Решение № 3256 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2011 г.

Решение № 3256 от 6.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Йоана 111" ЕООД с. Садовец, община Долни Дъбник, област Плевен обжалва решението, постановено по адм. дело № 856/2010 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 04001000614/26.07.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта, потвърдена с решение № 398/01.10.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" Велико Търново. Поддържа касационни основания за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се уважи жалбата му против РА, както и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор дирекция "ОУИ" Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрск. Ушилова, в отговор на касационната жалба, излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Йоана 111" ЕООД срещу РА № 04001000614/26.07.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта, потвърдена с решение № 398/1.10.2010 г. на директор на дирекция "ОУИ" Велико Търново. С РА са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 02.2009 г. поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 400 лв., в резултат на което е определен ДДС за внасяне в същия размер и лихви в размер на 2502,77 лв. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е по начислен ДДС във фактура от 30.01.2009 г., издадена от "Софавто" ООД София - за покупка на нов автомобил марка "Мерцедес", модел ML 320 CDI 4MATIC. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че издаденият РА е действителен, за което е изложил подробни съображения във връзка с направените в тази насока оплаквания. Приел е също, че РА е законосъобразен и обоснован, правилно е установена датата на настъпване на данъчното събитие, както и наличието към този момент на пречка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит - обстоятелства по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС във вр. с § 1, т. 18 ДР ЗДДС в редакцията, действаща към м. февруари 2009 г. Касаторът оспорва законосъобразността и обосноваността на направените от съда правни изводи относно липсата на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Касационните оплаквания са неоснователни. На първо място касационният съд намира за обосновани и законосъобразни изводите на съда относно действителността на издадения РА и липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство. За процесния период е издаден АПВ от 09.07.2009 г., необжалван и влязъл в законна сила. Този АПВ е издаден след изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК /ДВ бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г./, поради което няма пречка задълженията за данъка /ДДС/ да се установят чрез извършване на ревизия по общия ред. В случая е възложено извършването на такава ревизия със ЗВР от 11.03.2010 г., от компетентно лице - гл. инспектор по приходите Марияна Начева, определено по силата на заповед от 4.01.2010г на териториалния директор на НАП Велико Търново и по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. По силата на т. 2 от заповедта от 4.01.2010 г. М. Начева се явява компетентен орган, със собствена възложена компетентност, а не при условията на заместване, както се твърди от касатора. Изводът е, че ревизията е възложена и проведена от лица, притежаващи времева, материална и териториална компетентност. На следващо място решението на АСВТ е законосъобразно и обосновано и по съществото на спора. Съдът е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса, изяснил е пълно фактическата обстановка по спора. Въз основа на това е направил фактически изводи, които не са спорни между страните. Спорни са правните изводи за момента, към който следва да се преценяват предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит и съответно налице ли е към релевантния момент пречката по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС във вр. с § 1, т. 18 ДР ЗДДС в редакцията, действаща към м. февруари 2009 г. Касаторът е регистриран по ЗДДС, считано от 6.02.2009 г. Закупил е автомобил марка "Мерцедес" от "Софавто" ООД, внос от Германия, с писмен договор от 30.01.2009 г., издадена е фактура от 30.01.2009 г. с начислен по нея ДДС 22 400 лв. Към фактурата е издаден касов бон от същата дата, фактурата е отразена от доставчика в дневника му за продажби и СД за м. януари 2009 г. След регистрацията си по ЗДДС и на основание чл. 74, ал. 2, т. 4 ЗДДС касаторът е включил същата фактура за придобиване на актив в описа си и е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по нея за м. февруари 2009 г. До 25.02.2009 г., когато е издаден изпитвателен протокол закупеният автомобил е "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 ДР ЗДДС, тъй като броят на местата за сядане в него без мястото на водача не превишава 5. След последващо преустройство и към момента на регистрацията в КАТ на 9.03.2010 г. автомобилът вече е с 6 седящи места без мястото на водача. От значение в случая за правилното прилагане на закона е да се отговори на въпроса към мой момент възниква правото на приспадане на данъчен кредит за автомобила като актив, за закупуването на който се упражнява това право. Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС това право възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът /ДДС/ става изискуем, когато настъпва данъчното събитие, което по смисъла на чл. 25, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗДДС в случая е доставка на стока. Съгласно тези разпоредби доставка е налице, когато е прехвърлена собствеността върху стоката. В процесния случая собствеността е прехвърлена на 30.01.2009 г., когато е сключен писмения договор, издадена е фактурата и е извършено плащането. Това е релевантният момент и по смисъл на специалния закон - ЗДвП - чл. 144, според който собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор. В случая не е била необходима нотариална заверка на подписите, тъй като автомобилът не е имал регистрация в РБ. Изводът е, че собствеността на автомобила е прехвърлена на 30.01.2009 г., когато е настъпило данъчното събитие, данъкът е станал изискуем и съответно това е моментът, в който възниква правото на приспадане на данъчен кредит, при наличие на всички предпоставки за това. Ирелевантно за данъчни цели се явява предаването на владението върху автомобила или последващата му регистрация в КАТ. Законосъобразно и в съответствие с приложимите правни принципи съдът е счел, че преценката за наличието на материалноправните предпоставки за възникване на право на данъчен кредит следва да се извърши към момента на придобиване на актива, включен от лицето като вече съществуващ и наличен актив към момента на регистрацията му по ЗДДС. Към този релевантен момент /30.01.2009 г./ автомобилът има характеристиките на "лек автомобил" по смисъла на т. 18 от § 1 ДР ЗДДС в ред. към януари и февруари 2009 г. Ето защо, и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, при липса на основания за приложение на чл. 70, ал. 2, въпреки наличието на предпоставките по чл. 69 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице. Последващото преустрояване на автомобила се явява ирелевантно за правото на данъчен кредит. Съвсем неоснователни са и касационните оплаквания, според които съдът е приложил материалния закон /т. 18 на § 1 ДР ЗДДС/, действащ от 1.01.2010 г., а не този, действащ към 2.2009 г. Такива мотиви не са излагани нито от съда, нито от приходните органи. Жалбата е отхвърлена по съображенията, изложени по-горе относно наличие на пречка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, при съобразяване вида на актива към момента на придобиването му. Изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни, обосновани и като такива изцяло се възприемат и подкрепят от касационната инстанция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е претендирал заплащане на разноски за тази инстанция - юрисконсултско възнаграждение, каквито му се дължат в размер на 711 лв. на основание чл. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид неявяване на юриста в съдебно заседание в размер на ю от минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от същата наредба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,