Решение № 6424 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2875/2018 г.

Решение № 6424 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2875/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Н. К. против решение № 7479 от 08.12.2017 г., постановено по адм. д. № 8807/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С. - град оставя без разглеждане жалбата на Д. Н. К. в частта й относно незаконосъобразността на заповед № РА - 30-211/02.06.2016 на директора на дирекция "Общински строителен контрол" - Столична община, с която, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на жалбоподателката е наредено да бъде премахнат незаконен строеж - "изградена преградна стена и обособено ново помещение в коридора на ет. ..., ап. ..., с административен адрес ул. "С." ..№... и прекратява производството по делото в тази му част и отхвърля жалбата срещу заповедта в частта й относно искането за прогласяване на нищожността на административния акт. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 08.08.2016 г. в хипотезата на отказ да получи същата, констатира, че жалбата срещу административния акт е депозирана на 23.06.2017 г., поради което прави извод, че същата е просрочена и като такава е процесуално недопустима. Изводът на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата е законосъобразен и обоснован. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателката е уведомена за заповедта, като същата отказва да я получи, което е удостоверено по надлежния ред. Съобщаването е редовно независимо от използвания за това способ, тъй като целта за уведомяване на жалбоподателката за постановяване на административния акт, чийто адресат е тя е постигната. Следователно като приема, че жалбата е просрочена и като такава е недопустима относно искането за отмяна на заповедта като унищожаема, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а изводите на съда в този смисъл се подкрепят от събраните по делото доказателства, като такива които да ги опровергават не са представени. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че не са налице основания, водещи до нищожност на оспорената заповед. Правилно съдът приема, че административния акт е издаден от компетентен орган, което е установено от приложената по делото заповед за делегиране на права. Законосъобразно съдът приема, че в случая се касае до преустройство на обща част на сграда, която е приобщена към апартамента на жалбоподателката и е сменено предназначението на общата част. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 4, б. "д" ЗУТ четвърта категория са: реконструкция и основен ремонт на строежите от тази категория и вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им. В случая е налице вътрешно преустройство на сграда от трета категория, поради което процесния строеж е четвърта категория, за която съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ компетентен да издаде заповедта е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, което в случая е сторено. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган е законосъобразен. Правилно съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания за постановяването му, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, обосноваващи неговата нищожност. Следователно като прави извод, че заповедта не е нищожна първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни. Отказът на съда да присъедини производство по делото с друго висящо дело по оспорване на същия административен акт не е съществено процесуално нарушение, не прегражда развитието на производство и не подлежи на обжалване. Фактът, че съда не допуска до разпит като свидетели, лицата посочени от жалбоподателката за установяване на годината на извършване на процесния строеж в случая не представлява процесуално нарушение, тъй като търпимостта на строежа е относима към законосъобразността на заповедта и конкретно за установяването на основания за нейната унищожаемост, но не и за нейната нищожност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди Д. Н. К. да заплати на С. О. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,