Решение № 4590 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2017 г.

Решение № 4590 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалбата на М. Каменов от [населено място] против заповед № ЗС-198 от 05.10.2017 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е наредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната, находящ се в [населено място], [адрес]. В първоначалната заповед адресът е вписан с № 129, а с последваща заповед № ЗС-208 от 19.10.2017 г е извършена поправка на очевидна фактическа грешка и е разпоредено адресът да се чете като № 27. Незаконосъобразността на оспорената заповед се основава в жалбата на неправилно приложение на материалния закон. Възразява се, че договорът за наем на процесното жилище е бил сключен на 28.03.1960 г. между неговия баща Б. Каменов и началника на Гарнизонна жилищна част - София. Жалбоподателят счита, че след изтичане на десетгодишния срок по чл. 56 от Закона за държавната собственост, договорът за наем е станал безсрочен на основание чл. 236 ЗЗД. Твърди че, наемното правоотношение не е било прекратено, поради което липсва основание за изземване на имота. Ответната страна - министърът на отбраната на РБ, чрез пълномощника си по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното: Със заповед № 348 от 10.03.1960 г. на началника на ГЖЧ - София, издадена на основание чл. 1, 2 и 3 от Указа за създаване на жилищен фонд при МНО (обн. ДВ, бр. 214/1950 г.) и чл. 15 от Закона за наемите (обн. в. Известия бр. 11/1956 г.), Б. Каменов е бил настанен заедно със семейството си в жилище, находящо се в [населено място], [адрес], състоящо се от две стаи, частна държавна собственост съгласно АЧДС № 7641 от 05.10.1971 г., в качеството му на военнослужещ. Впоследствие с Решение № 8, Протокол № 10/12.05.1992 г. улицата е преименувана на [улица]. Въз основа на заповедта, на 28.03.1960 г. е сключен договор за наем. В т. 1 от договора е посочено, че същият е валиден до момента, когато наемателят загуби качеството си на военнослужещ. Б. Каменов е починал на 02.01.1990 г. По делото не са представени като доказателства за сключени допълнителни споразумения към договора за наем. С молба рег. № 1252 /датата не се чете/, жалбоподателят е поискал да закупи процесния имот, но с писмо рег. № 21-32-937 от 14.01.2015 г. му е отказано по подробно изложените в него мотиви. С писмо изх. № 21-32-937 от 05.04.2015 г. на министъра на отбраната, жалбоподателят е уведомен, че не са налице правни основания за привеждане на наемните правоотношения с него по отношение на жилищния имот, поради това, че жалбоподателят не работи в системата на Министерство на обраната. Като е посочено, че обитава имота без правно основание, му е предоставен едномесечен срок, за да го освободи доброволно. Писмото е връчено лично на 14.05.2015 г. По делото са представени писмени доказателства за неразплатени финансови задължения във връзка с ползването на процесния имот от страна на жалбоподателя. С оспорената пред съда заповед е наредено изземването на процесния имот, на основание чл. 80а ЗДС, поради това че имотът се държи без основание. При тази фактическа установеност настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 ЗДС имот–държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Следователно, оспорената пред съда заповед е издадена от компетентен по силата на посочената разпоредба орган - министъра на отбраната на РБ, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. При постановяването на административния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалния закон е приложен правилно. По делото не се спори, че процесният имот е частна държавна собственост доказано с надлежно съставен акт за частна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № Н-22/2010 г. договорите за наем на жилища от жилищния фонд на Министерство на отбраната на РБ се прекратяват с едномесечно предизвестие по реда на Закона за задълженията и договорите, на основанията посочени в чл. 23 и договора за наем. В случая е отправено изискуемото се от закона едномесечно предизвестие за прекратяването на договора за наем, основавано на предпоставките на действащата към този момент правна уредба, установени в чл. 23, ал. 1, т. 4 и т. 6 от същата наредба, което предизвестие е получено лично от жалбоподателя. Наличието на прекратено наемно правоотношение по установения в закона ред обуславя законосъобразност на извода в обжалваната заповед, че имота, предмет на изземване, се държи на отпаднало основание. При така изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед се явява законосъобразна и подадената срещу нея жалба, като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение