Решение № 689 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1731/2013 г.

Решение № 689 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1731/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (КРДОПБГДСРСБНА), представлявана от председателя й Евтим Костадинов, срещу решение № 6701 от 7.12.2012 г., постановено по адм. дело № 9270/2012 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Бойко Боянов Стаменов, от гр. Плевен, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил решение № 2-45 от 1.08.2012 г. на КРДОПБГДСРСБНА в частта, с която е установена и обявена принадлежност на Бойко Боянов Стаменов към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и имащо съдържанието, което по отношение на обявяването на дейност като секретен сътрудник е посочено в чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, но при неправилно прилагане на материалния закон. След като било безспорно установено, че Бойко Боянов Стаменов извършва публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, считано от 13.10.2008 г. до настоящия момент, то същият не попадал в приложното поле на задължителната проверка на чл. 26 от закона. Лицето не извършвало публична дейност към датата на влизане на закона в сила, съгласно императивната норма на чл. 26, ал. 1, т. 3. За комисията не било налице материалноправно основание за упражняване на предвиденото в закона правомощие по чл. 26, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Освен това обстоятелството, че дадено лице е посочено от органите по чл. 21, ал. 2 като такова, заемало или заемащо публична длъжност, извършвало или извършващо публична дейност, не освобождавало комисията от извършването на проверка и преценка дали изнесените в съответния списък данни съответстват на нормите на материалния закон. В случая се установявало, че такава проверка не е направена и че органът автоматично е отразил в издаденото решение, че лицето извършва публична дейност след влизане в сила на закона, което не съответствало на съдържанието и целта на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Според съда неприложима била и нормата на чл. 27 от закона, тъй като оспорващият не попадал в кръга от субекти, посочени в чл. 27, ал. 1, т. 1 - 4, за които можело да бъде изискана такава проверка, както и не било спазено изискването на чл. 27, ал. 2 от закона да бъде дадено съгласие от проверяваното лице. Липсата на такова съгласие представлявало съществено процесуално нарушение и обуславяло незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в обжалваното решение. Оспореният административен акт е издаден на 1.08.2012 г. на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В чл. 26, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в редакцията му към ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 03.04.2009 г., законодателят е уредил общо четири хипотези, при наличието на които установяването на принадлежност към органите по чл. 1 от закона е задължително. Първата хипотеза се отнася за лицата, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за президент и вицепрезидент, народни представители в Народното събрание и Европейския парламент, кметове и общински съветници. Втората хипотеза - по чл. 26, ал. 1, т. 2, се отнася за лицата, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 г. до влизането в сила на този закон, т. е. към 22.12.2006 г. За да е длъжна комисията да извърши проверка за принадлежност, е необходимо лицето да е заемало публична длъжност в този период от време, като дали една заемана в миналото длъжност е публична или не, следва да се преценява по критериите на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, действал към момента на уреждането на тези нови правоотношения, т. е. към момента на влизането му в сила. Третата хипотеза - по чл. 26, ал. 1, т. 3, касае задължително установяването на принадлежност относно лица, заемащи публични длъжности или извършващи публична дейност към деня на влизането в сила на този закон - 22.12.2006 г. Тоест има се предвид онзи кръг от лица, които преди и към момента на влизането в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА заемат публична длъжност или изпълняват публична дейност в смисъла, който е даден от законодателя. Четвъртата хипотеза е уредена в т. 4 на текста и се отнася до лицата, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити. Правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че Бойко Боянов Стаменов извършва публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, считано от 13.10.2008 г. до настоящия момент, т. е. след влизане на закона в сила на 22.12.2006 г., поради което не отговаря на изискването на закона за задължително установяване на принадлежност към органите по чл. 1 на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от с. з. Доводите на касатора, че извежда правомощието си от задължителния реквизит на решението по чл. 29, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, са неоснователни. Този реквизит следва да се съдържа в решение, издадено в изпълнение на законовите изисквания, уредени в чл. 26, ал. 1 от закона. За случаите, в които лицата кандидатстват за заемане на публични длъжности след влизане в сила на ЗДРДОПБГДСРСБНА, какъвто е и настоящият случай, изброените в чл. 27, ал. 1, т. 1 - 4 лица следва да поискат предварително, т. е. преди избора или преди назначаването произнасяне на комисията, като това искане следва да е придружено със съгласие на проверяваното лице за извършване на предварителната проверка, по арг. от чл. 27, ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. В случая няма такова съгласие, поради което е налице съществено нарушение на процедурата, установена в чл. 27 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и съответно основание за отмяна на постановения административен акт. Като е направил това Административен съд - София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,