Решение № 573 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13045/2008 г.

Решение № 573 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13045/2008 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Стефка Стоева Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Кирил Спасов Танчев от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1, 2 и 5 АПК на влязлото в сила решение от 20.07.2007 год. по адм. дело № 805/2005 год. по описа на Софийски градски съд, административна колегия, III "з" състав, оставено в сила с Решение № 2520 от 5.03.2008 год. по адм. дело № 11382/2007 год. на Върховния административен съд, шесто отделение. Ответниците - директорът на регионална дирекция "Социално подпомагане" - София град и директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, поддържат, че не са налице сочените от молителят отменителни основания, а третият ответник Иво Танчев не взел становище. С първото решение, чиято отмяна се иска, Софийският градски съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Кирил Танчев и Иво Танчев, в качеството им на правоприемници по чл. 120 ГПК (отм.) на Станка Танчева, срещу Заповед № В-5180/01.11.2004 год. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, потвърдена със Заповед № 104/14.02.2005 год. на директора на регионална дирекция "Социално подпомагане", с която е постановен отказ на Танчева да й бъде отпусната целева помощ за балнеолечение и храна на основание чл. 22 ППЗСП за 2004 год. Съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл. 22, ал. 1 ППЗСП, тъй като е инвалид 100 % загуба на трудоспособност с чужда помощ, но не е представила разходооправдателни документи по смисъла на чл. 22, ал. 3 ППЗСП, доказващи проведеното балнеолечение, поради което законосъобразно й е отказано отпускане на исканата социална помощ, макар да са налице останалите условия за това. Върховният административен съд, шесто отделение, с второто решение е оставил в сила като правилно решението на първоинстационния съд. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите в искането, намира същото за неоснователно по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Приложените към искането за отмяна писмени доказателства - писмо изх. № 91AO (3375 от 15.10.2007 год. на Министерство на труда и социалната политика и писмо с изх. № 3348 oт 15.10.2007 год. на Агенцията за социално подпомагане не установяват нови обстоятелства от значение за делото, тъй като първото съдържа молба да бъде разгледан случая на Кирил Танчев, а второто разписва реда за отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитация съгласно чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). На следващо място, тези доказателства не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като не са били още създадени към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд - 6.02.2007 год., т. е те са новосъздадени. Жалбата на молителя до Върховния административен съд от 25.07.2007 год., както и приложените копия на статии от пресата също не установяват нови обстоятелства и не представляват нови доказателства по смисъла на закона. По изложените причини искането за отмяна на това основание е неоснователно. Молителят се позовава в искането си на чл. 239, т. 2 АПК, като твърди, че основание за отмяна е и наличието на фалшифицирани документи от социалните служби. За да се допусне отмяна в цитираната по-гора хипотеза е необходимо да е налице престъпление, което да бъде установено с влязла в сила присъда или решение по реда на ГПК. В случая, молителят не е посочил кои документи са били фалшифицирани и съдебен акт, с който да се установява престъпление, свързано с правния спор, поради което не е налице и второто цитирано основание за отмяна. На последно място в искането се претендира отмяна на решението на основание чл. 239, т. 5 АПК. Молителят твърди, че не е участвал в производството по делото поради инвалидност, а назначеният служебен защитник не бил ангажирал доказателства по делото. Съдът намира искането за отмяна и на това основание за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Както пред първинстанционния съд, така и в касационната инстанция молителят е бил представляван от служебен защитник, определен по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за правната помощ, а организирането на защитата на жалбоподателя, включително и искането за събиране на доказателства, се извършват по преценка на процесуалния представител на страната по делото. По изложените съображения оплакванията на молителя, че служебният защитник не е извършил конкретни процесуални действия не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК,