Решение № 3758 от 28.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4983/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София (ДФЗ) чрез юриск. Д. Петрова срещу решение 46/04.02.2022 г., постановено по адм. дело 719/2021 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, с което по оспорване от И. Иванова от [населено място], Община Пордим, Област Плевен е отменен АУПДВ 01 6500/3343#6 от 05.07.2021 г., издаден от посочения по горе административен орган, с което е определено като подлежащо на възстановяване на публично държавно вземане в размер на 7 345,34 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 г. 2013 г. по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампания 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател не е съгласен с приетото от съда, че приложение намира чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009 г. (Наредбата) форсмажорни или изключителни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на цитираната Наредба. Развити са доводи в касационната жалба, че прекратяването на договорите за наем за голямата част от заявените площи, формиращи стопанството в резултат на изменение в законодателството, не е могло да бъде предвидено при поемане на ангажимента и е точно такова изключително обстоятелство. В този смисъл лицето не е подало и заявление за 2016 г. Изразява се несъгласие от касатора относно изложените от съда съображения за непреодолима сила, липса на вина, наличие на хипотеза на чл. 18, ал. 6 от Наредбата форсмажорни и изключителни обстоятелства, е неправилно. Такива форсмажорни и изключителни обстоятелства според касатора е следвало да бъдат заявени пред фонда, както и, че след прекратяване на ангажимента, административният орган вече не може да разгледа тези възражения, а е задължен да се произнесе по възстановяването на получените суми. Освен това се излагат доводи, че § 1, т. 4 от ДР на Наредбата лимитативно посочва форсмажорни и изключителни обстоятелства в конкретни случаи и разширително тълкуване или тълкуване по аналогия не е допустимо. Посоченият обхват на текста се потвърждава и от последвалата нормативна уредба, създадена с Регламент (ЕС) 1306/2013 г. и в съответствие с насоките, изразени в съображение 5, в което се дефинира понятието изрично примерно, а не изчерпателно, като в този смисъл счита, че широкото тълкуване на дефиницията по причини, довели до неизпълнение на ангажимента на лицето, могат да се разглеждат на подобни на описанието в § 1, т. 4, б а от ДР на Наредбата. Според касатора независимо, че разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ не е били действаща към момента на депозиране на заявлението за подпомагане от земеделския стопанин за кампания 2015 г. счита, че лицето не е било поставено в обективна невъзможност да изпълни поетите от него агроекологични ангажименти. В този смисъл касационният жалбоподател твърди, че с писмо, изх. 01 6500/930 от 28.10.2016 г. ДФЗ е уведомил кандидата за влезлите в сила изменения на ЗСПЗЗ и едностранно прекратените договори за наем на земи от общинския и поземлен фонд на земеделски стопани с многогодишни ангажименти, свързани с изпълнението на дейностите, както и че следва да се представят доказателства, респ. при непредставяне на такива ДФЗ има право да прекрати ангажимента. Цитират се в касационната жалба решения по дела С 188/11 и С 454/11, както и съдебна практика на Върховния административен съд по адм. дело 13830/2016 г. на Трето отделение. Фактите, релевантни за проверка законосъобразността на административния акт и посочени като мотиви в него касаторът твърди, че се свеждат до: 1. Извършване на плащане в полза на земеделски стопанин на основание подпомагане по мярката и 2. Прекратяване на агроекологичния ангажимент, вследствие на влязъл в сила административен акт, като по делото били събрани доказателства, с които се установява наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки. Отчуждаването по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата касаторът счита че съставлява принудително отнемане на вещ при спазване на определена процедура, за да бъде задоволена важна държавна или обществена нужда. В конкретния случай според него липсва гореописаното отчуждаване и тази хипотеза не е приложима, а твърдението на земеделския стопанин, че разпоредбата следвало да се приложи по аналогия, тъй като липсата на припокриване на заявените площи, се дължало на промяна в законодателството, което не можело да му се вмени във вина, е неоснователно. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по чл. 78, ал. 5 АПК във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът по касационната жалба И. Иванова от [населено място], Община Пордим, Област Плевен чрез адв. Е. Йончева в писмени бележки по съществото на спора моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение, като се позовава на решение на СЕС по дело С 656/22 г. Претендира се и присъждане на направените разноски за касационната инстанция, за което е представен списък за разноските по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорения от И. Иванова АУПДВ, цитиран по горе, с който е определено като подлежащо на възстановяване на публично държавно вземане в размер на 7 345,34 лв., представляващо изплатена субсидия по мярка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 г. 2013 г. по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност за кампания 2013 г., 2014 г. и 2015 г., първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, но при неправилно прилагане на материалния закон, както и че актът не съответства на целта на закона. Според съда с § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и с изменение на чл. 37и ЗСПЗЗ за ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади преди 24.02.2015 г., е въведено изискване в срок до 01.02.2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ за отдаването им под наем само на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, съобразно вида и броя на отглежданите животни. Посочено е в обжалваното решение, че и трите договори, сключени с Община Пордим за наем на пасища от общинския поземлен фонд са били едностранно прекратени със заповеди УС 00 47/29.02.2016 г., УС 00 48/29.02.2016 г. и УС 00 49/29.02.2016 г. на Кмета на Община Пордим, предвид настъпилата законодателна промяна на чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ и затова жалбоподателката не е ги е заявила за подпомагане за 2016 г. Съдът е счел, че това е станало по обективни и независещи от И. Иванова причини последващо изменение на законодателството, каквито условия не са съществували при кандидатстването й и не е могло да бъдат предвидени. Посочено е в решението, че от заявените и очертаните за подпомагане площи в землището на с. Борислав, Община Пордим от 20,88 хектара, само малка част в размер на 1,61 хектара е останала извън обхвата на прекратените договори, което се дължи на невъзможност да бъдат съпоставени географските граници на наетите имоти. В обжалваното решение е прието, че доколкото с Уведомително писмо на ДФЗ е прекратен агроекологичния ангажимент на И. Иванова и в АУПДВ е посочено като правно основание за връщане на част от полученото подпомагане чл. 18, ал. 3, т.1 и ал. 4, б. б във връзка с чл. 67, ал.1 от Наредбата, е необходимо да се изследват предпоставките за това като основание за възстановяване на част от сумата. Съдът е приел, че приложение намира чл. 18, ал. 6 от Наредбата, според който в случаите на форсмажорни и изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Прието е също в обжалваното решение, че жалбоподателката е уведомила фонда за такова обстоятелство промени в законодателството и прекратяване на наемните договори в резултат на тези промени и които тя не е могла да предвиди при поемането на петгодишния ангажимент, когато е доказала правно основание и количество заявена площ. Съдът е констатирал, че в § 1, т. 4 от ДР на Наредбата е посочено какво се разбира под форсмажорни и изключителни обстоятелства и като обективен, непредвидим и непреодолим характер в б. в съдът е посочил отчуждаването на голяма част от стопанството, като това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажимента. Именно тези непредвидени законодателни промени съдът е приел, че са довели до прекратяване на договорите за наем и до невъзможност земеделският производител да продължи да изпълнява ангажимента си не само за част от площите, а в цялост, поради което за 2016 г. не е подала заявление. При така изложеното съдът е приел, че оспореният АУПДВ от И. Иванова, е незаконосъобразен и го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Прекратяването на агроекологичният ангажимент по мярка 214 Агроекологични плащания безспорно е установено по делото и то е вследствие на законодателните промени, настъпили в ЗСПЗЗ чл. 37и във връзка с § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Предвид, че И. Иванова е сключила договор с фонда за стопанисване на пасище, същата предвид посочените изменения в закона, е следвало да създаде животновъдно стопанство с отглеждане на пасищни животни. Тези законодателни промени са настъпили след сключването на договора за петгодишен ангажимент по посочената мярка, поради което ответницата по касация е била поставена в невъзможност да продължи този ангажимент при новите законодателни изисквания. Разпоредбата на чл. 47, §. 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 г. разпорежда, че не се изисква възстановяване на получена помощ в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. В чл. 2, § 2, б. е) от този Регламент за непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати за такива по - специално в случаите, когато е отчуждено цялото стопанство или части от него, ако то не е могло да бъде предвидено при сключването на договора. Посочената по - горе законодателна промяна не е могла да бъде предвидена от страните по договорите за наем и именно това е дало основание на същите да ги прекратят. При прекратен договор с фонда бенефициерът на помощта по мярка 214 е бил в невъзможност да изпълни поетия през 2012 г. многогодишен агроекологичен ангажимент. Правилно първостепенният съд е приел за приложим чл. 18, ал. 6 от Наредбата, което е в съответствие с цитираните норми от посочените Регламенти. Изискването на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е поставило в невъзможност И. Иванова да изпълни задълженията си по многогодишният си агроекологичен ангажимент, както и то не е било и предвидимо към момента на сключване на договора и при първо подаденото през 2012 г. заявление по посочената мярка, че такава промяна в законодателството ще настъпи. Затова тя следва да се приеме като