Решение № 2319 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2012 г.

Решение № 2319 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ касационна жалба, срещу решение № 544/08.03.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1969/2010 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161001706 от 30.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 634/18.08.2010 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в размер на 500 000 лв. и лихва в размер на 47 192.36 лв. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че фактическата обстановка е неправилно преценена от съда и е направен незаконосъобразен извод, че в хипотезата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, обстоятелството, свързано с реалността на доставката, е ирелевантно. Съдът не е взел предвид изложеното от ревизиращите органи, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства установяват сключването на привидна сделка, страните по която не желаят да настъпят правните й последици, а целят облагодетелстване на тази, претендираща право на приспадане на данъчен кредит, като бъде намален размерът на дължимия за внасяне данък в бюджета по повод извършената продажба на недвижим имот през данъчния период м. юни 2009 г. Касаторът счита, че следва да намери приложение решението на СЕС от 21.02.2006 г. по дело С-419/02 г. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Айлин строй" ЕООД - Пловдив против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Заявява се и искане за приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК. Ответникът по касационната жалба - "Айлин строй" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Гладстон" № 60 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Темчев по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледани по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161001706/30.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 634/18.08.2010 г. на зам.-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС в размер на 500 000 лв. за данъчния период м. юли 2009 г. по фактура № 245 от 29.06.09 г., издадена от "Метон" ООД с предмет авансово плащане по договор от 1.06.2009 г. Първоинстанционният съд е отменил РА, като е приел следното: Извършеното плащане на стойността на процесната фактура е безспорно установено. То не се оспорва от административния орган и е удостоверено чрез приложените фискални бонове в съответствие с изискването на чл. 118 от ЗДДС и Наредба Н-18 от 13.12.06 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Липсват доказателства, а и не се твърди, че фискалните бонове са издадени от нерегистрирано фискално устройство. От ССЕ се установява надлежното осчетоводяване на плащането при жалбоподателя и при доставчика като плащане в брой. Експертът установява, че към датата на издаването на фактурата жалбоподателят е разполагал по касова книга с касова наличност в размер на 8 249 546.29 лв. По силата на чл. 25, ал. 6 от ЗДДС данъкът е станал изискуем и за регистрираното лице е възникнало задължение да го начисли, поради което начисленият данък по процесната фактура не е без основание и разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е незаконосъобразно приложена. Правото на данъчен кредит възниква съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и обстоятелството относно реалността на доставката е ирелевантно. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, основателен е доводът на касатора, че съдът не е обсъдил установените в хода на ревизионното производство факти и е направил незаконосъобразен извод, че липсата на доставки в изпълнение на сключения договор, във връзка с който е направено авансовото плащане, е неотносимо обстоятелство към правото на данъчен кредит. Срокът на договора, сключен между "Метон" ООД - София и "Айлин Строй" ЕООД на 29.06.2009 г. е 31.12.09 г. Предмет на договора е покупко-продажба на лако-бояджийски продукти за реализация на територията на страната /кофражно масло, масло антикор, разтворител за боя, лак и грунд, грунд за дърво, смазочно масло, грунд за метал, разтворител за битум/, произведени от продавача. Количеството е съгласно заявките на купувача, а качеството - съгласно техническите спецификации на производителя. Съгласно чл. 6.3., след получаване на заявка за експедиция продавачът издава същия ден проформа фактура, по която следва да има направено плащане, а до 24 часа издава данъчна фактура. В хода на ревизията на представляващия и управляващ дружеството - доставчик "Метон" ООД на 05.03.2010 г. е връчено искане за представяне на документи и писмено обяснение. Според даденото писмено обяснение от Стоян Кралев, до този момент няма осъществени доставки на стоки в изпълнение на договора. При евентуално постъпили в бъдеще заявки от купувача, стоката ще бъде доставена от завод "Кристал Химия Трейдинг" - гр. Велинград, с когото е налице сключен договор за дистрибуция от 19.08.2009 г. Договор за дистрибуция с "Кристал Химия Трейдинг" ЕООД с дата 19.08.2009 г. не е представен. Според дадените обяснения от Илиян Динков - управител и представляващ "Кристал Химия Трейдинг" ЕООД, през 2009 г. и до настоящия момент /17.03.2010 г./ дружеството не е сключвало договор за дистрибуция с "Метон" ООД и не е получавало авансови плащания за доставки на стоки. От началото на 2009 г. дружеството осъществява производство на биодизел, а производството, свързано с продукти на индустриалната химия като посочените в искането считано от 1.01.09 г. се осъществява от "Кристал Хим" Велинград. Според писмените обяснения, дадени от Болдуин Симеонов в качеството му на управляващ и представляващ "Кристал Хим" - ООД във връзка с връченото му на 17.03.2010 г. искане, дружеството е производител на описаните продукти. Осъществява дейността си в помещения и с оборудване под наем в гр. Велинград, собственост на фирма "Пайн Кемикълс" ООД. С фирма "Метон" ООД няма сключвани договори и от нейна страна не са правени плащания за доставка на продукция. Изложеното по категоричен начин обосновава извод за това, че през целия период на действие на договора между ревизираното дружество и "Метон" ООД, по който е направено авансово плащане, купувачът не е подал нито една заявка за доставка на продукти. Правилно е прието от ревизиращите органи, че противоречието в клаузите на договора, според които продуктите се произвеждат от продавача и дадените обяснения от него, според които те могат да бъдат доставени от дружество, което не произвежда такива през 2009 г. и с което се твърди наличие на дистрибуторски договор, какъвто не се установява да има сключен, показва нежеланието на страните по договора същият да бъде изпълнен. Това, както и фактът, че ако сумата от 3 000 000 лв. действително е платена, но не се търси изпълнение на договора от този който я е платил, е още един довод в подкрепа на извода за привидност на сделката, а и поставя под съмнение извършеното плащане в брой, независимо от издадените фискални бонове и счетоводното отразяване. Отделно от това, следва да се вземе предвид, че безспорно във връзка с продажбата на недвижим имот за данъчния период м. юли 2009 г. ревизираното дружество е начислило ДДС в размер на 750 502.23 лв. С упражняването на право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура в размер на 500 000 лв. данъчният кредит за периода е 750 481.37 лв., а дължимият за внасяне в бюджета ДДС - 20.86 лв. "Метон" ООД от своя страна е начислило ДДС по процесната фактура, издадена на "Айлин Строй" ЕООД, но за периода е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 500 000 лв. по фактура № 745/29.06.09 г., издадена от "Джорджио 07" ЕООД, отново за авансово плащане по договор от 5.06.09 г. От страна на "Метон" ООД при насрещната проверка не е представен договорът, не се твърди и не се представят доказателства за неговото изпълнение. Такива не са представени и от "Джорджио 07" ЕООД, тъй като последното дружество не е открито от органите по приходите. Правилно е прието в мотивите на РД и РА, че договорът не цели осъществяването на реална доставка на стоки, а да бъде намален размерът на дължимия за внасяне данък в бюджета от ревизираното дружество. В хода на съдебното производство е представен от жалбоподателя анекс към договора с дата 30.12.2009 г., според който срокът се продължава до 30.06.2010 г. Същият не следва да бъде взет предвид като такъв с достоверна дата, тъй като не е представен нито от ревизираното дружество, нито от "Метон" ООД в хода на ревизията, а проверката на доставчика е извършена през м. март 2010 г. При нея наличието на такъв анекс дори не се твърди. Поради изложеното, не могат да бъдат ценени като годни доказателства и анексът от 30.06.2010 г., както и списъкът на стоки. Основателно също така е и позоваването то страна на касатора на приетото от СЕС в решение от 21.02.2006 г. по дело С-419/02 г. по отношение на правото на данъчен кредит при авансовите плащания, а именно, че доставките на стоките и услугите са предмет на ДДС, а не плащанията във връзка с тях. С оглед на така изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Айлин строй" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Гладстон" № 60 срещу РА. При този изход на делото на ответника в първоинстанционното производство и касатор в настоящото следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, изчислени по реда на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,