Решение № 9121 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2016 г.

Решение № 9121 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10277/2016 г., V о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ) срещу решение № 4569/29.06.2016 г. по адм. дело № 6486/2015 г. по описа на Административен съд С. - град, с което по жалба на И. Д. С. е отменена негова заповед № 836/15.06.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. О. И. Д. С. оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. Съображенията са следните: Фактическата обстановка е правилно установена от АССГ. Безспорно е, че на С. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" за деяние, изразяващо се в неизвършване на физическа проверка на стока, което представлява нарушение на служебните му задължения, регламентирани в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с т. V, . 2 от длъжностната му характеристика и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл, което представлява дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. Деянието се изразява в това, че на 17.03.2015 на МП "К. А." е взел решение да не извърши физическа проверка на стока, превозвана под покритието на ТИР DX77996730. Административният съд е приел, че в този момент на смяна са били четирима служители на АМ като трима от тях са извършили документална проверка, а И. С. е извършил физическа проверка на целостта на пломбата на транзитно преминаващия товарен автомобил. Служителите извършили документалната проверка не са установили несъответствие, а няма спор, че пломбата не е била с нарушена цялост и е бил налична. При тези установени факти АССГ е приел, че вмененото нарушение не е извършено от обективна и субективна страна. Допълнително са изложени съображения и за допуснато нарушение на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл при издаване на оспорената заповед. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Касационната жалба е изключително подробна, но на практика в нея се възпроизвеждат доводи и съображения, които са разгледани задълбочено и последователно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установена фактическата обстановка по спора, която е формирал правилни и обосновани правни изводи за липса на описаното в оспорената заповед нарушение, което да обуславя налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поддържани като касационно основание по чл. 209, т. З от АПК. В касационната жалба се възпроизвежда позицията на административния орган в първоинстанционното производство, а изложените конкретни възражения акцентират на необоснованост на правния извод на съда относно наличие на допуснато нарушение на служебните задължения във връзка с изискванията за оформяне на ТИР карнета и конкретния предмет на нарушението, което е основание за дисциплинарното наказание. При постановяване на решението съдът, е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор за законосъобразността на оспорената заповед. Обсъждането е извършено в рамките на чл. 168, ал. 1 от АПК съобразно критериите на чл. 146, ал. 1 от АПК. Не са спорни обстоятелствата, свързани с приетото, че актът е издаден от компетентен орган и в изискващата се форма при спазване на сроковете, в които се установява нарушение и се налага наказанието. При приетите и обсъдени доказателства, съображения за които са подробно изложени в решението и не следва да се повтарят, извода за незаконосъобразност на заповедта поради неправилно прилагане на материалния закон е обоснован. Изложени са мотиви по спорните обстоятелства във връзка с всички доводи на страните. Възраженията на касационния жалбоподател, съставляващи анализ на свидетелските показания, не променят горния извод. Правилно е прието, че дисциплинарно-наказващия орган/ДНО/ не е спазил императивните изисквания на чл. 91 от ЗДС, които да го задължават при определяне на вида и размера на наказанието да вземе предвид обстоятелствата относно тежестта на нарушението, последиците за държавната служба, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и цялостното служебно поведение на наказаното лице. Декларативното посочване на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл в заповедта не съставлява изпълнение на това изискване. Данни за обсъждане на тежестта на нарушението и други релевантни обстоятелства не се съдържат и в материалите по административната преписка на които се позовава ДНО в акта си. Излагането на обстоятелствата по конкретния случай не е свързано с цялостното поведение на служителя и тежестта на нарушението и последиците за държавната служба, както и за гражданите, които обстоятелства са относими и за обосноваността на извода за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание. Същите изводи са валидни и относно формата на вината. Следва да се приеме, че неизпълнението на изискването по чл. 91 от ЗДСл води и до нарушение на принципа за съразмерност при определяне на наложеното наказание, предвиден в разпоредбата на чл. 6 от АПК и изискващ държавните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерим с преследваната цел. Съобразно този принцип и предвид липсата на доказателства за вреди като непосредствена последица от вменените като неправомерни действия, както и липсата на обсъждане на тежестта на нарушението в изискваните от закона аспекти не може да се приеме, че оспорвания акт е издаден в съответствие с чл. 91 от ЗДСл. При издаване на заповедта е посочено, че не са изпълнени служебните задължения по чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДСл във вр. с T. V. 2 от длъжностната характеристика и чл. 24, ал. 1 от ЗДСл, т. е. нарушени са изискванията за изпълнение на задълженията точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и изпълнение на законосъобразните актове на по-горе стоящите органи. В длъжностната характеристика (л. 253) са изброени задълженията на служителя, вкл. T. V. 2 - за извършване на администартивно обслужване законосъобразно, своевременно и точно, което е индивидуализирано като нарушение в конкретната заповед. Приетите от ДНО дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, за което е наложено и дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл са обсъдени съобразно конкретното поведение на лицето по завършване на 19.03.2015 на транзитна операция, задействана с транзитна декларация под покритие на ТИР карнет за оформяне на външен общностен транзит на стоки и дадено разрешение за вдигане. Отговорността е ангажирана поради дадено разрешение без извършване на проверка на стоката. В кл. Д на транзитната декларация /ТД/ е отразено поставена пломба 1 брой, но в поле 16 на волет 2 не е вписан № на пломбата. Наличието на несъответствие с електронните данни за ТИР карнет, отразени в ТД и в ТИР карнета, изразяващо се в № на пломбата е обосновало извод за прилагане на т. 1, 3, 4 от Правилата във връзка с оформяне на ТИР карнета т. е. правните последици да се основават на ТИР карнета в съответствие с Конвенцията. От разпоредбата на чл. 5, ал. 1, чл. 21 и 22 от Конвенция ТИР от 1975 г. административния орган е приел, че е следвало да се извърши проверка на превозваната стока, а решението да не се извърши такава е в нарушение на тези правила и съответно нарушение на служебните задължения, т. е изложените в заповедта констатации възпроизвеждат разпоредби на Конвенция ТИР и поведението в неизпълнение на тези разпоредби. В случая обаче не е взето предвид осъществяването на конкретните фактически обстоятелства, които са релевантни за осъществяване на състава на цитираните норми. При безспорния факт на наличие пломба на автомобила, което е отбелязване на № на същата в суше към волет 1 на ТИР карнета, както и в електронния носител не е обсъдено основанието да се приеме нередовност каквото се изисква съгл. чл. 5, ал. 2 от Конвенция ТИР. Освен това задължението на конкретния служител е било да извърши физически контрол за наличие на цялостна пломба, а документалната проверка е извършена от други трима служители. Липсата на отразяване на теглото на товарния автомобил в документите не дава възможност да се предположи промяна на съдържанието, за да е налице основание конкретния служител да извърши физическа проверка, което е в съответствие с извода за липса на основания за съмнение за нередовност по смисъла на Митническата ТИР Конвенция. Поради това приетите от административния орган фактически обстоятелства не могат да обосноват наличие на основание за дисциплинарна отговорност. Доводите в касационната жалба, свързани с регламентацията на режима съгласно Конвенция ТИР не обосновава различен от приетия от съда извод. Правилно съдът е направил извод за необосновано квалифициране на поведението като нарушение на служебните задължения. По същество от изложеното в заповедта не може да се приеме наличие на нарушение на служебните задължения, извършено виновно, които да обосноват отговорността. Съдът е направил правния извод за незаконосъобразност на заповедта в съответствие с приложимите правни норми. Решението е обосновано, като правнозначимите факти са съответни на доказателствата. При постановяване на съдебния акт не са нарушени и съдопроизводствените правила. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Правилен и обоснован е и изводът за допуснато нарушение на изискванията на чл. 91 от ЗДСл, според който при определяне на вида и размера на наказанието следва да се вземе предвид обстоятелствата относно тежестта на нарушението, последиците за държавната служба, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и цялостното служебно поведение на наказаното лице. Формалното позоваване на тази разпоредба в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не съставлява изпълнение на това изискване. Изпълнение на това задължение на дисциплинарнонаказващият орган не се съдържат и в останалите документи, представляващи административната преписка. Настоящата инстанция споделя изцяло тези аргументи на първоинстанционния съд, довели до отмяна на уволнителната заповед като незаконосъобразна. Изложените от касатора доводи и възражения не водят до различен извод, поради което не са налице касационни основания за отмяна на решението, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендираните разноски от ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,