извънредно обстоятелство. За нея изрично в съображение 5 от Регламент (ЕС) 1306/013 г. се предвижда, че за осигуряване на съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочените в същия Регламент дефиниции на тези понятия са в неизчерпателен списък с възможност и на други случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. В посоченото съображение на цитирания Регламент, който се явява за държавите членки пряко приложим се сочи, че националните органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на СЕС. След като в изричен регламент на ЕС е прието, че не е налице изчерпателен списък на случаите за форсмажорни обстоятелства, непреодолима сила и извънредни обстоятелства, не би следвало да се приема, че дефинирането на тези понятия в Наредбата е изчерпателно, а следва да се преценява за всеки отделен случай в зависимост от доказателствата по конкретния казус. Предвид установеното ще следва да се приеме, че при всеки отделен случай в зависимост от неговата специфика следва да се преценява наличието или не на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, без да е необходимо да се подвеждат под една от дадените в регламента дефиниции, като същото се отнася и за дефинираното в § 1, т. 3 от ПЗР на Наредбата. При заявено от бенефициера на помощта, че е в невъзможност да изпълни новото законодателно решение за изграждане и на животновъден обект и при прекратен договор за между негои фонда след промяната на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, считано от 01.10.2015 г., е следвало административният орган да не издава АУПДВ, нито да определя сума за възстановяване, тъй като съгласно посочената законодателната промяна са налице обстоятелства, които правят невъзможно изпълнението на многогодишният ангажимент от И. Иванова и това не може да се вмени във вина на нито една от страните по сключените договори. При така установеното не е следвало бенефициерът на помощта по мярка 214 да подава заявление за 2016 г. и при прекратен вече агроекологичен ангажимент предвид законодателната промяна, не е следвало да се изисква възстановяване на вече получената субсидия . С решение от 18.01.2024 г. по дело С 656/22 г. на СЕС по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд, състав на Първо отделение (адм. дело 782/2022 г.), изрично е прието в чл. 47, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1974/2006 г. ( отменен, но в т. 6 от решението на СЕС е уточнено, че продължава да се прилага за дейностите, които се изпълняват съгласно програмите, одобрени от Комисията по Регламент (ЕО) 1698/2005 г. преди 1 януари 2014 г.), че трябва да се тълкува в смисъл, че прекратяването от общинската администрация на договор за наем или аренда на земеделска земя, сключен за пет години с бенефициера на земеделска помощ, отпусната по програми за развитие на селските райони на държава членка, за чието финансиране е допринесъл Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, което прекратяване е извършено вследствие на изменение на националното законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи запазването на такъв договор, може да представлява непреодолима сила или извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 47, параграф 1 от цитирания Регламент, когато прекратяването представлява външно, необичайно и непредвидимо за този бенефициер събитие и той е взел всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави прекомерна жертва, за да приведе съответния договор за наем в съответствие с въведените нови изисквания. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 47 от Регламент (ЕС) 1305/2013 и чл. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013, на които се позовава съдът в обжалваното решение, както и настоящият касационен състав. Цитираната практика на СЕС по дела С 188/11 и С 454/11 касаят съвсем различни хипотези в сравнение тази в конкретния казус и не са приложими за него. При така приетото, вследствие на доказателствата по делото и решението на СЕС обосновано решаващият съд е приел, че промяната в законодателството представлява извънредно обстоятелство и поставя в невъзможност земеделският стопанин да създаде животновъден обект, за да отглежда пасищни животни, каквото изискване не е имало в първоначално сключения договор за многогодишен ангажимент. Според решението на СЕС налице е отчуждаване на стопанството, когато прекратяването представлява лишаваща от собственост мярка, което поставя бенефециерът в невъзможност да упражнява правата си да използва наетите земеделски земи и до получава доходи от тях. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС преди решение по дело С 656/22 г., а именно: решения по адм. дела 5621/2021 г., 2908/2021 г., 243/22 г., 1480/2023 г. и др. С оглед на така установеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения, водещи до отмяна на решението и същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация, на И. Иванова следва да се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 900 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, неоснователно е направеното възражение от касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответницата по касация, поради което не е налице основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка чл. 144 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение