Решение № 13479 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2017 г.

Решение № 13479 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8584/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение № 1019/14.06.2017 г. по адм. д. № 1224/2016 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-115/27.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2141-15-12/02.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив. В жалбата са наведени основания за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната му, като вместо това се потвърдят решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и разпореждането на пенсионния орган. Ответникът – В. Х., редовно уведомена, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Чрез адв. Божинов в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна. Разгледана по същество, е частично основателна, по следните съображения: С разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2141-15-12/02.02.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив е отменено разпореждане № 72.0.1089/11.11.2002 г. на Ръководителя на ПО в ТП на НОИ Пловдив и всички последващи, като на В. Х. от [населено място], [улица] е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ пожизнено, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО, а именно 131. ЗЗ лева, считано от 03.08.2014 г. съответно от 01.07.2015 г. на основание чл. 100 от КСО е осъвременена в размер 133. 82 лв. Пенсията е отпусната при осигурителен стаж от ІІІ категория 17 г. 04 м. 09 дни, на основание чл. 104 КСО общ осигурителен стаж към ІІІ категория труд – 17 г. 04 м. 09 дни, положен за времето от 18.12.1965 г. до 31.12.1991 г. Пенсията е отпусната в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 КСО – 131. ЗЗ лв., а от 01.07.2015 г. съгласно чл. 100 КСО/2015 г. – 133, 82 лв. В разпореждането е посочено, че съобразно чл. 9, ал. 11, т. 4 от КСО осигурителен стаж и доход за периода от 01.05.1997 г. до 31.12.1998 г. не може да бъде зачетен на основание чл. 41, ал. 1, изречение второ от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. В разпореждането е посочено, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст не може да бъде определена в действителен размер, тъй като по вина на лицето /невнасяне на осигурителни вноски и незаверяване на осигурителна книжка/, не може да се приложи разпоредбата на чл. 70, ал. 3 КСО и не може да се определи в действителен размер по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО. Разпореждането на пенсионния орган е постановено на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО. По делото не се спори, че от ТП на НОИ Пловдив е бил направен преглед на пенсионните досиета и е предприета процедура по установяване на основателността на Разпореждане № 72/0089/11.11.2002 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ, с което на Х. е била отпусната първоначално пенсията за осигурителен стаж и възраст, считано от 28.10.2002 г. и с което е прието, че Х. има навършена възраст от 53 г. и 10 м., осигурителен стаж от ІІ категория – 19 г. 09. м. и 20 дни, осигурителен стаж от ІІІ категория – 14 г. 04 м. и 12 дни и общият стаж приведен към ІІІ категория по чл. 104 КСО е възлизал на 39 г. 01 м. 15 дни, индивидуален коефициент 1. 973 при базисен период 01.01.1989 г. – 31.12.1991 г. и доход за същия период – 60697. 00 лева и от 01.01.1997 г. до 31.12.1998 г. и доход за същия период 987. 64 лева, а размера на отпусната й първоначално пенсия е 186, 56 лева, считано от 28.10.2002 г. Пенсията е осъвременявана с последващи разпореждания на пенсионния орган при ТП на НОИ Пловдив. С цел установяване правомерността на отпуснатата пенсия, с писмо №К-29853/04.07.2013 г. от Х. е изискано да представи оригиналните документи за осигурителен стаж. На основание заповед № 200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с писмо изх. №К-29853#1/08.08.2013 г. от контролните органи на ТП на НОИ Пловдив е изискано да бъде извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО, с оглед преценяване правомерността на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст. На 12.08.2013 г. Х. представя собственоръчна декларация, че не съхранява документи за осигурителен стаж, като е посочила от кои периоди и работодатели се състои трудовия й стаж до 2002 г. Пенсионният орган е изискал от работодатели да издадат нови удостоверения образец УП-3 за стажа на Х. Пенсионният орган е извършил цялостна проверка и преизчисление на ЛПОС на Х. С процесното разпореждане, след направените проверки, е прието, че Х. има само осигурителен стаж от ІІІ категория – 17 г. 04 м. 09 дни и размерът на отпуснатата й пенсия е изчислен на 131, ЗЗ лева считано от 03.08.2014 г., а от 01.07.2015 г. – на 133, 82 лева. Пенсията е отпусната при навършена възраст от 65 години и 8 м. и при осигурителен стаж от ІІІ категория 17 г. 04 м. 09 дни. Недоволна, Х. е оспорила разпореждането пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който с процесното решение № 2153-15-115/27.04.2016 г. го е изменил по отношение на зачетения осигурителен стаж по заверената осигурителна книжка, в хода на административното производство по жалба вх. № 1012-15-100/04.04.2016 г. за периода от 01.05.1997 г. до 31.12.1998 г. с продължителност 1 г. и 8 м., като осигурителния стаж от 17 г. 04 м. 09 дни е приет за 19 г. 09 м., а в останалата част е оставил без уважение жалбата на Х. Х. е оспорила пред Административен съд Пловдив решение № 2153-15-115/27.