Решение № 3155 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15106/2011 г.

Решение № 3155 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15106/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ивелина Бориславова Здравкова от гр. Левски, обл. Плевен, против решение № 581 от 26.10.2011 г., постановено по административно дело № 785 от 2011 г. на Административен съд - Плевен. С посоченото решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на касаторката срещу решение № 29/22.07.2011 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Плевен, с което е отхвърлена жалба рег. № ФР-247/19.07.2011 г. срещу разпореждане № 694/04.07.2011 г. на началник отдел "КПК" при РУСО - Плевен. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на първоначалната жалба срещу решението на директора на РУСО - Плевен. В допълнително подадено заявление Ивелина Здравкова поддържа касационната си жалба и възвежда претенция при евентуалното й уважаване да й бъдат присъдени и сторените деловодни разноски пред Административен съд - Плевен. Ответникът по касация - директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърденото от директора на РУСО разпореждане № 694/4.07.2011 г., издадено от началник отдел "КПК" при РУСО - Плевен, е наредено Ивелина Бориславова Здравкова да възстанови недобросъвестно полученото за периода от 29.09.2008 г. - 3.06.2009 г., парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 1913.69 лева - главница и лихва в размер на 899.52 лв., или всичко 2813.21 лева. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Здравкова срещу решението на директора на РУСО - Плевен не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд Плевен (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода 29.09.2008 г. - 3.06.2009 г., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Родената на 3.06.2007 г. Боряна Венциславова Цветанова, дъщеря на Ивелина Здравкова, е била настанена в детска ясла "Еделвайс" - гр. Левски, през периода от 29.09.2008 г. - 3.06.2009 г., за който на майка й са изплатени общо 1913.69 лева парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение - т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентацията в чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. Инвокираните от касаторката възражения са неоснователни. Доколко и за какъв период от време детето е посещавало детската ясла, как се е адаптирало там и дали майка му го е отглеждала през останалото време, е ирелевантно досежно преценката дали то е било "настанено" (по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО) в детското заведение. Твърденията, че това не е било за целия период, за който се изисква връщане на получените обезщетения, не игнорират факта на настаняването. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Доводите, че детето е посещавало детското заведение само 25 дни през деветмесечния период, правилно са преценени като неоснователни. Правилни са съображенията на решаващия състав, че редовността на присъствието на детето е без значение за преценката дали същото е било настанено в детското заведение. При формиране на изводите си по този въпрос първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до обоснования извод, че детето е било настанено в групата от дата 29.09.2008 г. и не е било отписано до месец декември 2009 г., което не е декларирано от неговата майка, получавала обезщетение от ДОО за същото време, което е неправилно извършен осигурителен разход. В случая е без значение за изхода на спора верността на недоказаното твърдение на Здравкова, че не е подавала молба-заявление за настаняването на детето в детска ясла, след като е безспорно, че то е било настанено и паричните обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО са й били изплащани. От съществено значение обаче е установеното по делото, че на нея й е бил разрешен и тя реално е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ, че по време на този отпуск детето й е било настанено в детска ясла, а тя не е декларирала това обстоятелство, поради което отпускът й по чл. 164 от КТ не е бил прекратен и е получавала недължими й за този период обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Дори и в хипотезата на неподадена молба-заявление от родителите за приемане на детето в детско заведение, фактът, че Здравкова е получавала обезщетението, докато детето е посещавало детска ясла "Еделвайс" - гр. Левски, сочи, че тя е приела правните последици, знаейки за неговата недължимост (предвид заявеното от нея в подадената до работодателя й молба-декларация от 11.04.2008 г., че детето й не е настанено в детско заведение - лист 58-60 от първоинстанционното дело). В тази насока административният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящия състав. Относно изложените в касационната жалба съображения за изводите на първоинстанционния съд във връзка с преценката за изпълнение на условието детето да е настанено в детско заведение, следва да бъде посочено, че настоящият касационен състав споделя напълно изложените в обжалваното съдебно решение съображения и направения извод, че под "настаняване в детско заведение" се имат предвид и случаите на настаняване на детето в детска ясла. Тези съображения и изводи съответстват на приложимите нормативни разпоредби и изцяло са съобразени с установената практика на ВАС по подобни правни спорове. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са записани в детското заведение при спазване на реда по чл. 12 и следв. от Наредба № 6 за организация и дейността на детските ясли (отм. - ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.), съответно по реда на чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, в сила от 6.12.2008 г. Съгласно приложимата за процесния период редакция на чл. 53, ал. 4 от КСО, парично обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Несъмнено е, че детската ясла е "детско заведение" по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. С изменението на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, обн. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г. законодателят е уточнил смисъла на разпоредбата, като текстът е придобил следното съдържание: "...настаняване на детето в детски заведения, включително и детски ясли...", което недвусмислено води до извода, че детските ясли са включени в понятието за детско заведение. Предвид изложеното не може да бъде споделена тезата на касаторката, че до изменението на чл. 53, ал. 4 от КСО детските ясли не е следвало да се считат за детски заведения и едва с изричното им посочване от законодателя (което е станало след процесния период) те се приравняват на детски заведения и се разширява приложението на законовия текст относно настаняване на дете в ясла. До направеното допълнение изводът, че по смисъла на цитираната норма детско заведение е и детската ясла се извеждаше чрез тълкуване съобразно обстоятелството, че се касае за деца до двегодишна възраст и предвид нормативната регламентация на устройството и дейността на детските ясли и детските кухни, в които съгласно установените правила могат да бъдат приемани деца в рамките на определена възраст и при определени условия. Внесеното уточнение в разпоредбата с добавянето на текста "включително и детските ясли" е в унисон с предшестващата го константна съдебна практика и конкретизира, а не променя смисъла на текста на чл. 53, ал. 4 от КСО. Визираната законодателна промяна в тази норма я уточнява в смисъла, в който винаги е била логически тълкувана от Върховния административен съд, а не обуславя извод, че до допълването й приемането на дете в детска ясла не е аналогично с настаняване в детско заведение, защото в противен случай би означавало да се приеме абсурдната теза, че детската ясла не е вид детско заведение. От съществено значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че жалбоподателката не е спазила изискването на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързано с изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, да представи на осигурителя си декларация по образец съгласно приложение № 12 и съответните доказателства към нея, за обстоятелствата, водещи до спиране на плащането от 29.09.2008 г. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Предвид горното фактът на недеклариране пред своя работодател и пред органите на НОИ на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетение по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. Правилно съдът е приел, че жалбоподателката е получила недобросъвестно сумите за обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 29.09.2008 г. - 3.06.2009 г., тъй като недекларирането на правнорелевантни обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Плевенският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 5.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Ответникът по касация не е направил искане за присъждане на сторените по делото разноски, а предвид неоснователността на касационната жалба не следва да бъдат присъждани претендираните от касаторката деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,