Решение № 8148 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4657/2021 г.
ВАССедмо отделение05.07.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 358 от 18.02.2021 г., постановено по адм. д. 1145/2020 г. на Административен съд - Пловдив.ОСЪЖДА Министерството на икономиката, гр. София, ул. "Славянска" 8, да заплати на "Пълдин Софт" ЕООД, гр. Пловдив, [адрес], направените по делото разноски в размер на 1950 лв. (хиляда деветстотин и петдесет лева).
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 - 2020" (ОПИК), чрез пълномощник, против решение 358 от 18.02.2021 г., постановено по адм. д. 1145/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отменил негово решение РД-16-50/17.01.2020 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил задълбочено фактите от значение за правния спор и не е направил съответен на тях правен анализ, поради което е достигнал до грешен правен извод за смесване на две различни процедури при издаване на акта, а именно процедурите по верификация на разходи и определяне на финансова корекция за установена нередност. Излага мотиви за законосъобразност на определената финансова корекция върху допустимите разходи по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ съгласно констатация 3 от доклада на одитния орган по програмата. Иска отмяна решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от "Пълдин Софт" ЕООД жалба като неоснователна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Пълдин Софт" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че "Пълдин Софт ЕООД е бенефициер по договор за безвъзмездна финансова помощ по проект Развитие на управленския капацитет на Пълдин софт ЕООД чрез въвеждане на система за управление на качеството и на сигурността на информацията и информационната (ERP) система, сключен с УО по ОПОС със срок за изпълнение 07.09.2018 г. За резултатите от изпълнението на дейностите по проекта са извършени две управленски проверки на място през 2019 г. При първата проверка в офиса на дружеството е присъствал управителят на дружеството и счетоводителят на проекта. При повторна проверка е присъствал само управителят. Предвид заложената дейност по проекта - насърчаване използването на информационни и комуникационни технологии и услуги чрез разработване и внедряване на информационна система (ERP система), проверяващите са поискали разработената и внедрена по проекта ERP система да им бъде показана. Установили са, че модул Управление на отпадъците" не се използва. Според обяснението на бенефициера обичайната дейност по разработване и поддръжка на софтуер не предполага наличие на отпадъци и към момента този модул не е необходим в работата му, но е бил изискан за разработване във връзка със сертификацията на дружеството по ISO9001:2015 и ISO27001:2013. Проверяващите са констатирали, че сертификацията по тези стандарти е извършена преди разработването на ERP системата и за нея няма изискване адресатът да разполага с ERP система с възможност за управление на отпадъците. При кандидатстването "Пълдин Софт" ЕООД е посочил, че проектът ще допринесе за опазване на околната среда чрез въвеждане на модул "Управление на отпадъците", който ще предлага поддръжка на различни типове отпадъци като номенклатура, управление на площадки в складовете за различните отпадъци, управление на отпадъците от производство, справка за количества отпадъци в реално време. За посочването на този модул бенефициерът е получил при оценяването допълнителни 5 точки. УО е приел, че неизползването на този модул от одобрения за финансиране проект не допринася за насочване на инвестициите към най-устойчивите варианти с най-ефективно използване на ресурсите, както и не осигурява устойчивост на постигнатите резултати след приключване изпълнението на проекта. Посочил е, че закупената по проекта ERP система не води до постигане на положителен ефект върху развитието на устойчива пазарна конкурентоспособност на предприятието и повишаване производителността и експортния потенциал на бенефициера. Предвид техническия, производствен и административен капацитет на дружеството, не е доказана по категоричен начин необходимостта предприятието да въведе съответния ИКТ базиран софтуер за управление на бизнес процесите, както и неговата приложимост, съответно, разходът за разработване и внедряване на ERP система с характеристиките на закупената по проекта система, не е обоснован. Констатирал е, че ресурсите на бенефициера не изискват управление чрез този модул, защото единственият ресурс, който влага в дейността си дружеството, е човешкият. С оглед установеното и предвид т. 13.1 от Условията за кандидатстване по процедурата УО е приел, че дейността и съответно разходите по проекта за разработване и внедряване на ERP система не съответстват на принципа на ефективност и ефикасност и не водят до постигане на специфичната цел и резултати на проекта; не е спазен принципът за добро финансово управление, с което е нарушен чл. 4, параграф 8 и чл. 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г. С оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-16-50/17.01.2020 г. ръководителят на УО на ОПК е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на чл.70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ - част от инвестицията не се използва и с това не е спазен принципът за добро финансово управление, с което е нарушен чл.4, § 8 и чл. 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г., представляващо нередност по т. 2 от Приложение 2 към Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), и е определил финансова корекция 25% върху стойността на допустимите разходи по договора за БФП, сключен с "Пълдин Софт" ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда ръководителят на УО недопустимо е смесил производствата по определяне на финансова корекция, уредено в чл. 70 и сл. ЗУСЕСИФ, и по определяне на допустими разходи по проекта на основание чл. 57 ЗУСЕСИФ. За да обоснове този извод, съдът се е позовал на мотивите на органа за изчисляване размера на финансовата корекция от 47983,18 лв., която е определил при съобразяване сумата на верифицираните разходи, сертифицирани и платени по констатация 1 и констатация 2, сумата на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ с изключване на собствения принос на бенефициера, допустимите разходи по констатация 3. Съдът е приел, че претенцията на органа за връщане на платена сума, за която се претендира да е недопустим разход, следва да се разграничава от претенцията му за събиране на сума, представляваща финансова корекция върху допустим разход. След като липсва разбираема воля на ръководителя на Управляващия орган изразена в съответствие с приложимото материално право, съдът е приел, че актът е незаконосъобразен и го е отменил. Решението е правилно като краен резултат, но с други мотиви. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, в резултат на извършени проверки за изпълнението на проекта след приключването му, и с него е определена финансова корекция на бенефициера за установено от органа нарушение на чл. 73, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, представляващо нередност по т. 2 от Приложение 2 на Наредбата. Нито от данните по преписката, нито от изложеното в акта от фактическа и правна страна сочи, че органът е проверявал и констатирал недопустими разходи по проекта. Единствено относно посочения размер на определената финансова корекция издателят на акта се е мотивирал за начина на изчисляването й, предвид вече одобрени и платени разходи, при изключване собствения принос на бенефициера в съотношенията по проекта. Органът е изложил ясни фактически установявания, извел е мотивирано заключение от правна страна, въз основа на което е постановил разпоредителната си част. Поради това неправилен е изводът на съда за смесване на процедури и отсъствие на разбираема и ясна воля на ръководителя на УО, с която е постановил оспорения административен акт. Правилен е изводът, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ форма, при спазване на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Според настоящия касационен състав, решението на ръководителя на УО е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Нередността по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ изисква нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Разпоредбата на чл. 4, пар. 8 от Регламент 1303/2013 година е препращаща. Органът в случая правилно е съобразил действащия към датата на издаване на обжалвания административен акт финансов регламент 2018/1046 на ЕП и на Съвета, който отменя Регламент 966/2012 г. В проектното предложение бенефициерът е заложил като цел на проекта развитие на управленския капацитет и повишаване конкурентоспособността на дружеството чрез подобряване системата на управление и организация, създавайки предпоставки за укрепване и разширяване на пазарните й позиции, с изброяване на специфичните цели. Една от дейностите е "Насърчаване използването на информационни и комуникационни технологии и услуги чрез разработване и внедряване на информационна ERP система". В описанието на тази дейност, в т. 6 е предвиден модул "Управление на отпадъци". По делото не е спорно, че такъв към момента на проверките не е използван. Според ръководителя на УО, бенефициерът е допуснал нарушение на принципа за добро финансово управление, тъй като по този начин предложението се е поставило в позиция на неотговарящо на изискването по програмата. За този модул проектното предложение е получило допълнителни точки при оценяването, макар и същият да е необоснован, защото не допринася за изпълнение целта на проекта, доколкото се касае за управление на човешки ресурс. Според настоящата инстанция с така описаното от органа нарушение не е осъществен съставът на нарушението по чл. 73, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ. Съобразявайки фактите по спора касационният съд приема, че в тази хипотеза не може да се постави въпросът за нарушаване принципа за добро финансово управление с оглед постигане на целите по проекта. Проектното предложение на кандидата е оценено и одобрено. Проверяващите са установили отсъствие на един от описаните модули по една от посочените в проекта дейности, заложени с оглед постигане на посочените от бенефициера цели, но според органа този модул е бил изначално необоснован. Тази констатация на етап последващи проверки за изпълнението на проекта за постигане на заложените в него цели не води до извод за нарушаване на принципите за ефикасност и ефективност на дейността. Посоченото от органа бездействие от страна на икономическия оператор не може да бъде определено като неизпълнение на финансовите показатели. Договорът и Финансовият регламент на ЕС изискват от държавите членки да сътрудничат на Комисията за усвояване на фондовете на ЕС в съответствие с принципа на добро финансово управление, който включва ефективност, ефикасност и икономичност. От приетите от органа фактически мотиви не може да се изведе заключение за нарушение на принципа за добро финансово управление на проекта, доколкото за ефективността се изследва постигането на поставените цели, а ефикасността изисква проверка за постигане на най-доброто съотношение между ефективност и разходи. Мотиви за такова изследване органът не е изложил. С оглед горното правилно съдът е отменил оспорения административен акт, тъй като същият е постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото искането за разноски, направено от пълномощника на касационния ответник, е основателно. В полза на "Пълдин Софт" ЕООД следва да бъдат присъдени 1950 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие и на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,