Решение № 5654 от 31.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на И. Жбантов от [населено място] , [община] чрез процесуалния му представител адв. Пенкова , против решение 1090 от 20.06.2022 г. по адм. дело 1016/2021 г. на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. 3282з 3934 от 26.10.2021 г. на Директора на Главна дирекция Гранична полиция /ГДГП/, с която за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с т., 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, т. 13 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказания "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение в МВР, считано от връчване на заповедта. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят се допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно съдът не е събрал всички относими за спора доказателства; не е разпределил доказателствената тежест, указвайки на страните за кои значими обстоятелства не се сочат доказателства. Твърди и че е неправилен извода на съда, че е извършено вмененото му нарушение, както и че не е обосновано налагането на най тежкото дисциплинарно наказание уволнение което в случая противоречи и на целта на закона. Иска оспореното съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Директорът на ГДГП, чрез процесуалния си представител юрк. Самуилова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави евентуално възражение за прекомерност на договорените в полза на процесуалния представител на касатора възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 204, т. 3 ЗМВР, без допуснати нарушение във формата и такива на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените. Приел е, че това е така, тъй като в заповедта са посочени основанията, както фактическите, така и правните за налагане на най тежкото дисциплинарно нарушение, както и че жалбоподателя е запознат с в пълнота с данните за вмененото му деяние от връчената му обобщена справка, като се е запознал с материалите, което е било посочено от него.Приел е също така, че е спазен и срокът по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196, ал. 1 ЗМВР. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като са допуснати нарушения на т. 19и 20от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като жалбоподателят не е съобразил действията си с това, че следва да съблюдава [заличен текст]. По подробно изложени по всяка точка от Етичния кодекс мотиви съдът е приел допуснати нарушения, като е направил извод за наличие на предпоставките по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагане на най тежкото дисциплинарно наказание. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган директора на ГДГП съобразно предоставените му по закон правомощия чл. 204, т. 3 ЗМВР, като са спазени изискванията за форма, тъй като същата съдържа подробно описани фактически основания, съответни на правните такива, въз основа на които е издадена. Правилен е извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. Напротив от събраните в хода на производството доказателства се установява, че на жалбоподателя са били редовно предявени материалите събрани в рамките на проведеното дисциплинарно производство, както и изготвените становища, което е удостоверено със съответно положени от него подписи. Правилен е извода на съда за материална законосъобразност на заповедта и установени нарушения на етичните правила, уронващи престижа на службата, съответно кореспондиращи и с целта на закона. В тази връзка настоящият състав споделя изложеното в оспореното решение, че са безспорно установени допуснати нарушения на т. 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като съобразно т. 19 е следвало да пази доброто име на институцията , която представлява ,а според т. 20 от Етичния кодекс "Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си", като в случая служителят е нарушил тези правила и съответно правилно първоинстанционният съд е приел, че с факта, че поведението му е станало известно в обществото, е осъществил и другите състави на нарушения по Етичния кодекс, които пък съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина, обосноваващо най тежкото наказание уволнение. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя този извод. Между страните няма спор, че по време на изпълнение на служебни задължения Жбантов е осъществил по електронен път контакт [заличен текст]. Не може да бъде споделено твърдението на касатора, че неправилно е възприето както от административния орган, така и от съда, че се касае за изолиран случай, поради което поведението му в случая е надценено, поради което неправилно не е прието, че се касае за маловажен случай, а не за тежко нарушение на служебната дисциплина, водещо до най тежкото дисциплинарно наказание. Самото естество на проведената кореспонденция, в която активен е именно Жбантов, сочи на укоримост в морала , етичността и поведението на полицейския служител- [заличен текст], като същото е подало оплакване в Районна прокуратура Благоевград . Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответника следва да бъде присъдена сумата 150 лева за възнаграждение на юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,