Решение № 14832 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8367/2017 г.
ВАСI отделение05.12.2017 г.докладчик т Румяна Монова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 208 от 15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 281 по описа за 2017 г. на Административен съд - В.. ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Административен съд В. Т.. Решението не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 14832 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8367/2017 г., I о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. В. Търново, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Манушева против решение № 208 от 15.06.2017 г., постановено по адм. дело № 281 по описа за 2017 г. на Административен съд - В., с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 253289-042362/13.03.2017 г. на и. д. директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. Т.. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи за недопустимост на съдебния акт, предвид разглеждането на дело, което не му е подсъдно. Иска отмяна на решението и изпращане на делото за разглеждане от друг съд. Ответникът по така подадената касационна жалба "Симира 2014" ЕООД гр. В., чрез адв. Мишев, в писмен отговор, изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била Заповед № 253289-042362/13.03.2017 г. на и. д. директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. Т., с която на основание чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС на "Симира 2014" ЕООД, гр. В. е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - "кафе - аперитив", находящ се в гр. В., бул. "Втори юни" № 111, както и забрана за достъпа до него за срок от 7 дни. В хода на съдебното производство е открито такова по реда на чл. 193 ГПК по оспорване верността на Протокол за извършена проверка сер. АА № 0235350/09.03.2017 г., съставен от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., в частта относно вписаното в него обстоятелство, че не е издадена фискална касова бележка за покупка на 1 бр. минерална вода на стойност 0,70 лева. Съдът е признал за установено на основание чл. 194, ал. 2 вр. чл. 193, ал. 2 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК по заявеното от "Симира 2014" ЕООД гр. В. оспорване верността на ПИП, че същият е неверен. За да отмени оспореният административен акт, съдът е приел, за недоказвано, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение, а именно факта на неизпълнението, изразяващо се в неиздаване на касов бон за извършена продажба. Счел е, че не е установено, че в търговския обект стопанисван от "Симира 2014" ЕООД е била извършена продажба, която не е била документирана по законоустановения ред, с издаване на касов бон от регистрирания ЕКАФП. Настоящият състав в обхвата на контрола по чл. 218, ал. 2 АПК намира, че атакуваното първоинстанционно решение е недопустимо. С определение № 131 от 21.04.2017 г. постановено по адм. д. № 215 по описа за 2017 г. на Административен съд - В. Т., последният е изпратил жалбата на "Симира 2014" ЕООД срещу процесната заповед по компетентност на Административен съд - В.. АС В. не е повдигнал спор за подсъдност и е разгледал делото по същество. Касационната инстанция намира, че отнесеният пред АС В. спор не е подсъден на този съд, а на Административен съд В. Т.. Администрацията, към която се числи органът, издал оспорения административен акт, няма териториална структура в района на Административен съд В. /в който район е седалището на жалбоподателя "Симира 2014" ЕООД/. При действието на чл. 6, ал. 1 ЗНАП териториални структури на Националната агенция за приходите са териториалните дирекции. В структурата на Националната агенция за приходите, одобрена от УС на НАП в съответствие с чл. 5, ал. 5, т. 5 ЗНАП с решение № РМФ - 286/19.12.2009 г., са обособени 5 териториални дирекции на мястото на съществуващите дотогава 28, като териториалният обхват на ТД на НАП В. Т. включва област В.. Предвид горното е неприложимо правилото на чл. 133, ал. 1 АПК за разпределяне на делата по оспорване на индивидуални административни актове между административните съдилища, а това по чл. 133, ал. 2, т. 2 АПК - спорът е подсъден на административния съд в седалището на органа, издал оспорения акт, щом няма териториална структура в района, в който е седалището на жалбоподателя. Местната подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на съдебно производство /вж. чл. 134, ал. 2 АПК/. Постановеното решение при отсъствието на сочената процесуална предпоставка е недопустимо. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че атакуваното решение следва да бъде обезсилено, а делото да бъде изпратено на компетентния съд, а именно Административен съд В. Т.. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не се присъждат. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение