Решение № 1575 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2015 г.

Решение № 1575 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3238/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД - София, против решение № 8236 от 29.12.2014 г. по адм. д. № 6543/2014 г. на Административен съд София - град/АССГ/, с което жалбата на дружеството против решение № Ж-32/02.06.2014 г. на Комисията за защита на личните данни, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е взето предвид, че личните данни на физическото лице са обработвани в съответствие условията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а размерът на санкцията е неправилно определен. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено, евентуално размерът на санкцията намален до минималния размер. Ответникът Комисия за защита на личните данни, чрез своя процесуален представител - юрк. Първанова, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Григор Стоянов Велинов, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Ответникът "Кредитекспрес България" ЕООД, гр. София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението административния съд е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Правилно съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния съгласно чл. 38 от ЗЗЛД, при спазване на законовите изисквания за форма, както и на административно производствените правила. Обоснован е извода на съда, че административният акт в частта, в която е установено нарушение при обработване на личните данни на Григор Велинов съответства и на материално правните изисквания на закона. Правилно е преценено, че личните данни на физическото лице са обработени от "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД, като са предоставени на трето лице "Кредитекспрес България" ЕООД, в нарушение на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД - личните данни са обработени - предоставени на трето лице, без изричното съгласие на Велинов. Установено е, че "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД и Григор Велинов са в договорни отношения от 18.04.2011 г. за предоставяне на цифрова и аналогова телевизия. Неразделна част от договора са и Общите условия за взаимоотношенията с крайните потребители/Общи условия/, които Велинов се задължил да спазва. Съдът констатира, че като доказателства по делото са представени Общи условия, с променена редакция от 31.01.2013 г., в сила от 26.10.2013 г., в които изрично е записано, че потребителят е информиран, че Близу може да предоставя лични данни на потребителя на трети лица, в това число и на кредитни институции за събиране на вземания. Поради липса на доказателства, че тези Общи условия обвързват потребителя Велинов- съда извел извода си, че предоставянето личните данни на последния на "Кредитекспрес България" ЕООД- без изричното съгласие на потребителя е в нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗЛД. Обоснован е извода на съда, че е ирелевантен факта кога и по какъв начин изменените Общи условия на доставчика са оповестени на интернет страницата му. Както правилно приема първоинстанционният съд липсват доказателства, че съгласно чл. 230, ал. 2 от Закона за електронните съобщения/ЗЕС/- доставчика е уведомил абоната си Велинов за измененията. И след като същият не е изрично дал съгласие личните му данни да бъдат обработвани, чрез предоставяне на трети лица, то същото се явява незаконосъобразно. Възражението, че данните са обработени на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, също е неоснователно. Съгласно цитирания текст администраторът на лични данни има право да обработва личните данни в защита на свой законен интерес, но само, когато интересите на лицето, за което се отнасят данните не се ползват с преимущество. В случая е налице частен спор за вземания между потребител и доставчик на услуга, поради което не може да се приеме, че интересите на доставчика се ползват с приоритет. Ето защо предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД не са осъществени и личните данни на Велинов са обработени без да е налице основание за това. Затова като достига до заключение за наличие на нарушение при обработване на личните данни на Велинов и по тези съображения отхвърля жалбата на "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД против акта на комисията в тази част, съставът на Административен съд София - град постановява решение, което кореспондира със закона. В частта, в която е отхвърлена жалбата на "Близу медиа енд броудбенд" ЕАД против акта на Комисията за защита на личните данни в частта, в която на дружеството е наложена имуществената санкция от 11 000 лв., решението на съда също съответства на материалния закон. Размерът на санкцията е правилно определен от комисията, като са съобразени тежестта на нарушението и обстоятелството, че същото не е първо за "Близу медия енд броудбенд" ЕАД при обработване на лични данни на физически лица. С определяне на санкция в посочения по-горе размер е постигната и целта на закона по отношение на наказанието, което следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, макар и да е съвсем близо до минимално установеният в закона размер от 10 000 лева. Поради всичко изложено настоящата инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено в съответствие с материалния закон (доводите за нарушение на административно производствените правила и целта за закона имат отношение към законосъобразността на административния акт, но не и за правилността на съдебното решение съгласно чл. 209, т. 3 от АПК), поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касационният жалбоподател следва да заплати на ответника Комисия за защита на личните данни сумата 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,