Решение № 15159 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2014 г.

Решение № 15159 от 15.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВНД директора на областна дирекция на МВР-Търговище срещу решение № 35/08.04.2014 г., постановено по адм. д. 26/2014 г. по описа на Административен съд-Търговище. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде отхвърлена жалбата против оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът Деян Атанасов Йорданов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 35/08.04.2014 г., постановено по адм. д. 26/2014 г. по описа на АС-Търговище е отменена Заповед № З-92/17.01.2014 г. на ВНД директор на ОД на МВР - Търговище, с която на Деян Атанасов Йорданов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение като държавен служител в ОД на МВР - Търговище и са присъдени разноски размер на 160 лв. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но при нарушение на материалния и процесуалния закон, защото не е установено по категоричен начин извършването на нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание и е допуснато нарушение при посочване на основанието, по което е започнало и приключило дисциплинарното производство по чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани изводите на първоинстанционният съд, че не е доказано по категоричен начин вмененото на Деян Атанасов Йорданов дисциплинарно нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм.) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от Правилника за приложение на ЗМВР (отм.), изразяващо се в получаване на сумата от 80 лв. в банкноти от 4 по 20 лв. от свидетеля Дончев на 17.11.2013 г. за почерпка, за да не бъде санкциониран за ЗДвП - липсата на винетен стикер. Правилно и въз основа на пълен анализ на всички събрани по делото доказателства административният съд е приел, че само въз основа на съвпадението на намерените четири броя банкноти от по 20 лв., без да е открита сред тях банкнота скъсана по средата, за каквато изрично свидетелят посочва, че е една от дадените от него. Намерените банкноти са с ненарушена цялост и за тяхното притежание са представени убедителни доказателства. Действително наказаният служител е допуснал извършване на нарушение, изразяващо се в незаписването на проверен автомобил във водената от полицейския патрул документация, но при налагане на дисциплинарното наказание е отчетено друго неизвършено нарушение, поради което правилно АС-Търговище е приел, че не е съобразена тежестта и вида на нарушението от дисциплинарнонаказващия орган. Допълнително е установено и нарушение на процесуалните правила, а именно относно правната квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение. Съгласно нормата на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: 1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; 2. неизпълнение на служебните задължения; 3. неспазване на служебните правомощия; 4. неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. На Деян Йорданов първоначално е повдигнато обвинение за нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Жалбоподателят е следвало да дава обяснения за неспазване на правилата на Етичния кодекс, а с отменената заповед е наказан за деяние е квалифицирано и като нарушение на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, съдържаща няколко отделни хипотези, за каквото нарушение той не е давал обяснения. Твърдението на касационния жалбоподател, че това нарушение е резултат от допусната техническа грешка, не променя констатацията, че служителят не е давал обяснение и му е нарушено правото на защита. По изложените съображения доводите в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при мотивиране на оспореното решение. Съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е кредитирал тези, които са взаимно непротиворечи и логични. При формиране на своите изводи административният съд е наблегнал на установените по категоричен начин факти, които опровергават част от свидетелските показания, използвани от дисциплинарнонаказващият орган за обосноваване на наложеното наказание. В този смисъл е без правно значение, че за други факти, свидетелите дават неопровергани показания, защото тези факти са второстепенни и от тях не следва непременно като логически извод, че Деян Йорданов е получил сумата 80 лв. Неоснователни са и доводите в касационната жалба относно необходимостта от преценка на тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни последици. В конкретния случая решаващият съд е приел за недоказано едно от деянията, а именно - получаването на сумата 80 лв. от наказания служител, поради което другото нарушение - невписване в отчетната документация за патрулната дейност на проверена кола, не е достатъчно да се приеме, че представлява такова тежко нарушение на служебната дисциплина, за което по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР (отм.) задължително се налага наказание - уволнение. По отношение това установено нарушение дисциплинарнонаказващият орган е бил длъжен да изложи съображения и да определи вида му, неговата тежест и вредоносните последици, след което да определи наказанието, но поради възприетото неправилно наличие на другото недоказано нарушение, тази преценка не е извършена и не е възможно да бъде заместена от съда. Предвид изложеното решението като правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото ответникът претендира разноски както следва 680 лв. възнаграждение за един адвокат, 50 лв. пътни разходи за явяване в съдебно заседание, включително и разноски, направени пред първата инстанция: 10 лв. държавна такса и 150 лв. и възнаграждение за един адвокат. По така направеното искане за присъждане на разноски настоящият съдебен състав намира, че за пътните разходи липсват доказателства, а и по принцип личното явяване на страните в административното производство не е задължително, поради което този разход не следва да бъде в тежест на другата страна. По отношение направените пред АС-Търговище разноски също не следва да бъдат присъдени с настоящото решение, защото те са определени с обжалваното решение в размер на 150 лв. и липсва както молба по чл. 248 от ГПК, така и оспорване от Деян Йорданов за невключването на 10 лв., заплатени за държавна такса. Искането за присъждане на 680 лв. - адвокатско възнаграждение за друг адвокат за процесуално представителство пред касационната инстанция, също се явява неоснователно. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК страната, в чиято полза е изходът на спора има право на разноски, включително за възнаграждението за един адвокат, на е и за двама. В случая възнаграждение за един адвокат вече е определено и присъдено, поради което е ответната страна няма право на разноски за втори адвокат. По изложените съображения, независимо от изхода на спора и направеното искане, не следва да бъдат присъждани допълнителни разноски в полза на Деян Йорданов. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение