Решение № 13851 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7039/2015 г.

ВАСIV отделение17.12.2015 г.докладчик т Нина Докторова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 494 от 9.04.2015 г., постановено по адм. дело № 643/2014 г. от Административен съд - Благоевград. ОСТАВЯ без уважение искането на Сийка Кирилова Грънчарова за присъждане на направените разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 13851 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7039/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Сийка Кирилова Грънчарова от гр. Благоевград, подадена чрез адв. Сайфие Бузгьова, срещу решение № 494 от 09.04.2015 г., постановено по адм. дело № 643/2014 г. от Административен съд - Благоевград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Сийка Кирилова Грънчарова срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-010-6500/15422 от 13.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция в частта му, в която по подадено от нея Общо заявление за плащания на площ за 2013 г. с УИН 01/090513/98860 за декларираните площи по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Схема за плащания за природни ограничения на земеделските стопани в планински райони (НР1) е намален размерът на финансовото подпомагане и е отказано плащане на 3995,19 лв. по СЕПП и 2861,28 лв. по НР1. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението като се релевират допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и необоснованост. Тези доводи се поддържат от твърдения за немотивираност на акта. Твърди се също, че обжалваното съдебно решение е постановено при непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка. Според касаторката назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), макар и да не била оспорена, била необоснована, поради което съдът не следвало да я кредитира. При издаване на оспорения административен акт органът се позовавал само на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", който нямал обвързваща сила. Следвало да бъдат извършени и други подходящи административни процедури по смисъла на чл. 28, § 2 от Регламент № 1122/2009 /ЕО/ на Комисията от 30.11.2009 г. По изложените съображения Сийка Кирилова Грънчарова иска отмяна на решението. Претендира и разноски. Ответната страна по касация - изпълнителният директор на ДФЗ не ангажира становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът намира за правилно решението на съда. Счита, че противно на твърденията в касационната жалба, съдът правилно е приел, че административният орган е доказал фактическите основания, посочени в акта и изпълнил законовите изисквания за издаването му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Благоевградския административен съд е образувано по жалба на Сийка Кирилова Грънчарова против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с изх. № 02-010-6500/15422 от 13.08.2014 г. (УП), издадено от изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, в която са извършени намаления в плащанията по СЕПП в размер на 3995,19 лв. и по НР1 в размер на 2861,28 лв. по заявление за подпомагане УИН 01/090513/98860 за кампания 2013 г. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона писмена форма, като съдържал фактически и правни основания, поради което бил валиден. С процесното УП в оспорената му част на Сийка Грънчарова било отказано подпомагане по СЕПП и НР1 въз основа на резултатите от извършена административна проверка, според която като неподходящи и двойно заявени били определени 4,07 ха, представляващи 7,25% от общо заявените за подпомагане площи. Въз основа на приетите по делото доказателства, в това число и приетата и неоспорена СТЕ, съдът е направил извод, че законосъобразно административният орган е отказал финансово подпомагане в размер на 3995,19 лв. по СЕПП и 2861,28 лв. по НР1 на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 ЗПЗП (в приложимата му редакция ДВ, бр. 40 от 2014 г.), тъй като кандидатът заявил площи, които не отговаряли на условията за допустимост за подпомагане и защото за една и съща площ били подадени две или повече заявления и застъпването не било отстранено. Помощта била поискана за три БЗС с обща площ 67,36 ха, от които: по СЕПП - 60,22 ха, по НР1 - 60,22 ха, от която недопустимата за подпомагане част възлизала общо на 4,07 ха, които в процентно съотношение представлявали 7,25%. Предвид това приложим бил чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г., според които, когато разликата между допустимата за подпомагане площ и определената площ е повече от 3% или от два ха, помощта се изчислява на основата на определената площ, намалена с два пъти установената разлика, в случая - 8,14 ха. Така оторизираната за подпомагане сума била правилно определена за 48,01 ха и съответно бил изчислен размер на финансово подпомагане от 14662,07 лв. по СЕПП и 11250,60 лв. по НР1. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неспазена форма на административния акт. Видно от съдържанието на оспореното УП, в него се съдържат фактически и правни основания за издаването му. В табличен вид за двете мерки, по които касаторката е кандидатствала за подпомагане, са описани площите на парцелите след разрешаване на застъпванията, площите на парцелите след извършването на административна проверка, установените площи, както и разликата между декларираната и установената площ. Като правни основания по СЕПП са посочени чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, съгласно който Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено, както и чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40, ал. 3. По НР1, за да намали размера на финансовото подпомагане по НР1, административният орган се е позовал на чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., съгласно които изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин: по т. 1 е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него; по т. 4 за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. По този начин може да се приеме, че в оспорения акт са обективирани основанията, поради които са намалени плащанията, а от своя страна това позволява да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателката, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното УП. Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В процесното УП са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Още повече, че установеното от административния орган се потвърждава от констатациите на изслушаната по делото СТЕ, която като неоспорена от страните правилно е била кредитирана от съда. Неоснователно е възражението, че в случая е следвало да се приложи чл. 28, ал. 2 от Регламент № 1122/2009 /ЕО/ за провеждане на друга подходяща административна процедура, включително и проверка на място при констатиране на нередности. Съгласно този текст данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От прочита на текста се установява, че извършването на проверка на място при констатиране на нередности не е задължително. Такава проверка може, и то ако е целесъобразно, да бъде извършена. Разплащателната агенция е длъжна да я извърши на 5% от земеделските производители, кандидатстващи за подпомагане. Възраженията относно специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. също са неоснователни. Същият е одобрен със заповед № РД-09-840 от 02.12.2013 г. Касаторката е подала възражение срещу проекта на специализирания слой, но това й възражение е било частично уважено, видно от писмото на стр. 346. Със заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. министърът на земеделието и храните е одобрил и окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г. Тази заповед не е била обжалвана. При това положение правилни са изводите на съда, че заповед № РД-09-114 от 27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила и жалбоподателката е обвързана от констатациите в нея относно площите, попадащи извън слоя. Във връзка с твърдението за липса на протокол за извършената административна проверка, следва да се отбележи, че такъв протокол се съставя само при извършена проверка на място, каквато в случая, както вече беше отбелязано, не е правена. Към преписката са приложени всички необходими документи, които да обосноват издаването на процесното УП. Същите са приобщени към преписката и съставляват мотивната част на административния акт по смисъла на ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. По изложените съображения решението на Благоевградския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторката за присъждане на разноски следва да се остави без уважение по аргумент от чл. 143, ал. 4 АПК На основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,