Решение № 14903 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7247/2009 г.

Решение № 14903 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7247/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от община Русе срещу решение № 15 от 7.04.2009 г. постановено от Административен съд Русе по адм. д. № 628/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационна отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения мълчалив отказ. Ответникът Румен Якимов Раев с писмено становище мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на мълчалив отказ за издаване на три броя удостоверения по молба - декларация вх. № ОС-16/107 от 23.10.2008 г. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения мълчалив отказ, върнал е преписката за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона и е определил седмодневен срок за издаване на исканите удостоверения. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, съдът е приел, че административния орган не е имал основание да откаже издаване на исканите удостоверения, които са необходими на искателите във връзка с производство по чл. 587 от ГПК. Съдът е приел, че след като имотите не са общинска собственост, а само са предоставени за стопанисване на общината, то не е имало основание за отказ от извършване на административната услуга. Съдът е приел, че основанията за прилагане на ограничението по чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ се проверяват от нотариуса, който извършва нотариалното удостоверяване, а не общинската администрация при извършване на административната услуга, а и към момента на формиране на мълчаливия отказ това ограничение не е било приложимо право. По тези доводи съдът е отменил оспорения мълчалив отказ. Обжалваното решение е неправилно. При постановяването му съдът не е приложил правилно материалния закон. Молбата за издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК е подадена на 23.10.2008 г. Оспореният мълчалив отказ е формиран на 30.10.2008 г. Към този момент е приложима редакцията на чл. 19, ал. 8, т. 1, пр. 2 от ЗСПЗЗ съобразно която за срок от 5 години за земите по ал. 1 общините не могат да издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост. Земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ са тези земи, които са били включени в ТКЗК, ДЗС и други образувания, подлежали са на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали след възстановяване правата на собствениците, поради факта, че не са били заявени за възстановяване. По делото е установено, че трите имота, за които е направено искането са земеделските земи и се определят като земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ - предоставена за стопанисване на общината. Този факт се установява, както е представените три броя скици, така и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. При тези доказателства за имотите, предмет на искането към момента на подаване на молбата за снабдяване с удостоверение и заверка на молбата-декларация е приложима изрично предвидената законова забрана, поради което обжалвания мълчалив отказ е законосъобразен. Към настоящия момент с изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвано в Държавен вестник, бр. 10/2009 г., тази забрана е отпаднала. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК обаче, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му респ. към момента на формиране на мълчаливия отказ. При това положение незаконосъобразни са правните изводи на решаващият съд, изведени при преценка на неприложимата редакция на чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ, която не е била действащо право към момента на формиране на мълчаливия отказ. Неоснователни са доводите на ответника по касационната жалба, че след като е приета молбата му за издаване на исканите удостоверения без да е уведомен, че има забрана за извършване на такава услуга, то отказа на общината е незаконосъобразен, както правилно е постановено с обжалваното решение. Налице е законово предвидена забрана, поради което административния орган не е имал задължение изрично да уведоми заявителя относно възможността на извърши тази административна услуга. В случая не са относими и доводите относно това дали имотите са общинска собственост. Законовата забрана е приложима за имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, които са предоставени за стопанисване и управление на общината. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушения на приложимия материален закон, поради което следва да бъде отменено. Тъй като не се налага събиране на нови доказателства спора следва да бъде решен при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, като бъде постановено ново решение на същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение