Решение № 7147 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10523/2010 г.

Решение № 7147 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10523/2010 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Началник на Група "Миграция" в Одмвр хасково, срещу решение № 297/13.07.2010 г. по адм. д. № 284/2010 г. на Административен съд гр. Хасково. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Мусафа Кърджалъ лично и чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Претендира направени съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен Отказ № 10226/14.05.2010 г. на Началник на Група "Миграция" в ОД МВР - Хасково, с който се отказва издаване на разрешение за продължаване на срока за продължително пребиваване в Република България на Кърджълъ, на осн. чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 и чл. 40, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Съдът приел, че към момента на издаване на заповедта за жалбоподателя са били налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България / ЗЧРБ/ в редакцията си от ДВ бр. 109 от 2007 г./ Осъществявал е търговска дейност в страната по законоустановения ред като в резултат на тази дейност са били разкрити най-малко 10 работни места за български граждани. Към 14.05.2010 г./датата на издаване на обжалвания отказ/ не е отпаднало основанието по чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, следователно не е налице хипотезата на чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Решението е правилно. Законосъобразността на административния акт се преценява към датата на неговото издаване, както е приел съда. Обжалваната заповед е издадена на 14.05.2010 г. Към тази дата жалбоподателят е осъществявал търговска дейност в страната. Същият е съдружник в дружеството "Кърджълъпен" ООД, гр. Хасково. Получил е разрешение за продължително пребиваване в страната на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ със срок на валидност до 14.05.2010 г. Съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона в редакцията си от ДВ бр. 36/2009 г. отказва се продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец в случаите по чл. 10 и чл. 11. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ/ в редакцията си от ДВ бр. 42/2001 г./ Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато: са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 и по чл. 25, т. 2 и 6; В текста на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ е посочено, че за да се издаде разрешение за продължително пребиваване на чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1 изискването е да "осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани...". Правилно е приетото от съда, че жалбоподателят отговаря на това законово изискване. От приложените и приетите по делото писмени доказателства се установява, че дружеството осъществява търговска дейност и е плащало осигуровки за периода м. януари 2009 г. и февруари 2009 г. - за 11 лица, месец март-април 2009 г. - за 14 лица, месец май 2009 г. за 13 лица, за периода месец юни- септември 2009 г. - за 11 лица, за периода октомври 2009 г. - януари 2010 г. за 9 лица, за февруари 2010 г.- за 11 лица, за март 2010 г. за 10 лица, за април 2010 г.- май 2010 г. - 11 лица. Правилни са изводите на съда, че при издаването на обжалвания административен акт е допуснато нарушение на материалния закон - нарушена е разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, тъй като към момента на издаване на обжалваната заповед не са били отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 от ЗЧРБ. Жалбоподателят е чужденец, който притежава виза по чл. 15, ал. 1 и който осъществява търговска дейност в страната по законоустановения ред, като в резултат на тази дейност към 14.05.2010 г. са били регистрирани 11 трудови договори/ налице са били най-малко 10 разкрити работни места за български граждани/. В разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от Закона в редакцията и от ДВ бр. 109 от 2007 г., която е действала към датата на постановяване на обжалваната заповед, няма изискване разкритите най-малко 10 работни места за български граждани да са поддържани за целия срок на пребиваването на чужденеца. Ето защо и на основание чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването му, както правилно е приел и административният съд. С оглед изложеното не е налице отпаднало основание по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, нито основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ за отнемане правото на пребиваване на чужденец, респективно за отказване издаване на разрешение за продължаване на пребиването в Република България. Не са налице визираните отменителни основания в касационната жалба, поради което решението като правилен и обоснован съдебен акт следва да се остави в сила. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на направени разноски. Същата обаче следва да се остави без уважение, тъй като по делото липсват доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева е платено. Водим от горното, Върховният административен съд - седмо отделение