Решение № 111 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6005/2007 г.

Решение № 111 от 17.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6005/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д.в. бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./ Образувано е по касационна жалба на Б. А. Л. чрез процесуалния й представител адв. О срещу решение от 08.03.2007 г., постановено по гр. д. № 5531/2003 г. на Софийски градски съд, IV-ти Б въззивен състав в частта, в която е оставено в сила решение от 06.06.2003 г. на СРС, 57 състав по гр.д. № 1587/1999 г., с което е отхвърлен иска за съдебна делба с пр. осн. чл. 34 ЗС, предявен от Б. А. Л. от гр. С. срещу Ц. К. М., С. К. Н., Н. С. Н.,С. К. Н., Г. М. В., М. Г. В., А. Г. В., В. С. П. и Д. предприятие " С. и възстановяване", гр. С. на жилищна сграда, състояща се от четири входа със застроена площ от 912,85 кв. м., построена върху урегулиран поземлен имот ХХIV-30 в кв.119 по плана на гр. С., м. "К" с площ 1969 кв. м., при съседи: ул. "Д", урегулиран поземлен имот ХХII, урегулиран поземлен имот VI и урегулиран поземлен имот ХХIII, като неоснователен. В касационната жалба се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 218б, б. "в" ГПК. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което исковата му претенция да бъде уважена изцяло като съдът допусне делбата на процесната сграда. Претендира и присъждане на направените в производството разноски. Ответниците по касационната жалба Ц. К. М., С. К. Н., Н. С. Н., С. К. Н., М. Г. В., А. Г. В., и В. С. П., представлявани от адв. Д, оспорват касационната жалба. Молят решението да бъде оставено в сила, както и да им се присъдят направените в производството разноски. Подробни съображения развиват в представените по делото писмени бележки. Ответникът по касационната жалба Д. предприятие "С", гр. С., не взема становище по нея. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да обоснове предявеният иск за делба, касаторката - ищца Б. А. Л. се е позовала на обстоятелството, че е собственик на недвижим имот пл. № 29 от полигон № 4, по кадастралния план на град С. от 1956 г., кадастрален лист № 544, находящ се в гр. С., ул. "В" № 43, целият с площ от 760 кв. м., от който с регулационния план, утвърден със Заповед № РД -50-912/02.10.1995 г. е образуван общ, с ответниците - физически лица, парцел ****ХIV-30, кв.119 по плана на гр. С., местността "К" - П. канал. Позовала се на разп. на чл. 29, ал. 3 ЗТСУ, действаща към момента на изменението на плана, според която съсобствеността се създава по силата на самата регулация. Доколкото, според нея е станала съсобственик на парцела счита, че по силата на приращението /чл. 92 ЗС/ е станала съсобственик и на построената в него сграда и иска същата да бъде поделена. За да отхвърли предявеният иск за делба възивният съд е приел, че имотът описан в съдебно решение от 28.11.1970 г., постановено по гр.д. № 3365/1970 г. на Софийския народен съд, VI р., I уч., с което касаторката - ищца е призната за собственик на недвижим имот - нива около един декар, находяща се в м. "М" Б. - София, е идентичен с имот пл. № 29 по плана на гр. С. от 1965 г. Приел е също така, че с Частично изменение на застроителния и регулационен план /ЧИЗРП/, одобрено със Заповед № РД - 50-912/02.10.1995 г., този имот е бил придаден към имот пл. № 30, собственост на ответниците - физически лица и бил обособен нов УПИ ХХIV-30, върху който Д. "С" е изградил процесната сграда. Тези фактически изводи на въззивният съд са направени в съответствие със събраните по делото доказателства и приетата пред въззивната инстанция съдебно техническа експертиза. Според въззивният съд, обаче, отчуждителното действие на регулационния план съгласно действащия към този момент Закон за териториалното и селищно устройство ЗТСУ (отм.), настъпва след уреждане на регулачните сметки между собствениците на отделните имоти. Доколкото по делото няма данни, че ищцата е била обезщетена за тази част от собствения й имот пл. № 29, която е била придадена към имот пл. № 30 и е образуван процесния парцел ****ХIV -30, отчуждителното действие на плана, според съда, не е настъпило и ищцата се явява собственик на имот пл. № 29, който е запазил своята самостоятелност. Тези изводи на въззивната инстанция, не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ, недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на регулационният план. Следователно отчуждителното действие на регулационния план настъпва по силата на самия план и не е обусловено от обезщетяването на собствениците на имотите придадени по регулация към други парцели. За да стигне до този извод съдът неправилно е изтълкувал нормата на чл. 114 ЗТСУ, според която обезщетяването на собствениците е условие за фактическото заемане на имотите, придадени по регулация, но не и такова за настъпване на нейното отчуждително действие. Неправилно е и позоваването на § 8 от Преходните разпоредби на ЗУТ, който касае неприложени дворищно регулационни планове, тъй като в случая дворищно - регулационния план е приложен на място. Следователно, по силата на регулацията касаторката ищца е загубила правото на собственост върху тази част от имот пл. № 29, който видно от приетата пред въззивната инстанция съдебно - техническа експертиза попада в парцел ****ХIV, отреден за имот пл. № 30 кв.119 по плана на гр. С., м. "К". Доколкото е била собственик на придаден имот, за нея е възникнало право на облигационно вземане за обезщетение към ответниците като собственици на новообразувания парцел, което е следвало да реализира по реда на чл. 112 ЗТСУ (отм.) С оглед на казаното, същата не е придобила по пътя на приращението /чл. 92 ЗС/ идеални части от самостоятелните обекти на собственост, включени в процесната сграда, както приема въззивният съд. Същевременно касаторката - ищца не е и съсобственик на парцела, както твърди в исковата молба. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 ЗТСУ (отм.), на която се позовава за да обоснове твърдяната от нея съсобственост върху УПИ ХХIV-30 е приложима, когато от няколко съседни имота /маломерни и неупълномерими или такива остатъци от пълномерни имоти при малкоетажно и средноетажно застрояване, а при многоетажно и комплексно застрояване - независимо от размерите им/ се образуват общи парцели, но не и когато част от имота се придава към друг, както е в настоящия случай. С оглед на това, не може да се приеме, че по силата на чл. 92 ЗС съсобствеността върху имота се е пренесла и върху построената в парцела сграда. Доколкото съсобственост върху сградата, не е установена, искът за нейната делба е неоснователен. Тъй като въззивната инстанция макар и по други съображения е стигнала до същия извод, решението следва да бъде оставено в сила. При неговото постановяване не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Градският съд. Делото е изяснено от фактическа страна и направените от въззивната инстанция фактически изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства. Допуснатите нарушения се изразяват в неправилно тълкуване на материалния закон, което обаче не е повлияло на крайните изводи на съда, които са правилни. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, касаторката Б. А. Л., следва да бъде осъдена да заплати на ответниците - физически лица, направените пред касационната инстанция разноски, в размер на 750 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 3-то гражданско отделение