Решение № 8429 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2021 г.

ВАСПето отделение12.07.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 93 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело 680/2020 г. на Административен съд - София-област. ОСЪЖДА "ПИ 1" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, представлявано от управителя Д. Георгиева, да заплати на "Гранд лес" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя К. Иванов, сумата от 700 (седемстотин) лева, направени разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "ПИ 1" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Ботевград, представлявано от управителя Д. Георгиева, чрез пълномощника адв. В. Драганов, против решение 93 от 29.01.2021 г., постановено по адм. дело 680/2020 г. на Административен съд - София-област (АССО), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед ЗД-220 от 22.06.2020 г., издадена от директора на Териториално поделение (ТП) "Държавно горско стопанство - Ботевград" (ДГС -Ботевград), в частта й по т. I и т. II.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване на съдебното решение и да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед на директора на ТП ДГС - Ботевград, алтернативно да бъде отменено решението като неправилно и да бъде отменена и оспорената заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касация - "Гранд лес" ЕООД разноски за адвокатски хонорар за касационната инстанция и се иска размерът им да бъде намален до минималния, определен в Наредба 1/2004 г.

Ответникът - директорът на Териториално поделение "Държавно горско стопанство - Ботевград", в писмен отговор и в с. з. по същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. Томовска оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски за касационното производство.

Ответникът - "Гранд лес" ЕООД, със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя К. Иванов, чрез пълномощника адв. К. Горанов - САК, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за касационното производство по списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни доводи за правилността на постановеното съдебно решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССО е заповед ЗД-220 от 22.06.2020 г., издадена от директора на ТП ДГС - Ботевград, в частта й по т. I и т. II, с които е определено класирането на участниците за обект 20542, подотдели 251- г, д, ж, и з, и е определен за изпълнител на дейността, предмет на търга с тайно наддаване - "продажба на стояща дървесина на корен", класирания на първо място участник "Гранд лес" ЕООД.

В първоначалната жалба на настоящия касатор, допълнително уточнена с молба от 29.09.2020 г., се съдържат оплаквания срещу оспорения акт, но и такива, насочени против заповед ЗД-203 от 04.06.2020 г., с която е открита процесната тръжна процедура.

Първоинстанционният съд, след като е обсъдил представените по делото доказателства, вярно и точно е установил фактите по спора.

Приел е за установено, че процесната процедура е открита със заповед ЗД-203 от 04.06.2020 г. на директора на ТП ДГС - Ботевград, по реда на чл. 46, т. 1 и чл. 49, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и ползването на дървесина и недървесни горски продукти (НУРВИДГТДОСПДНГП, Наредбата) за възмездно ползване на дървесина чрез продажба на стояща дървесина на корен, чрез търг с тайно наддаване за обект 20542 на територията на поделението. Със заповедта е утвърдена документацията за участие в търга, определени са условията, в това число и размера на гаранцията за участие, условията за допускане на кандидатите, документите за участие в търга, както и тези, които спечелилия търга следва да представи на възложителя преди подписване на договора. Заповедта и документацията са публикувани на страницата на "Северозападно държавно предприятие" ДП, гр. Враца, и са поставени на видно място в сградата на ТП ДГС - Ботевград. Със заповед РД-13-63 от 27.02.2017 г. на директора на "Северозападно държавно предприятие" ДП гр. Враца, на директора на ТП ДГС - Ботевград е възложено провеждането на всички необходими процедури за изпълнение дейностите на повереното ТП, в това число да издава индивидуални административни актове, да сключва договори от името и за сметка на ТП ДГС - Ботевград.

В срока за подаване на заявления са постъпили две оферти - от настоящия ответник по касация "Гранд лес" ЕООД и от жалбоподателя, настоящ касатор - "ПИ 1" ЕООД. Възложителят е издал заповед ЗД-215 от 19.06.2020 г. за назначаване на комисия, която да проведе търга с тайно наддаване и да състави протокол за работата си. Членовете на комисията са подписали декларации за липса на конфликт на интереси.

От представения по делото протоколът от 19.06.2020 г., отразяващ работата на комисията, съдът е установил, че при отваряне и разглеждане на офертите е присъствал управителят на дружеството-жалбоподател, както и други две лица, като не се е явил представител на "Гранд лес" ЕООД. В протокола комисията е отразила, че е проверила всички документи на двамата участници, същите са неразделна част от протокола и отговарят на условията на продавача, поради което и двамата кандидати се допускат до участие във втория етап на търга. Във втория етап на процедурата, председателят на комисията е обявил ясно обекта и началната цена - 50395,00 лв. без ДДС, след което се е пристъпило към отваряне ценовото предложение на "Гранд лес" ЕООД, с цена в размер на 61 000,00 лв. без ДДС и ценовото предложение на "ПИ 1" ЕООД, с цена в размер на 56 442,00 лв. без ДДС.

При тези ценови предложения на кандидатите, комисията е предложила на възложителя да обяви за спечелил търга с тайно наддаване и класиран на първо място за процесния обект - "Гранд лес" ЕООД, който е участникът, предложил най-високата цена и отговарящ на критериите на продавача. На второ място комисията е класирала "ПИ 1" ЕООД, предложил по-ниска цена.

С резолюция от 22.06.2020 год. директорът на ТП "ГС - Ботевград е одобрил предложеното класиране с протокола от 19.06.2020 г и е издал оспорената заповед, с която е обявил за обект 20542, подотдели 251 - г,д,ж,з за класиран на първо място "Гранд лес" ЕООД с предложена цена от 61000,00 лв. без ДДС. и на второ място "ПИ 1" ЕООД с предложена цена от 56 442,00 лв. без ДДС, като за изпълнител на дейността "продажба на стояща дървесина на корен" за обект 20542 на СЗДП ТП ДГС - Ботевград е определен "Гранд лес" ЕООД с предложена най-висока цена.

При така установените факти, съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, предвид нормата на чл. 2, т. 2, във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 1 от НУРВИДГТДОСПДНГП. в редакциите от ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., действащи към момента на провеждане на процедурата, съгласно които компетентността на директора на ТП ДГС - Ботевград да проведе процесния търг с тайно наддаване, съответно законосъобразно да издаде заповед, с която да определи класирането на участниците в него и класираният на първо място кандидат, следва по силата на закона, без да е нужно надлежно оправомощаване от директора на "Северозападно държавно предприятие" ДП, гр. Враца. Съдът е отхвърлил възражението за нищожност на процесната заповед, поради твърдяната липса на надлежно оправомощаване, което е позовано на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от НУРВИДГТДОСПДНГП, в предходната й редакция. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, в сега действащата й редакция от ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., гласи, че процедурите за продажба на дървесина и недървесни горски продукти за горски територии държавна собственост, се организират и извършват от лицата по чл. 2, т. 1-4, т. е. и от директорите на ТД на ДГС, какъвто е и издателят на оспорения акт.

Съдът е посочил, че заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана и не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й. В тази връзка е отхвърлил и всички възражения по отношение заповед ЗД-203 от 04.06.2020 г., с която е открита тръжната процедура.

Решаващият съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани и твърденията на "ПИ 1" ЕООД, че документацията на "Гранд лес" ЕООД, не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 2 от Наредбата - в големия плик на участника има ненадписан плик, на който липсва надпис "Ценово предложение", както и липсва информация за наименованието на участника и обекта, за който се подава офертата, като е посочил, че не са опровергани данните в протокола на конкурсната комисия. Жалбоподателят не е оспорил същия, както и не е възразил да бъдат приети и приложени по делото и приложенията към протокола от 19.06.2020 г. - списъка на документите, представени от участниците, сред които изрично е посочено и наличие на ценово предложение - в отделен непрозрачен плик с надпис "Предлагана цена". Представените по делото доказателства кореспондират с фактите, отразени в протокола от работата на тръжната комисия от 19.06.2020 г. - офертата на "Гранд лес" отговаря на изискването на чл. 19, ал. 2 от НУРВИДГТДОСПДНГП. В допълнение, първоинстанционният съд е посочил, че при отварянето на офертите дружеството - жалбоподател е имало представители, като в протокола не са отразени възражения относно извършената от комисията проверка на документацията на всеки от двамата участници. По тези съображения, съдът е приел, че процесната заповед е материално законосъобразна и постановена в съответствие с целта на закона и не са налице отменителните основания и по чл. 146, т. 4-5 от АПК, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Така постановеното решение е валидно допустимо и правилно.

Съдът е изяснил фактите по делото, като изводите му напълно кореспондират със събраните по делото доказателства, съответно коректно е подвел същите под правилно издирените и приложени норми на материалния закон.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че заповедта за откриване на тръжната процедура и заповедта, предмет на жалбата - за класиране на участниците и определяне на изпълнител на процесната дейност са издадени от некомпетентен орган. Възражението е базирано на неправилно тълкуване на нормата на чл. 2, ал. 2 от НУРВИДГТДОСПДНГП, като се твърди, че директора на ТП ДГС - Ботевград е следвало да бъде оправомощен от директора на държавното предприятие. посоченото не намира опора в закона. Съгласно нормата на чл. 2 от Наредбата, възложители за горските територии - държавна собственост са:

  1. директорите на държавните предприятия (ДП)
  1. директорите на териториалните поделения на държавните предприятия (ТП на ДП) или оправомощени длъжностни лица - когато са оправомощени от директора на ДП. Посочената редакция на текста от ДВ, бр.26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., е приложима в случая, тъй като тръжната процедура е открита със заповед от 04.06.2020 г., а оспорената заповед е от 22.06.2020 г. Видно от цитираната редакция на чл. 2, т. 2, директорите на ТП на ДП имат изрично предоставени от нормата правомощия да бъдат възложители за горските територии държавна собственост, съответно няма необходимост от допълнително делегиране на такива правомощия от директора на ДП. Такова делегиране, съгласно нормата е необходимо за други длъжностни лица, извън директорите на ТП, което следва от граматичното тълкуване на нормата, в която е употребен разделителния съюз "или" - компетентни са директорите на ТП на ДП или други длъжностни лица, но само ако последните са оправомощени от директора на ДП. Независимо от посоченото, със заповед от 27.02.2017 г., директорът на "Северозападното държавно предприятие" ДП гр. Враца е делегирал правомощия на директора на ТП на ДП за провеждане на всички необходими процедури, издаване на индивидуални административни актове и сключване на договори, т. е. провеждане на процедури и от вида на процесната, поради което възраженията за липса на компетентност и нищожност на актовете, съответно за необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

Не е налице и соченото в касационната жалба допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в недопускане на исканите доказателства, заявени с молба, представена в с. з. на от 04.11.2020 г. - допускане до разпит на свидетели за опровергаване на съдържанието на протокола, отразяващ работата на конкурсната комисия, да бъде открита процедура по оспорване на автентичността на плика с означение "Ценово предложение на "Гранд лес" ЕООД" и да бъде допусната графологична експертиза. Правилно съдът не е уважил сочените доказателствени искания. На първо място, както протокола от работата на конкурсната комисия, така и другите приложени от преписката писмени доказателства не са оспорените по реда и в срока чл. 193, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Протоколът на тръжната комисия, има характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и се ползва с материална доказателствена сила, съответно е недопустимо съдържанието му да бъде оспорвано чрез свидетелски показания. Липсва и открито производство по реда на чл. 193 от ГПК. Констатациите относно означението върху плика "Ценово предложение" са отразени в протокола на тръжната комисия, но същият не е оспорен, съответно с графологична експертиза няма как да бъде установен твърдения факт на момента на полагане на означението. Последиците от пропускане на срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК са разяснени в ТР 5/2012 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, а от друга страна е верен и изводът на съда за липса на допуснати в тръжната процедура нарушения на административно производствените правила. Такива не са доказани и установени. Следва да бъде споделен и мотивът на съда, че представителите на касационния жалбоподател, които са присъствали при отварянето на офертите не са направили никакви възражения при провеждане на процедурата, съответно по констатациите на тръжната комисия, отразени в протокола за работата й, в това число и относно обстоятелства, свързани с документите на участниците и ценовите им оферти, в частност относно документите на "Гранд лес" ЕООД.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът необосновано е приел, че липсата на посочване в заповедта, с която е открита процедурата на име, телефон, адрес, факс и електронен адрес на възложителя не я опорочава. На първо място посочената заповед не е оспорена и е влязла в сила. Освен това, относно посочения порок правилно е прието от съда, че не е съществен, доколкото не е довел до нарушаване на правата на участниците, в това число и на касатора, които независимо от твърдяната липса на реквизитите по чл. 15, ал. 4, т. 1 от Наредбата са приели процедурата за открита, купили са тръжна документация и са подали своите оферти. Обектът на търга и възложителят са в достатъчна степен индивидуализирани. Също така правилно е прието за несъществено нарушение и обстоятелството относно изчислението на размера на гаранцията за участие - 5% от началната цена на обекта, възлизаща на 2519,75 лева, която е закръглена от възложителя на 2520 лева, което съставлява разлика от 25 стотинки. Посоченото не е в състояние да се отрази на правата на участниците и е несъществено нарушение. Депозитът е внесен и от двамата участници, т. е ако е налице неправилно изчисляване на размера на гаранцията, както се твърди, то същото е относимо и към двамата участници, а не само към класирания на първо място. Аналогично е и положението относно нарушението, изразяващо се в това, че в заповедта за откриване на процедурата размерът на гаранцията се разминава в буквеното и цифровото си изражение. Нарушението е несъществено и не опорочава процедурата.