Решение № 6795 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6090/2009 г.

Решение № 6795 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6090/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК , във връзка с чл. 104, ал. 3 ЗМИ. Образувано е по касационна жалба от Анна Михова Донкова против решение № 20 от 2.04.2009 година по адм. дело № 251/2009 година на Благоевградския административен съд. С него е потвърдено Решение № 99 от 28.02.2009 година на ОИК - Гоце Делчев за избора на Иван Петков Ламбрев на втори тур на местните избори за кмет на с. Мумосища, община Гоце Делчев. Релевира доводи за противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по жалбата. Заинтересованата страна счита същата за неоснователна. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че обосновано съдът е приел, че дори и да са допуснати нарушения в изборния процес, те не водят до различен изборен резултат. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 104, ал. 1 ЗМИ. Образувано е по жалба от Анна Михова Донкова против Решение № 99 от 28.02.2009 година на ОИК - Гоце Делчев за избор на Иван Петков Ламбрев, издигнат от политическа партия ГЕРБ за кмет на кметство Мусомища. Изложила е две групи възражения за незаконосъобразност на проведения избор: Първата е за допуснати сериозни нарушения на закона при провеждане на предизборната агитация. Втората за нарушения в самия изборен процес и отчитането на резултатите от него. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че изборите за кмет на кметство са проведени на два тура на 21.02 и 28.02.2009 година в три избирателни секции. На първия тур са се явили трима кандидати - Иван Кирилов Трайков от политически партия "ПП" СДС, Анна Михова Донкова от ПП Зелена България и Иван Петков Ламбрев от ПП ГЕРБ. Първите двама, получили най-много гласове - Донкова с 535 гласа и и Ламбрев със 724 гласа са класирани за втория тур. От общо 1865 избиратели, вписани в избирателните списъци са гласували 1565 избиратели, колкото плика са намерени и в избирателните урни. Осемнадесет от тях са отчетени, като недействителни. Действителните 1547 бюлетини са разпределени съответно 755 за жалбоподателката и 792 за заинтересованата страна. Секционните протоколи са подписани от всички членове на СИК без забележки и изложени особени мнения. Въз основа на данните в тях, ОИК е обявила кандидата, получил повече гласове, за кмет на кметството. Съдът е извършил пълна проверка за начина на отчитане на действителните и недействителните бюлетини. За целта в съдебното заседание на 26.03.2009 година в присъствие на представители на страните е отворил избирателните книжа и е проверил отчитането на бюлетините. Установените несъответствия с изискванията на закона са отразени в съдебния протокол и са обсъдени в решението на съда. При това е направен обоснованият извод, че те не оказват влияние върху крайния резултат. На базата на събраните доказателства, съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателката и е изложил мотиви защо приема всяко едно от тях за неоснователно или съответно за недоказано. Въз основа на направената мотивировка е извел извод за законосъобразност на избора и на оспорения административен акт и го е потвърдил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се правят възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в несъбиране на посочени от жалбоподателката доказателства. Първото от тях е лишаването й от възможност да докаже купуване на 720 гласа. Доводът е напълно неоснователен. Жалбоподателката не е релевирала доводи за купени гласове. Твърдението й в жалбата е, че на 14.02.2009 година политическият й опонент е почерпил 720 човека с "пържоли и вино и е поканил народна певица, на която е заплатил хонорар от 7000 лева и така ги задължил да гласуват за него". Това не съставлява купуване на гласове и отделно от това не може да се приеме наличие на пряка причинна връзка между него и крайния изборен резултат. Купуването на гласове е деяние по НК и може да доведе до опорочаване на изборите само ако бъде доказано по съответния на НПК процесуален ред. Подаването на сигнал в районната и Върховната касационна прокуратура от жалбоподателката само по себе си не доказва извършване на престъплението. Неоснователни са и доводите, че съдът не допуснал доказателства, които да установят нарушения на законовите норми в предизборната кампания. Напротив - съдът е събрал поисканите от страните доказателства. Приел е за установени определени нарушения и е изследвал влиянието им върху крайния резултат, като е обосновал неговия несъществен характер. На трето място се възразява за недопускане на експертиза, която да установи твърдяната прозрачност на пликовете. Такава е поискана, както в жалбата, така и в проведените две съдебни заседания и обосновано не е допусната от съда. При прегледът на изборните книжа, съдът сам е имал възможност да се убеди в качеството на пликовете (прозрачни или непрозрачни), поради това не се е нуждаел от назначаване на специалист с нарочни познания по този въпрос. Останалите възражения повтарят тези, направени в първоинстанционното производство. Отново се възразява, че са допуснати до гласуване лица, които нямат активно избирателно право. Всъщност е оспорено гласуването от две лица, което е напълно незначително на фона на разликата в крайните резултати между двамата кандидати. Страните са имали осигурена възможност да проверят броя на подписите на избиратели, положени в приложените избирателни списъци, поради което не е основателен и доводът за процесуално нарушение в т. 5 от касационната жалба. Напълно неоснователно е твърдението за допуснато нарушение в 26 секция, тъй като положените 202 подписа били отнесени към друга политическа сила, различна от политическата сила, излъчила жалбоподателката, като кандидат за кмет. В протокола на СИК тя е вписана, като кандидат на ПП "Зелена партия", а не "Зелена България". Касае се за обикновена техническа грешка при изписването на политическата сила, която няма каквото и да било отношение към изборния резултат и дори не подлежи на последващо обсъждане в касационно производство. Неоснователни са и доводите за нарушения при конституирането на секционните комисии, в които участвали роднини на спечелилия кандидат. Доводът е обсъден от административния съд и направените изводи в тази насока за в съответствие с правилата, въведени в ЗМИ, където липсва подобна забрана. Отделно от това при т. нар. "ръчно преброяване" от съда на бюлетините в секцията, където член на СИК е била дъщерята на Иван Ламбрев не е установено незаконосъобразно отчитане на действителните и недействителните бюлетини и резултатите от вота на избирателите, отразен в тях. На последно място е неоснователно и възражението за неправилно присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на заинтересованата страна. Тълкуването на чл. 143, ал. 4 АПК, което се прави в касационната жалба не съответства на изразената законодателна воля. Заинтересованата страна, за която оспореният административен акт е благоприятен има право на всички реално направени и съответно доказани разноски по делото. Такива са установени с договора за правна помощ и са в размер на 900 лева. При това пълномощникът на жалбоподателката не се е възползвал от правната възможност, предоставена в чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 ГПК да поиска присъждане на по-нисък размер на разноските. По тези съображения решението на административния съд, като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на заинтересованата страна, ще следва да се присъдят и направените разноски в касационното производство в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение