Решение № 7006 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2014 г.

Решение № 7006 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9734/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Арх проект груп" ООД, чрез упълномощения юрисконсулт Костадин Пеевски, срещу Решение № 1172 от 27.02.2014 г., постановено по адм. д. № 9907 по описа за 2012 г. на Административен съд София - град (АССГ), първо отделение, 9 състав и по частна жалба, подадена от Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, чрез старши юрисконсулт Илия Цветков срещу Определение № 2619 от 02.06.2014 г., постановено по адм. д. № 9907 по описа за 2012 г. на АССГ, първо отделение, 9 състав. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол, е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за обосноваване наличието на твърдените пороци. Според касатора, ако съдът е считал, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по исковете, то е следвало да му даде указания за изправяне нередовността. Иска се отмяната на съдебното решение, предмет на контрол и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ или решаването му по същество от настоящия съд, при което да бъдат уважени предявените претенции в цялост. В частната жалба се твърди, че неправилно дължимото юрисконсултско възнаграждение е определено в минимален размер. При това съдът не е отчел броя на проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия, които изисквали значително време с оглед реализация защитата срещу иска. Твърди се, че без основание възнаграждението е определено в размер на 150,00 лв. Иска се определянето на такъв размер, който да съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършените процесуални действия. По делото не са постъпили отговор на касационната жалба и възражение срещу частната жалба в определените за това срокове. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът "Арх проект груп" ООД се представлява от юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба и оспорва частната жалба на ТД на НАП - София. По същество моли да бъде уважена предявената от него жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба и частен жалбоподател се представлява от юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба и поддържа предявената частна жалба. Моли обжалваното съдебно решение на бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение от "Арх проект груп" ООД и на обжалваното определение от ТД на НАП - София, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е в срок. По касационната жалба на "Арх проект груп" ООД: Съставът на АССГ е бил сезиран от "Арх проект груп" ООД с искова молба, с която са предявени срещу ТД на НАП - София три обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с които е поискано осъждането на ответника да му заплати обезщетение за причинени вреди от незаконни действия и бездействия на органа по приходите, поискал налагане на обезпечителни мерки по отношение на дружеството във връзка с ревизионно производство, в резултат на което е издаден Ревизионен акт (РА) № 2161201553 от 27.04.2012 г., както следва: 1. сума в размер на 12000,00 лв. - претърпяна загуба от изплатено обезщетение за неизпълнен договор в следствие невъзможност за авансово финансиране на поръчките, изплатено на основание сключена спогодба между "Арх проект" ООД и "Про маш" ООД; 2. сума в размер на 8000,00 лв. - за пропуснати ползи от неизпълнението на направените заявки от "Про маш" ООД и 3. сума в размер на 12000,00 лв. за пропуснати ползи в резултат на неизпълнени заявки на посочените в исковата молба дружества. Като изрично е приел исковата молба за редовна, с Определение № 4769 от 22.10.2012 г. първоинстанционният съд е конституирал страните, както следва: ищец - "Арх проект груп" ООД и ответник - ТД на НАП - гр. София. Насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание, за което страните за били призовани съобразно посоченото от ищеца и определението за конституирането им. Съгласно изявлението на представляващия ищеца юрисконсулт началният момент на незаконосъобразните действия е моментът на отправяне на искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки - 01.03.2012 г., а крайният - издаването на постановление за отмяна на наложените обезпечителни мерки и вдигането им - 30.03.2012 г. Периодът, за който се претендира претърпяната загуба и пропуснатата полза е уточнен, както следва: от момента на налагане на предварителните обезпечителни мерки до момента на тяхната отмяна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил предявените от "Арх проект груп" ООД срещу ТД на НАП - гр. София искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на орган по приходите, поискал обезпечителни мерки във връзка с ревизионното производство по издаването на РА от Манол Манолов, на длъжност главен инспектор по приходите и старши публичен изпълнител - претърпяна загуба от изплатеното обезщетение за неизпълнение на договор в размер на 12000,00 лв. вследствие на невъзможност за авансово финансиране на поръчките, изплатено на основание сключена спогодба между "Арх проект груп" ООД и "Про маш" ООД, пропусната полза от неизпълнението на направените заявки от "Про маш" ООД в размер на 8000,00 лв. и пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на заявки от дружества в размер на 12000,00 лв., с начален момент 01.03.2012 г. и краен момент 30.03.2012 г. Осъдил е "Арх проект груп" ООД да заплати на ТД на НАП - гр. София сума в размер на 150,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и да заплати по сметката на АССГ държавна такса. За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че предявените искове са допустими. Направил е обстоен преглед на приобщените по делото доказателства и заключението на приетата съдебна експертиза, като по всеки от трите иска е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора, в които се съдържат съображенията му за отхвърлянето им. Наред с това, съдът правилно е констатирал и отразил в мотивите към решението, че трите иска са предявени срещу ненадлежен ответник - ТД на НАП - гр. София. Правилно е съобразил и това, че в исковото производство пасивната легитимация се определя от ищеца, а не от съда. Последният не разполага с правомощието да го замени с друг, вместо този, посочен от ищеца. Въпреки тази констатация в мотивите, както се посочи, съдът е разгледал исковете и се е произнесъл със съдебен акт по същество. Решението е недопустимо, в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове по същество. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Предвид този извод решението, предмет на контрол, следва да бъде обезсилено, в частта, с която исковете са отхвърлени, а производството по делото, в тази част - следва да бъде прекратено. Съгласно чл. 19, ал. 1 - 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ, загл. изм. с ДВ, бр. 30 от 2006 г.). Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София (чл. 2, ал. 2 ЗНАП) и се състои от централно управление и териториални дирекции (чл. 6, ал. 1 ЗНАП). Последните не са юридически лица. На тази нормативна основа, правилно и в съответствие със сочените разпоредби първоинстанционният съд е приел, че ТД на НАП - София се явява ненадлежен ответник по предявените искове. Неправилно обаче, въпреки това е пристъпил към разглеждането им и постановяване на акт по същество, с което е постановил недопустимо съдебно решение в тази част. Както правилно е съобразил съставът на АССГ, по аргумент от чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Следователно "Арх проект груп" ООД недопустимо е насочило претенциите си срещу ТД на НАП - София, която не е юридическо лице. Определянето на ответника по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е в разпореждане на ищеца, предвид което съдът не е бил длъжен да му дава допълнителни указания в тази връзка. Предвид изнесеното в исковата молба, по която е било образувано производството пред АССГ, исковете са предявени от "Арх проект груп" ООД срещу ТД на НАП - София. В този смисъл волята му е ясна и недвусмислена, поради което не се нуждае от никакво уточнение. Както се посочи, съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставките за възникване на правото на иск. Липсата й обосновава извод за недопустимост на иска. Задължение на съда е да следи служебно за процесуалната легитимация на ответника по предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При все това обаче, съдът няма задължение да напътства ищеца и да му указва срещу кого да насочи иска, и кого да посочи като ответник, след като такъв вече недвусмислено е индивидуализиран от него. В исковото производство съдът не конституира служебно надлежния ответник, тъй като страните в това производство се сочат само от ищеца. Незнанието му срещу кого да насочи иска си или евентуалната негова грешка в тази насока, са ирелевантни. В този смисъл неоснователни са оплакванията в жалбата, че първоинстанционният съд е следвало да дава указания на ищеца за отстраняване на "...евентуална нередовност на иска". Предвид така изложеното, след като е отчел, че ТД на НАП - София е ненадлежен ответник по трите иска, първоинстанционният съд е следвало да върне исковата молба и да прекрати производството по делото. Като не е направил това, а е приел, че е сезиран с допустими искове, които е разгледал по същество, съставът на АССГ е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, в частта, в която исковете са отхвърлени, а съдебното производство - прекратено в посочените части. По частната жалба на ТД на НАП - София: С Определение № 2619 от 02.06.2014 г. съставът на АССГ се е произнесъл по подадена от ответника ТД на НАП - София молба за изменение на така постановеното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Първоинстанционният съд се е позовал на практиката на ВАС и е приел, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските. Определеният от съда размер е в съответствие с действащата към момента на постановяване на решението редакция на посочения акт. Определението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да налагат неговата отмяна Изложените съображения изцяло се споделят от настоящия състав, поради което то като правилно следва да остане в сила и при съобразяване разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Доводите, изложени в частната жалба са неотносими към преценката за размера на възнаграждението. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение,