Решение № 1838 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11065/2013 г.

Решение № 1838 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11065/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Обединено гражданско сдружение - Варна" против решение по адм. д. № 770/2013 г. по описа на Административен съд - Варна. Иска отмяна на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност, основания по чл. 209 от АПК. Неправилно съдът приема, че информацията не е обществена по смисъла на закона. Обжалва решението и в частта, в която има характер на определение. Присъденото юрисконсултско възнаграждение е необосновано и недоказано. Претендира присъждане на разноски в размер на 350 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, председателят на Общински съвет Варна не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение по адм. д. № 770/2013 г. по описа на АС-Варна е отхвърлена жалбата на "Обединено гражданско сдружение-Варна" против решение № ДОИ 11-9907 (9) от 4.02.2013 г. на Председателя на Общински съвет - Варна по ЗДОИ. Решението е постановено след влязло в сила решение по адм. д. № 3164/2011 г. по описа на АС - Варна, с което е отменен мълчалив отказ на общинския съвет за произнасяне по заявление вх. № ДОИ 11-9907 (9) от 9.08.2011 г., а преписката е върната за изрично произнасяне. Председателят на Общинския съвет Варна е отказал да уважи искане за предоставяне на достъп до обществена информация с довод, че не е сезиран с искане по ЗДОИ, а с въпроси, на които не е длъжен да отговаря по този ред.

1. Касационната жалба е неоснователна.

В касационната жалба няма развити съображения относно твърдения порок за допуснато същество нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което касационната инстанция следва да извърши проверка за материална законосъобразност на съдебния акт. Административният орган осъществява в рамките на административното производство по чл. 28 и сл. от ЗДОИ правно задължение да се произнесе, съответстващо на субективното право на гражданина или организацията да получат достъп до обществена информация. Правната квалификация на искането и редът за реализиране се определят от твърдените обстоятелства и искането със заявлението до административния орган. В случая в писменото заявление са зададени два въпроса и се иска получаване на отговори по тях: 1. Ще се вземат ли някакви мерки за прекратяване на вредна практика да се разхищават значителни общински средства за периодични ремонти със съмнително качество на площад "Независимост" и 2. Ще бъдат ли проверени договорите и качеството на СМР, които се сключват и контролират от ОПР "Инж. Политика"? Така зададените въпроси имат характер на форма на обществен контрол върху работата на орган на местно самоуправление, а не искане за достъп до съществуваща информация, от която заявителят иска да си състави собствено мнение за дейността на задължените по ЗДОИ субекти. Като е развил съображения за липсата на искане за предоставяне на съществуваща официална или служебна обществена информация по смисъла на чл. 9 - 11 от ЗДОИ и липсата на съответстващо задължение за председателя на общинския съвет да уважи искане по реда на ЗДОИ, съдът е постановил материално законосъобразно съдебно решение, което се подкрепя от административната преписка по делото. Резултатът от административната преписка не е в противоречие със съдебно решение № 2710 от 17.11.2011 г. по адм. д. № 3164/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, тъй като съдът е отменил мълчалив отказ, какъвто съдебната практика приема, че е недопустим като форма по този закон.

1. Основателна е касационната жалба, в частта, в която има характер на частна жалба срещу решението, в частта, в която има характерна определение и са присъдени разноски.

С отхвърлителното решение, съдът е присъдил в полза на ответната страна "юрисконсултско възнаграждение" в размер на 150 лева. Ответната страна не е представлявана от юрисконсулт, а от адвокат по пълномощно на л. 33 от делото. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОС на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начина на плащане, ако е по банков път се представят доказателства, когато е в брой, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и и има характера на разписка. В случая в договора за правна помощ е вписана сума от 150 лева, но не е отразен начин на плащане - в брой или по банков път. След като няма вписване за начина на плащане се налага правния извод за липсата на доказателства за доказани разноски за адвокатска защита. Като е присъдил в полза на ответната страна сумата от 150 лева, съдът е постановил неправилно в тази част решение, имащо характер на определение, което следва да бъде отменено като необосновано и материално незаконосъобразно.

Процесуалното представителство е по две жалби - касационна и частна. Предвид изхода на спора и основателност само на частната жалба следва да се уважи искането за присъждане на направени по делото разноски, съответно на успешно проведената съдебна защита в размер на 150 лева, като бъде осъдена общината, от чийто бюджет се възстановяват разноските. В останалата част до претендирания размер от 350 лева искането е неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение,