Решение № 13423 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7633/2018 г.

Решение № 13423 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7633/2018 г., V о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Д., като майка и законен представител на Д. К., подадена чрез процесуалния й представител адв. Б. Терзийски, срещу решение № 314 от 20 март 2018 година, постановено по адм. дело № 876/2017 година по описа на Административен съд София-област. С обжалваното съдебно решение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Р. П. срещу решение № 306/28 юли 2017 година по преписка № 168/2016 година на Комисията за защита от дискриминацията, петчленен разширен заседателен състав, в частта му, с която е установено, че при осъществяване на своите правомощия директорът на Основно училище (ОУ) "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], в качеството му на представляващ работодателя ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място] е осъществил дискриминация под формата на "тормоз" по признаците "лично положение" и "семейно положение" по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., спрямо свързаното с жалбоподателя Л. Д. лице – детето Д. К.; дадени са предписания на основание чл. 47, т. 1 във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр на Г. П., директор на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място]: да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на педагогическия или непедагогическия персонал; да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация в ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл. 30 от ЗЗДискр); предписано е на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр на Г. П., директор на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], да предприеме действия за недопускане на дискриминация и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива нарушения; установено е, че при осъществяване на своите правомощия ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], представлявано от директора Г. П., не е осъществило нарушение на ЗЗДискр, спрямо свързаното с жалбоподателя Л. Д. лице – детето Д. К. и прекратил производството по адм. дело № 876/2017 година по описа на Административен съд София-област в тази му част и е отменил по жалба на Р. П. решение № 306/28 юли 2017 година по преписка № 168/2016 година на Комисията за защита от дискриминацията, петчленен разширен заседателен състав, в останалата му част. С решението също така съдът е осъдил Комисията за защита от дискриминация да заплати на Р. П. сума в размер на 650. 00 лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Р. П., чрез пълномощника си адв. Й. Бекирска, в писмен отговор и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по касация, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрк. М. Анчева, оспорва жалбата с постъпило факс – становище, като частично недопустима, а в допустимата си част – не оспорва жалбата. Ответникът – Г. П., директор на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, но е недопустима в частта, с която се оспорва решението на административния съд в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р. П. срещу решение № 306/28 юли 2017 година по преписка № 168/2016 година на Комисията за защита от дискриминацията, петчленен разширен заседателен състав, в частта му, с която е установено, че при осъществяване на своите правомощия директорът на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], в качеството му на представляващ работодателя ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], е осъществил дискриминация под формата на "тормоз" по признаците "лично положение" и "семейно положение" по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., спрямо свързаното с жалбоподателя Л. Д. лице – детето Д. К.; дадени са предписания на основание чл. 47, т. 1 във връзка с чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр на Г. П., директор на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място]: да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на педагогическия или непедагогическия персонал; да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация в ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], както и всички разпоредби на вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация (чл. 30 от ЗЗДискр); предписано е на основание чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр на Г. П., директор на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], да предприеме действия за недопускане на дискриминация и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни такива нарушения; установено е, че при осъществяване на своите правомощия ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], представлявано от директора Г. П., не е осъществило нарушение на ЗЗДискр, спрямо свързаното с жалбоподателя Л. Д. лице – детето Д. К. Съгласно разпоредбата на чл. 230 от АПК частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението. В случая обжалваното решение в частта, имащо характер на определение, е съобщено на жалбоподателката на 26 март 2018 година, като е получено от колега на процесуалния й представител адв. М. Костов. Срокът за подаване на частната жалба е изтекъл на 2 април 2018 година – (понеделник) присъствен ден, а касационната жалба е подадена на 10 април 2018 година. Липсват данни касационната жалба да е била изпратена по пощата. Пропускането на законоустановения срок за подаване на жалба преклудира правото на страната да иска отмяна на обжалваното решение в частта, имаща характер на определение. С оглед горното касационният контрол върху оспореното решение в тази му част е недопустим. Налице е основанието по чл. 215, т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК за недопустимост на обжалването, което налага оставяне на касационната жалба в посочената част без разглеждане и прекратяване на производството по делото в тази му част. В останалата си, допустима част, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София-област в допустимата си част е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че решение № 306/28 юли 2017 година по преписка № 168/2016 година, въпреки че е издадено от компетентния орган съгласно правомощията на КЗД, изброени в чл. 47 от ЗЗДискр, в предвидената в чл. 66 от ЗЗДискр писмена форма, с установените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила, в частите, в които е установено, че Р. П., в качеството й на класен ръководител на Д. К. е осъществила дискриминация под формата на "тормоз" по признаците "лично положение" и "семейно положение" по смисъла на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) спрямо Д. К. и на същата е наложена глоба, следва да бъде отменено поради противоречие с материалноправни разпоредби. Заключението на съдебния състав, че решението на административния орган в тези части е постановено в нарушение на нормите на ЗЗДискр е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Цитираният нормативен акт предвижда забрана на всяка пряка или непряка дискриминация, основана на някои от признаците, визирани в чл. 4, ал. 1 и квалифицира като дискриминация тормозът на основа на тези признаци (чл. 5 ЗЗДискр). По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на закона "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Анализът на текстовете налага извода, че за да е налице тормоз следва да се установят конкретни факти, изразяващи необективно и негативно отношение на основа на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая правилно и в съответствие със смисъла на посочените разпоредби и съобразно представените доказателства съставът на административния съд приема, че от страна Р. П., в качеството й на класен ръководител на Д. К., на патронния празник на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], на който децата от класа на Д. К. са участвали с представяне на фолклорен танц Малашевско хоро, в което Д. К. не е взела участие във вътрешния кръг на хорото, не е осъществена дискриминация под форма тормоз по отношение на Д. К. по признаците "лично положение" и "семейно положение". Законосъобразен и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че всички деца са взели участие и са били включени в тържеството във връзка с честването на празника на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий" – [населено място], като децата взели участие и включени в представянето на фолклорен танц Малашевско хоро са оформили два кръга - вътрешен и външен, като във вътрешния кръг са участвали деца, които владеят по-добре хорото, а във външния децата, които го владеят по-слабо, което е с оглед степента на усвоените хореографски способности от децата, а не е породено от личните предпочитания от страна учителя Р. П. Аргументирано е и заключението, че Д. К. е била на сцената и е взела участие в различни игри, като е включена и в представянето на Малашевско хоро, във външния кръг, зедно с по-голямата част от децата от училището, а оформилите се два кръга - вътрешен и външен е обусловено от спецификата на хореографията на конкретния фолклорен танц, без да изразява личното отношение и предпочитания от страна на Р. П., в качеството й на класен ръководител, с цел или резултат накърняване достойнството и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда спрямо конкретно дете. В подкрепа на извода за отсъствие на данни, сочещи на дискриминационен подход спрямо детето Д. К. са и твърденията на жалбоподателката, която в касационната жалба изрично сочи, че между Р. П., в качеството й на класен ръководител на Д. К. и нея съществува личен конфликт, т. е. доводите на жалбоподателката всъщност атакуват професионалните качества и способностите на Р. П., като учител и изразяват съмнение и несъгласие с начина й на упражняване на учителската професия, но не установяват факти, сочещи на дискриминационен подход спрямо детето Д. К.. Всичко изложено налага извода, че от страна на Р. П., в качеството й на класен ръководител спрямо Д. К. не е осъществен "тормоз" по смисъла на чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр по признаците "лично положение" и "семейно положение" и не е налице основание за нейното санкциониране по реда на чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя решението на КЗД в частта, в която спрямо Д. К. е установена дискриминация под формата на "тормоз" по признаците "лично положение" и "семейно положение" и на Р. П., в качеството й на класен ръководител на Д. К., е наложена глоба, съставът на Административен съд София-област постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението е постановено в съответствие със събраните доказателства. При липсата на конкретни факти, сочещи на необективно и негативно отношение на основа на някой от признаците, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, правилно е преценено, че дискриминация по отношение на Д. К. не е осъществена. Изложените от жалбоподателката факти и представените доказателства сочат на несъгласие с професионалните качества и умения на Р. П., в качеството й на класен ръководител на Д. К. и с личния й подход като учител, както и на влошени лични отношения между жалбоподателката и Р. П., но не обосновават осъществен тормоз по смисъла на чл. 5 вр. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр по признаците "лично положение" и "семейно положение". Възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила също е неоснователно. Изводите на съдебния състав са направени след анализ на всички представени пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства. Тежестта на доказване е разпределена съобразно правилото на чл. 170 от АПК, като на страните е дадена възможност да ангажират доказателства съобразно направените доводи. Решението е постановено след обсъждане на възраженията и становищата на страните и след съвкупна преценка на събраните доказателства, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното в допустимата му част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното от страна на ответника по касацията Р. П. искане за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, Л. Д. ще следва да бъде осъдена да заплати на Р. П. сума в размер на 650. 00 лева, съгласно представените доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 215, т. 3 във връзка с чл. 236 от АПК и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,