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и измененото с него разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2141-15-12/02.02.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив. С оспореното пред настоящата касационна инстанция решение Административен съд Пловдив е отменил решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане и е върнал преписката на административния орган с указания за ново произнасяне, като бъде изчислен действителния размер на пенсията съобразно чл. 70 КСО, а не минималния й размер. Касационният състав намира, че решението и разпореждането на ТП на НОИ са правилно отменени, по следните съображения: Безспорно е установено, че през 2013 година е проведена инвентаризация в ТП на НОИ Пловдив, след която е отчетена липсата на пенсионното досие както на В. Х., така и на други лица. Вследствие на това административният орган е предприел действия за възстановяване в цялост на пенсионната преписка, като изискал от касаторката да представи всички документи удостоверяващи осигурителния й стаж и доход. В хода на проверката Х. не е представила исканите документи, във връзка с което е започната процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за извършване на проверка, като със саморъчно подписана декларация, лицето е посочило периодите на осигуряване и осигурителите, при които е положен трудът му. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното разпореждане. Формиран е извод за промяна в размера на личната пенсия за сега за осигурителен стаж и възраст на база приетия осигурителен стаж и доход на лицето и то в посока на нейното намаляване. Направено е и заключение, че поради невнасяне на осигурителни вноски и незаверяване на осигурителната книжка за определени периоди, не може да му бъде изчислен индивидуалния коефициент на лицето и реалният размер на ЛПОС. Касационният състав намира, че неправилно административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 5 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1-6 от КСО. Това са случаите, когато: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Изгубването на пенсионната преписка не е посочено като хипотеза в чл. 99, ал. 1 от КСО, като основание за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува ограничително. Неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО /в решението на директора на ТП на НОИ/ и т. 5 от същата разпоредба /в разпореждането на пенсионния орган/, включвайки факта на изгубване пенсионната преписка на Х. в тези хипотези. В настоящият случая не е налице определена пенсия в по-голям размер. Жалбоподателката е добросъвестна и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП на НОИ Пловдив във връзка с изгубване на пенсионната й преписка. Определената в разпореждане от 2002 г. по заявление подадено на 28.10.2002 г. лична пенсия на Х. е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС и е актуализирана с последващи разпореждания на пенсионния орган в периода 2002-2013 г. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на касаторката. Видно от представени по описа на Административен съд Пловдив справки за пенсионера, в базата данни на НОИ се е съхранявала информация и данни за осигурителния стаж на лицето, за начина на изчисляване на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на Х., а на практика й е отпуснал нова пенсия, определена въз основа на други изискани доказателства и на друго основание. Неправилно ТП на НОИ Пловдив е изискало вече представени от Х. през 2002 г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи. Неправилно също административният орган е прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху жалбоподателката. В настоящия случай не може да се направи категоричен извод, че пенсионното досие на В. Х. е възстановено. В КСО и НПОС не е предвиден и регламентиран ред за възстановяване на пенсионни досиета, което означава, че следва да се ползва аналогично регламентирана процедура- примерно чл. 90 от Правилника за администрацията на съдилищата, с който е отменен действащия към момента на постановяване на обжалвания индивидуален административен акт Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.);. Подобна процедура в случая не е провеждана. Крайният акт по възстановяването на пенсионното досие би следвало да подлежи на обжалване по реда на АПК. Едва след това ще може да се пристъпи към процедура по чл. 98, ал. 1 от КСО. В настоящия случай разпореждането на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО от 02.02.2016 г. не е и не следва да се приеме като акт за възстановяване на пенсионно досие, тъй като подобни правомощия не са предоставени на това длъжностно лице в КСО. С разпореждане съответното длъжностно лице може да отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсия, но не може да възстановява изгубени или унищожени пенсионни досиета. Отговорността за съхраняването на досиетата е възложена на други длъжностни лица. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 11309 от 28.10.2015 г. по адм. д. № 3577/2015 г., VІ отд. на ВАС и други. Освен това в настоящият случай не става ясно към коя дата следва да се приеме, че е налично възстановено пенсионно досие - към 28.10.2002 г., когато е отпусната пенсията, или към момента на издаване на обжалваното разпореждане. Поради това с обжалваното съдебно решение правилно са отменени решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив. В случая не са били налице предпоставките за издаване на разпореждането, с което е преизчислен осигурителен стаж и възраст на Х., променено е основанието и датата на отпускане на пенсията му, нито постановеното решение на директора на ТП на НОИ, с което е изменено разпореждането на пенсионния орган. Касационният състав намира обаче, че не са налице предпоставки за връщане на административния орган и ново преизчисляване на пенсията на касаторката, тъй като същата трябва да се възстанови в размера определен с разпореждането от 2002 г., актуализиран с последващите разпореждания на ТП на НОИ, поради което дадените указания от първоинстанционния съд за ново преизчисляване на пенсията, като се определи индивидуален коефициент на Х. и се изчисли реален размер на пенсията при съобразяване на чл. 70 КСО, с оглед изложените в настоящото касационно решение мотиви, не са необходими и следва да се отменят. Индивидуалният коефициент на Х. и реалният размер на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст вече са били определени с влязъл в сила, стабилен административен акт – разпореждане № 72.0.1089/11.11.2002 г. и последващите го, и не следва да бъдат преизчислявани, каквито указания е дал първоинстанционният съд. Гореизложеното налага извода, че следва да се остави в сила първоинстанционното решение, в частта му за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ и измененото с него разпореждане на пенсионния орган, като се отмени съдебното решение в частта относно изпращането на преписката за преизчисляване на ЛПОСВ на Х. Съдът счита, че за пълнота и яснота на изложението, следва да посочи, че при изпълнение на частта от диспозитива на първоинстанционното решение, с която е разпоредено връщането със задължителни указания за ново преизчисляване на пенсията, следва да бъде съобразено от административния орган, че отмяната на процесното решение и отмененото с него разпореждане води до възстановяване на отпуснатата пенсия на касаторката в размера, който й е определен първоначално с разпореждането от 2002 г. и актуализиран с последващи разпореждания, с изключение на процесното разпореждане на пенсионния орган и решението на директора на ТП на НОИ, с което последното е потвърдено. Решението е неправилно в частта, с която съдът е изпратил преписката на органа по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ Пловдив за изпълнение на дадените в решението указания, касаещи тълкуването и прилагането на закона. Констатираните от първоинстанционния съд нарушения на реда за изчисляване на пенсията предвиден в разпоредбата на чл. 70 КСО, които са приети от него за съществени, се преценяват от настоящият касационен състав като неотносими и несъществени към предмета на делото, тъй като нямат решаващо значение за правилното решаване на спора. Нарушенията на процедурата по чл. 70 КСО, макар и да са допуснати, в случая нямат решаващо значение за законосъобразността на актовете. По изложените съображения, съдебното решение в частта, с която преписката е изпратена на пенсионния орган за ново произнасяне, следва да бъде отменено. За прецизност следва да бъде посочено, че това разрешение не противоречи на правомощията на касационния състав на съда, тъй като освен по посочените от касационния жалбоподател основания, съдът се произнася служебно и по съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. При констатация за несъответствие на решението с материалния закон, касационната инстанция решава спора по същество, съгласно чл. 222, ал. 1 АПК и затова, настоящият състав отменя решението в частта, с която преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. В този смисъл е решение № 4459 от 22.04.2015 г. по адм. д. № 2884/2013 г. по описа на ВАС, шесто отделение. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане на ответницата по касация следва да се присъдят разноски по делото в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на шесто отделение.