Решение № 264 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1017/2011 г.

Решение № 264 от 9.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1017/2011 г., I н. о., НК, докладчик Блага Иванова Касационното производство е образувано по протест на Великотърновска апелативна прокуратура, по жалба на подсъдимия Т. И. Б. и по жалба на подсъдимия П. И. П. срещу въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 293 от 8.12.2010 г, по ВНОХД № 242/10, с което е изменена присъда на Русенски окръжен съд № 152 от 6.11.2008 г, по НОХД № 97/08, като подсъдимите са оправдани по обвинението за съучастие под формата на съизвършителство и по обвинението за придружаване на изнудването със заплаха за убийство, намалени са наложените им наказания, респективно, определеното по съвкупност общо наказание, както следва: по отношение на подсъдимия Т. И. Б., наказанията са намалени за всяко от престъпленията, включени в съвкупността, съответно на: три години "лишаване от свобода" и две години и шест месеца "лишаване от свобода", като, при условията на чл. 23 НК, е определено наказанието три години "лишаване от свобода", отложено по чл. 66 НК, за срок от пет години, и глоба от 5 000 лв, по отношение на подсъдимия С. И. И., наказанието "лишаване от свобода", за престъпление по чл. 213а НК, е намалено на шест години, а наказанието глоба на 6 000 лв, като, при условията на чл. 23, ал. 1 НК, е определено наказанието шест години "лишаване от свобода" и глоба от 6 000 лв, по отношение на подсъдимия П. И. П, наказанията за престъпленията, включени в съвкупността, са намалени, съответно на: три години "лишаване от свобода" и глоба от 5 000 лв, и две години и шест месеца "лишаване от свобода", като, на основание чл. 23, ал. 1 НК, е определено наказанието три години "лишаване от свобода", отложено по чл. 66 НК, за срок от пет години, и глоба от 5 000 лв, по отношение на подсъдимия Ц. Н. С., наказанията за престъпленията, включени в съвкупността, са намалени съответно: на две години и шест месеца "лишаване от свобода" и две години "лишаване от свобода", като, при условията на чл. 23, ал. 1 НК, е определено наказанието две години и шест месеца "лишаване от свобода", отложено по чл. 66 НК, за срок от четири години, и глоба от 4 000 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимите са признати за виновни за съвкупност от престъпления, а именно: 1/ за това, че в периода от началото на месец февруари 2004 г до 19.04.2004 г, в [населено място], подсъдимите Т. И. Б., С. И. И. и П. И. П. в съучастие като съизвършители, а подсъдимият Ц. Н. С. като помагач, с цел да си набавят имотна облага, чрез заплашване, имащо за цел да бъде принуден К. И. Й. да претърпи нещо противно на волята си / да даде сумата 80 000 лв /, са причинили на [фирма], [населено място], имотна вреда в размер на 80 000 лв, като деянието е извършено спрямо длъжностно лице в качеството му на управляващ и представляващ дружеството във връзка със службата му, придружено е със заплаха за убийство, извършено е от повече от две лица и са причинени значителни имуществени вреди, с оглед на което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 и 6 вр. ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, са осъдени, както следва: подсъдимият Б., на пет години "лишаване от свобода" и глоба от 5 000 лв, подсъдимият И., на шест години "лишаване от свобода" и глоба от 6 000 лв, подсъдимият П., на шест години "лишаване от свобода" и глоба от 6 000 лв, а подсъдимият С., на три години "лишаване от свобода" и глоба от 4 000 лв, 2/ за това, че от началото на месец февруари до 17.03.2004 г, в [населено място], при същите форми на съучастие, с цел да принудят К. И. Й. да поеме имуществено задължение /да издаде като управител на [фирма], [населено място], запис на заповед за сумата 100 000 евро/, са го заплашили с насилие и други противозаконни действия с тежки последици за него, като деянието е извършено спрямо длъжностно лице в качеството му на управляващ и представляващ дружеството във връзка със службата му, придружено е със заплаха за убийство и е извършено от повече от две лица, с оглед на което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 6 вр. ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4, пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, са осъдени, както следва: подсъдимият Б., на пет години "лишаване от свобода" и глоба от 5 000 лв, подсъдимият И., на седем години "лишаване от свобода" и глоба от 8 000 лв, подсъдимият П, на седем години "лишаване от свобода" и глоба от 8 000 лв, а подсъдимият С., на три години и шест месеца "лишаване от свобода" и глоба от 4 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК, им е определено едно най-тежко общо наказание, както следва: по отношение на подсъдимия Б.: пет години "лишаване от свобода", при "общ" режим, и глоба от 5 000 лв., по отношение на подсъдимия И.: седем години "лишаване от свобода", при "строг" режим, и глоба от 8 000 лв, по отношение на подсъдимия П: седем години "лишаване от свобода", при "строг" режим, и глоба от 8 000 лв, и по отношение на подсъдимия С.: три години и шест месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, и глоба от 4 000 лв. На основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят на [фирма], [населено място], обезщетение за имуществени вреди в размер на 80 000 лв, заедно със законните последици. Протестът е насочен срещу подсъдимите Б., П. и С.. С него се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Оспорва се намаляването на наказанията и приложението на чл. 66 НК. Иска се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване на наказанията и отмяна на условното осъждане. С жалбите се релевират всички касационни основания. Излагат се доводи за наличието на множество нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита, за порочен анализ на доказателствената съвкупност, за това, че обективната истина не е разкрита, че не са обсъдени доводите на защитата, че е допуснато нарушение на правилата на задължителната адвокатска защита, изразено в отсъствие на защитници на част от подсъдимите при първоинстанционното разглеждане на делото, че пострадалото дружество е конституирано като частен обвинител, че е нарушено правото да бъдат ангажирани доказателства, че въззивният акт не отговаря на чл. 339 НПК, че делото е разгледано от незаконен състав. Изтъква се, че материалния закон е приложен неправилно /деянията са несъставомерни/, респективно, неправилно е произнасянето относно гражданската отговорност. Сочи се, че наложените наказания са явно несправедливи, което налага по-нататъшното им смекчаване. С жалбите се правят алтернативи искания: да бъде отменен въззивният акт и подсъдимите да бъдат оправдани, като бъде отхвърлен и гражданският иск, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или решението да бъде изменено, като бъде смекчена наказателната отговорност на жалбоподателите. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста и за оставяне на жалбите без уважение. Защитата пледира за уважаване на жалбите и оставяне на протеста без уважение. Подсъдимият Б. моли жалбата му да бъде удовлетворена, а протестът да бъде отхвърлен. Подсъдимият жалбоподател П. не участва лично в настоящето производство. Останалите подсъдими не се явяват пред ВКС. Не се явява и представител на гражданския ищец. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Настоящето производство е второ по ред касационно такова. Постановената присъда е проверена за първи път по въззивен ред с решение на ВТАС № 205 от 1.12.2009 г, по ВНОХД № 16/09. Посоченото решение е отменено от ВКС с решение № 296 от 6.07.2010 г, по к. д. № 135/10, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция, в хода на което е постановено решението, предмет на настоящата касационна проверка. Предходният състав на ВКС е констатирал процесуални нарушения в няколко насоки: мълчаливо недопускане на поискани от подсъдимия Б. доказателства, липса на подробен анализ на гласните доказателства, депозирани от св. Й., както и на задълбочен анализ на останалите гласни доказателствени средства, пропуск да бъдат обсъдени данните, получени чрез специални разузнавателни средства, противоречие на въззивното решение с изискванията на чл. 339 НПК. При новото разглеждане на делото във въззивната инстанция са отстранени констатираните от ВКС съществени процесуални нарушения. Недопустимо е с настоящите жалби отново да бъдат релевирани доводи, оставени без уважение от първия касационен състав. Преповторените съображения за съществени процесуални нарушения /сред които и такива, допуснати на досъдебното производство и пред първата инстанция/ няма да бъдат обсъждани в настоящето производство. Например, такива са доводите за нарушаване на правилата за задължителна адвокатска защита, за незаконен състав, за недопустимо конституиране на частен обвинител. Настоящият състав на ВКС намира, че при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Проведено е въззивно съдебно следствие. Решението е аргументирано съобразно изискванията на чл. 339 НПК. Обсъдени са възраженията срещу законосъобразността на осъдителната присъда, направен е цялостен анализ на доказателствените източници, сред които специално място е отделено на показанията на св. Й., анализирани са и данните, получени чрез специални разузнавателни средства. Комплексната преценка на доказателствените източници не противоречи на чл. 14 НПК, поради което липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. По делото са събрани необходимите за разкриване на обективната истина доказателства, тоест, обективната истина е разкрита. Ето защо, неоснователно се прави искане за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевантните факти обуславят съставомерност на деянията като квалифицирани случаи на изнудване, при хипотезата на съвкупност от престъпления, каквато е и възприетата правна квалификация. Ето защо, неоснователно се твърди, че материалният закон е приложен неправилно. Не може да бъде уважено искането отмяна на съдебните актове и оправдаване на подсъдимите, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като посочената хипотеза, в случая, не е налице /подсъдимите не са осъдени за несъставомерни деяния/. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложените наказания, смекчени от въззивната инстанция, отговарят на критерия за справедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Преценена е степента на обществена опасност на деянията и дейците, останалите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съобразени са и целите по чл. 36 НК. Правилно е прието, че са налице основанията на чл. 66 НК по отношение на подсъдимите Б., П. и С.. Неоснователно е искането на прокурора за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане с оглед влошаване на положението им. В същото време, липсват условия за по-нататъшно смекчаване на наказанията на жалбоподателите, тъй като това би било проява на неоправдано снизхождение и би влязло в противоречие с целите по чл. 36 НК. Ето защо, искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Въззивният акт е законосъобразен и в гражданската си част. Правилно е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимите, тъй са налице признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД, тоест, подсъдимите дължат възстановяване на причинените имуществени вреди. Неоснователно е искането за отхвърляне на гражданския иск, тъй като това би било възможно само ако претенцията е неоснователна, която хипотеза, в случая, не е налице. По изложените съображения, ВКС намери, че протестът и жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,