Димитровград и правилно е отменил административния акт в тази част. С оглед горното и при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - второ отделение,