Решение № 7302 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2012 г.

Решение № 7302 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8992/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационната жалба на "Маримпекс - МГ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Черни връх" № 33, ет. 3, ап. 9 с ЕИК 130900818, представлявано от управителя Марин Георгиев Гаврилов, чрез процесуалния представител адв. Северина Лозанова от ЛАК, против решение № 70 от 24.04.2012 г., постановено по адм. дело № 197/2011 г. на Административен съд гр. Ловеч. В касационната жалба се подържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са подробни съображения по съществото на спора. Счита се, че решаващия съд неправилно е е възприел и обсъдил последиците от отменената с влязло в сила съдебно решение заповед на началника на РДНСК гр. Ловеч. Моли се отмяната на съдебното решение.

Касационният жалбоподател, "Маримпекс - МГ" ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Пенев, който подържа жалбата по изложените в основания. Представя писмена защита в тази насока. Постъпили са писмени бележки и от управителя на дружеството.

Ответната страна ДНСК - София - РДНСК СЗР, сектор Ловеч, редовно призован, не се представлява, не излага становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура в мотивирано становище дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми следва да се остави в сила.

Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, намери касационната жалба, като подадена от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковата молба на касатора против ДНСК гр. София, представлявана от РДНСК - северозападен район - сектор Ловеч, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира осъждане на ответника за причинени имуществени вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи/ в размер на 107745 лв.

За да постанови този резултат съдът в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приел за установено, че със заповед № ДК-11-02 от 21.04.2008 г. на началник РДНСК гр. Ловеч е отменено като незаконосъобразно издаденото от главния архитект на Община Луковит разрешение за строеж № 7 от 11.04.2008 г. и съгласуваният и одобрен инвестиционен проект - неразделна част от него за строеж "Разтоварище и силозно стопанство" в поземлен имот /ПИ/ № 165049, местност "Зелени ливади", землище на с. Дерманци, община Луковит на името на "Маримпекс - МГ" ЕООД гр. София. С решение № 4633 от 7.04.2009 г., постановено по адм. дело № 13029/2008 г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 112 от 22.08.2008 г. по адм. дело № 160/2008 г. на Административен съд гр. Ловеч с което е отменена посочената заповед на РДНСК - Ловеч. С исковата молба са предявени няколко обективно съединени иска срещу ответника:

1. Иск за претърпени имуществени вреди в размер на 4738,35 лв., представляващи изплатени лихви по погасителен план по договор за банков кредит № 1/4.09.2007 г. с "Интернешъл Асет Банк" АД, за периода 21.04.2008 г. - 7.04.2009 г. и мораторна лихва върху тази сума за периода 7.04.2009 г. - 8.07.2011 г. в размер на 1160,31 лв.

1. Иск за имуществени вреди в размер на 2450 лв., представляващи изплатени такси по посочения банков кредит, както и мораторна лихва върху тази сума за периода 7.04.2009 г. - 8.07.2009 г. в размер на 599,94 лв.

1. Иск за имуществени вреди в размер на 1500 лв., представляващи разходи по изготвянето и одобряването на ПУП - ПРЗ, както и мораторна лихва върху тази сума за периода 7.04.2009 г. - 8.07.2011 г. в размер на 367.32 лв.

1. Иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 9167.99 лв., представляващи размера на амортизационните отчисления на закупеното оборудване - два броя силози за зърно за периода 21.04.2008 г. - 7.04.2009 г. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 2244.99 лв. за периода 7.04.2009 г. - 8.07.2011 г.

1. Иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 61073.60 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализирана селскостопанска продукция и нереализирана средна годишна печалба на силозното стопанство, както и мораторна лихва в размер на 14955.18 лв. за посочения период.

1. Иск за обезщетяване на имуществени вреди на стойност 7621.08 лв., представляващи пропуснати ползи от нереализирана печалба от вложени средства в дейност на дружеството за периода 21.04.2008 г. - 7.04.2009 г., както и мораторна лихва върху тази сума за посочения вече период в размер на 1866.20 лв.

Претендира се и законна лихва върху сумата на главницата за всички претърпени имуществени вреди от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

След като установил всички релевантни за делото факти и е направил законосъобразни правни изводи, мотивирано съдът е отхвърлил всяка една искова претенция, поради липса на пряка причинно - следствена връзка между отмененият индивидуален административен акт и настъпилите вреди, като е прието, че следствието предхожда причината. Нещо, което логически е невъзможно да се получи. Съдът е приел, че освен, че не са преки вреди от незаконосъобразния административен акт, вредите не са и непосредствени, т. е. не са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

Решението на административния съд е правилно, мотивирано и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.

В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди в следствие на незаконосъобразен административен акт, който е отменен по съответния ред. Правилно решаващия съд е приел, че липсват доказателства за един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно визираното в чл. 4 от ЗОДОВ изискване, вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Основателно е отхвърлил иска поради несправяне на касатора с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест.

По изложените съображения, съдебното решение, като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, състав на трето отделение на Върховния административен съд,