Решение № 8257 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2011 г.

Решение № 8257 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9994/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Вeлико Търново при ЦУ на НАП против Решение № 324/08.07.2011 г., постановено по адм. дело № 277/2009 г. по описа Административен съд /АС/ Велико Търново, с което по жалба на "Дъга трейд" ЕООД гр. Плевен, е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 900246/21.01.2009 г., поправен с АПВ № 900417/27.01.2009 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Плевен, потвърден с решение № 116/26.03.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново, като преписката е върната на компетентния орган по приходите за постановяване на нов акт. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е материално незаконосъобразно и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 169 ДОПК относно последователността на погасяване на публичните вземания. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата против АПВ и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Дъга трейд" ЕООД гр. Плевен - не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отменен АПВ № 900246/21.01.2009 г., поправен с АПВ № 900417/27.01.2009 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Плевен, потвърден с решение № 116/26.03.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Велико Търново, с който чрез прихващане е извършено погасяване на данъчни задължения на дружеството, установени с РА № 150800457/18.08.2008 г. на ТД на НАП Плевен и съдът е върнал преписката на органа по приходите за ново произнасяне при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона съгласно мотивите на решението. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но при неправилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. По делото не се спори по фактите, а те са следните: Административното производство е започнало с резолюция за извършване на проверка, в хода на която органите по приходите са приели, че са налице условия за издаване на АПВ. Към датата на издаването на процесния АПВ задълженото лице е имало общо неизплатени публични задължения по РА № 150800457/18.08.2008 г.: - за периода м.април - м.ноември вкл. 2007 г. - главница 18 985,31 лв. и лихва 4858,84 лв., които са били обект на събиране по образувано изпълнително дело. С процесния АПВ органът по приходите е извършил последователно погасяване на лихва за периода м.04-06.2007 г., главница на данъчно задължение за ДДС за м.07.2007 г., след което е погасена и част от съответстващата на същото задължение лихва. При тази фактическа обстановка органът по приходите е извършил прихващане с лихвите по най-старото задължение, като за това се е позовал на разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК. При същата фактическа обстановка съдът, позовавайки се също на тази разпоредба, счита, че погасяването е извършено неправилно и не е спазена поредността, посочена в чл. 169, ал. 5 ДОПК. Спорът се свежда именно до тълкуването на разпоредбата на чл. 169 ДОПК. Последната гласи, че при образуване на изпълнително дело, ал. 3 и 4 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: "разноски, главница, лихви Според ал. 3 на същата разпоредба при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви пред съответния компетентен орган кое от тях погасява. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно; според ал. 4 задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява; и според ал. 5 (в приложимата редакция) след образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Предвид логическото и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК настоящата инстанция напълно споделя направения от решаващия съд извод, че органът по приходите е бил длъжен да действа съобразно предписания по чл. 169, ал. 5 ДОПК ред, специален като правила при образувано изпълнително производство, както е в случая, като се спазва последователността: разноски, главница, лихви, и няма значение, че най - старото възникнало задължение е за лихви, след като към момента на издаването на АПВ има изискуеми задължения за главница, при липса на задължения за разноски. Правилно е и разбирането, че съгласно регулацията на чл. 169, ал. 5 ДОПК, дори и да се игнорира волята на задълженото лице, първо подлежат на погасяване разноските (в случая такива няма), след това главницата и най-накрая лихвите. Този извод следва както от изричната формулировка на тази разпоредба, така и от предишната ал. 4, където е споменат и редът на възникване на задълженията, и след като тази разпоредба изрично е изключена от приложение, явно законодателят е считал, че в тези случаи при погасяване на публичните вземания следва да се спазва единствено последователността на вида на задълженията, а не и редът на възникването им, иначе би го посочил изрично, както това е направено в ал. 4 на чл. 169 ДОПК. Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че правилно с обжалваното решение съдът е отменил акта и е върнал преписката на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК за постановяване на нов акт при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона съобразно изложените мотиви. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Такова разрешение е прието на аналогичен случай и в Решение № 2916 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9423/2010 г., първо отделение, както и в решение № 5625/19.04.2012 г., постановено по адм. дело № 9114/2011 г. по описа на ВАС, осмо отд. и др. Неоснователно е и касационното оплакване за допуснато процесуално нарушение от съда предвид несъобразяване преюдициалния характер на висящо пред ВАС производство по молба за отмяна на съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу цитирания по-горе РА № 150800457/18.08.2008 г. Производството по отмяна е извънреден способ, който не възобновява висящността на производството, нито има значение относно действието на влезлия в сила РА, поради което не поражда преюдициалност с настоящия спор, имащ отношение към изпълнението на същия РА. Освен това, към датата на проведеното съдебно заседание в касационното производство по настоящото дело е налице влязло в сила решение на ВАС от 13.10.2011 г., с което е отхвърлено искането на "Дъга Трейд" ЕООД за отмяна на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу цитирания РА. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - състав на осмо отделение,