Решение № 8941 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2015 г.

Решение № 8941 от 18.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Бургас център", представляван от юрк. Керенска-Гелова, против решение № 1205/03.07.2015 г. по адм. д. № 2502/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, "Лукойл Нефтохим Бургас" АД в писмен отговор и бележки поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от страна, за която решението е неблагоприятно в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение по оспорване на "Лукойл Нефтохим България" АД Административен съд Бургас е прогласил нищожността на решение № 6471/26.10. 2012 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център", с което на основание чл. 6 от Регламент /ЕИО/ 2913/92, чл. 19 от Закона за митниците и чл. 59 АПК във връзка с писмо вх. № 5944/02.10.2012 г. относно класиране на стоката съгласно резултати от митническа лабораторна експертиза № 23/13.06.2012 на и на осн. чл. 20, § 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 е определено тарифно класиране в кл. 33 първо и второ подразделение на стоката, обект на лабораторен анализ и допусната за свободно обращение и крайно потребление по ЕАД МРН 12BG001007H0011280/20120417- код ТАРИК: 2707 99 99 00, на основание чл. 201, § 1, б. "а" от регламент /ЕИО/ 2913/92, чл. 20, ал. 2, т. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗДАС/ и чл. 54, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е определил размера на възникналото митническо задължение и дължимите държавни вземания, както и вида и размера дължимите суми за плащане по същия ЕАД, както следва: мито ставка 1,7% в размер на 105 356,28 лв, акциз 0,00 лв и ДДС 20% 126056,86 лв, от които платени 1239485,60 лв и суми за плащане мито 105356,28 лв и ДДС 21071,26 лв, общо 126427,54 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е взел предвид, че към същия ЕАД 12BG001007H0011280/20120417 митническият орган е издал решение № 2731/07.05.2012 г за определяне митническата стойност на стоката в размер на 6197428,00 лв. и размера на митническото задължение -мито 0,00 лв и ДДС 1239485,60 лв, внесени от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД след влизане в сила на това решение. Предвид тази констатация е приел, че за издаване на второ решение в същата процедура за проверка на ЕАД по реда на чл. 74 ЗМ митническият орган не е разполагал с компетентност. Развил е съображения относно липсата на предпоставките по чл. 91 и чл. 99 и сл. АПК за преразглеждане на преписката и пререшаване въпросите относто митническите задължения по този ЕАД, като е изключил възможността административното решение да е издадено в хипотезата на чл. 84 или чл. 84а ЗМ. Изложил е и мотиви по същество на спора с решаващ извод, че въз основа установения от доказателствата по делото състав на продукта същият неправилно в обжалваното административно решение е тарифно класиран в позиция по Комбинираната номенклатура /КН/ 2707, тъй като химическите му характеристики и произход сочат на позиция по КН 2710. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи а неговата неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК е основателна. Процесният продукт, деклариран от "Лукойл Нефтохим Бургас" с ЕАД MRN 12BG001007H0011280/20120417, е описан като " тежки масла; смазочни масла; други масла: - предназначени да претърпят специфична обработка" с код по КН 27101971, стоката е приета и складирана в лицензиран данъчен склад. По съображения, че приложените към ЕАД документи не позволяват еднозначно тарифно класиране по заявената позиция по КН, представител на "Стейболт България" ЕООД, дружество, което извършва качествен и количествен контрол, с протокол № 240/23.04.2012 г. е иззел в присъствието на митнически служител и представител на получателя "Лукойл Нефтохим Бургас" АД проби от продукта, които били изпратени за анализ в Митническа лаборатория Русе. С дата 07.05.2012 г. към ЕАД 12BG00107H00111280/20120417 началникът на МП "Пристанище Бургас Център" е издал решение № 2731, с което е определил стойността на стоката и въз основа посочения в кл. 33 код 27101971 по КН е определил митническо задължение за ДДС в размер на 1239485,60 лв, решението е влязло в сила и сумата е заплатена от декларатора. На 09.10.2012 г. в МП "Пристанище Бургас център" е получена митническа лабораторна експертиза № 23/13.06.2012 г., в която по визуален /сензорен метод продуктът е описан като "черна високо вискозна течност с мирис на нефтопродукт" с показатели съгласно таблица № 7 - "резултати", въз основа които е изразено експертно мнение, че пробата на отговаря на забележки т. 2 към глава 27 на КН и се характеризира като продукт със смесен въглеводороден състав, в който ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните с точно описание на продукта по т. 8 от експертизата. Въз основа на тази митническа лабораторна експертиза началникът на МП "Пристанище Бургас център" е издал обжалваното решение № 6471/26.10.2012 г., с което на основание Правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН в съответствие с текста на позиция 2707 е приел, че стоката по цитирания по-горе ЕАД следва да бъде тарифно класирана с код 27079999 по КН и предвид променените елементи за облагането й е определил нов размер на митническото задължение, възникнало към момента на приемане на митническата декларация за режим допускане за свободно обращение и крайно потребление - мито 105356,28 лв и ДДС 1260556,86 лв, съобразил е внесения ДДС съгласно решение № 2731/07.05.2012 г. и е определил задължения за плащане общо в размер на 126427,54 лв, от които мито 105356,28 лв и допълнително ДДС в размер на 21071,26 лв. Решаващият правен извод за нищожност на така издаденото административно решение е възприет в нарушение на материалния закон. Данните по делото налагат извод за извършен последващ контрол на ЕАД MRN 12BG001007H0011280/20120417. При декларирането на стоката "тежки масла; смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка" с режим за допускане за свободно обращение и крайно потребление и приемането й в лицензиран данъчен склад е било установено, че придружаващите декларацията документи не обосновават еднозначното тарифно класиране на продукта по КН, предвид което с първото решение № 2731/07.05.2012 г. митническите задължения и държавни вземания са определени въз основа посочения в кл. 33 от ЕАД код по КН 20101971. След изпращане на проби от продукта, иззети с нарочен протокол, за анализ в Митническа лаборатория Русе и констатациите в изготвената митническа лабораторна експертиза в правомощието на митническия орган е било да извърши последваща проверка на декларацията и да нанесе корекция в кл. 33 код като замени вписания от декларатора код по КН от 27101971 с друг код, а именно, посочения в обжалваното решение код по КН 2707 99 99. В Глава четиринадесета "Поставяне на стоките под митнически режим", Раздел IV "Последващ контрол" ЗМ са предвидени две, различни по своята същност административни процедури - за последваща проверка по чл. 84 и последващ контрол по чл. 84а - 84м. Общото между двете процедури, съгласно чл. 84, ал. 3 ЗМ е, че и в двете процедури - повторна проверка и последващ контрол- при установяване, че съответния митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки като отчитат новите обстоятелства. При повторната проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ законодателят не е предвидил издаване на заповед, нито за възлагане, нито за откриване на проверката. За извършването й не е регламентирано нарочно производство - тя може да започне, както по инициатива на митническия орган, така и по искане на декларатора. За разлика от последващата проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ, последващият контрол се провежда по специална процедура, регламентирана с разпоредбите на чл. 84а - чл. 84л ЗМ. Предвид безспорно установените факти, в случая е извършена повторна проверка на декларацията, при която е установено, че митническия режим по нея е приложен на основата на неверни данни и началникът на МП"Пристанище Бургас център", отчитайки новите обстоятелства е взел мерки, съгласно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗМ, издавайки обжалваното решение. Решенията за определяне на допълнително митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 вл. с чл. 54, ал. 1 ЗДДС, поради промяна на тарифното класиране на стоката подлежат на обжалване по общия ред, тъй като представляват индивидуални административни актове по чл. 21 АПК и реда по чл. 99 и сл. АПК е неприложим . Ето защо, решаващият правен извод за нищожност на процесното административно решение, обусловил диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение, се явява необоснован и в нарушение на материалния закон. Независимо от този извод, съдът, след преценка доказателствата по преписката и обсъждане на назначените по делото съдебно химически експертизи е изложил мотиви и по същество на спора, което дава възможност настоящата инстанция, след отмяна на решението като неправилно, да постанови ново по съществото на спора за законосъобразност на обжалваното административно решение. Спорът между страните се свежда до правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация като "тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка". Ответникът по касационната жалба, в кл. 33 на декларацията, е класирал продукта с код 27101971 по КН, докато митническият орган е приел, че същият продукт, поради преобладаването на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, следва да бъде класиран под код 27079999. Вносителят-декларатор е класирал тарифно продукта с код 2710 19 71, защото произхода му на нефтено масло определя това тарифно класиране и поради това, че до този момент всички продукти с такъв произход и с такъв химичен състав са класирани в тази подпозиция, без възражения от страна на митническите органи. В подкрепа на този факт е и писмо изх. № 26-Л-12/6.02.2015 г. на Министерство на икономиката на РБ, в което е посочено, че до 04.04. 2013 г. продукти с характеристиките на процесния са били класирани в позиция 2710. Митническият орган не е доказал, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. МЛЕ дава заключение на база изследване на ограничени параметри на продукта и като приема, че понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" са идентични. Обратното, посочва СЕС в т. 2 на диспозитива на Решение С-330/13:, именно, че понятието "ароматни съставки", фигуриращо в глава 27 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент № 2658/87, изменен с Регламент № 1006/2011, трябва да се тълкува като по-широко от понятието "ароматни въглеводороди". По-широкото понятие е "ароматни съставки", а "ароматните въглеводороди" са елемент на ароматните съставки, но има и други. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди и така отразен резултатът в митническата лабораторна експертиза не е коректен. Категоричната позиция на вещото лице по съдебните експертизи е, че по принцип мазутът е такъв продукт, при който може ароматните съставки да преобладават тегловно над неароматните, но съществуват хипотези при които това съотношение е възможно тегловно да не е такова, в зависимост от нефтения продукт от който е дестилиран съответния мазут. Такова изследване МЛЕ не е правила, поради което съдът е приел за недоказана констатацията на митническия орган, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. Процесният внос е извършен преди 04.04.2013 г. и следва да бъде класиран в позиция 2710 по КН, тъй като според химическите му характеристики и неговия произход това е позицията, която го описва най-точно. Налице е била установена практика по прилагане на закона и постигане целите му, с която издателят на оспорения акт не се е съобразил. Промяната на тарифното класиране митническият орган е извършил при липсата на нови обстоятелства- промяна на законовата регламентация или промяна в характеристиките на продукта, което обуславя извод за незаконосъобразност на обжалваното административно решение. Независимо от правилните изводи по същество, първоинстанционното решение, с което административния акт е прогласен за нищожен, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което този акт се отмени като незаконосъобразен. Воден от изложеното, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение