Решение № 13363 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2011 г.

Решение № 13363 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8872/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Исам Аднан Ясин - гражданин на Ирак срещу решение № 8046/8.06.2011 г., постановено по адм. дело № 4540/2011 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 113/29.03.2011 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България за отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът е приел за недостоверна бежанската му история, че е бил заплашван от организацията Ал Кайда, както и че съдът въобще не е разгледал и не е взел предвид изложените от него обстоятелства и затова е постановил съдебния си акт при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на административния орган със законните последици. Ответникът по касационната жалба юриск. Кулинова я оспорва по съображения, изложени в представените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът не допуснал нарушенията, посочени от касатора при постановяване на обжалваното решение. Според прокурора релевантните факти обективират липса за оспорения акт с отказ на статут по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на основания за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Исам Аднан Ясин - гражданин на Ирак тричленен съдебен състав на ВАС, III отделение е приел, че не са налице основанията за предоставяне на бежански статут по чл. 8, ал. 1 ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Според съдът само позоваването на неспокойната обстановка в Ирак, както и неподкрепеното с доказателства твърдение за получаване на заплахи от страна на терористични организации не е основание за предоставяне на бежански статут. Според съда е необходима конкретна, лична история на кандидата, която да обосновава нуждата и материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ, а жалбоподателят в проведените в ДУБ интервюта е изложил противоречиви факти от бежанската история по повод твърденията му за оказаната помощ на ранен човек от улицата и закарването му в болница. Относно искането за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е приел, че правилно административният орган не е установил наличието на основанията по чл. 9 ЗУБ. Според съда понастоящем на територията на Ирак властта се упражнява от легитимно правителство, избрано на всеобщи избори през 2005 г., което в своята дейност се подпомага от коалицията на международните въоръжени сили. Обсъдена е от съда обстановката в провинция Анбар, в гр. Рамади и западните населени места, където обстановката е стабилна. Съдът е направил извод, че установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в провинцията, от която идва жалбоподателя, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕО по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обжалваното решение е правилно постановено. Касаторът е подавал неколкократно молби за предоставяне на бежански статут или хуманитарен такъв в България. Правилно съдът е отчел, че отказите по предходните молби са обжалвани и потвърдени в съдебно производство пред Върховния административен съд. В проведените с касатора интервюта правилно първоинстанционният съд е установил, че е налице противоречие при изтъкване на фактите от бежанската му история. Първоначално е твърдял пред интервюиращия, че е дошъл в България, недоволен от общата обстановка в Ирак, а впоследствие е твърдял, че е бил заплашван, след като е откарал в болница ранен човек, който открил на улицата. Тази заплаха обаче правилно е преценена от съда като недостоверна, тъй като в интервютата е посочил, че брат му му бил казал да напусне града и страната. Относно заплашителното писмо, което брат му Уамид е намерил в двора на къщата, както и твърдението, че от Ал Кайда са искали да им сътрудничи, което не фигурира в останалите интервюта, правилно съдът е приел, че се касае до недостоверна бежанска история. Съдът се е съобразил с представената по делото справка за обстановката в провинция Анбар и гр. Рамади. В нея изрично се сочи, че с поемането на отговорността за сигурността в Анбар, иракските сили за сигурност са в състояние да я поддържат на добро ниво. Конкретно за гр. Рамади е посочено, че положението е стабилно, като индикации, че Ал Кайда се опитва да създаде напрежение са за района на гр. Фалуджа. В този смисъл правилно съдът е преценил предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут и е направил законосъобразни изводи, че такива не следва да се предоставят на жалбоподателя. Затова като е приел, че за Исам Аднан Ясин няма реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, съдът правилно е приложил материалния закон - ЗУБ и е извършил правилна преценка на фактите и обстоятелствата относно бежанската история на касатора. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Поради това обжалваното решение следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд,