Решение № 16528 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2011 г.

Решение № 16528 от 14.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Цветомира Ангелова Владова от гр. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, срещу решение № 251 от 15.06.2011 г. по адм. дело № 302/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 41 от 18.03.2011 г. на Директора на ТП на НОИ - Велико Търново. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 53, ал. 4 във вр. с ал. 1 от КСО - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Велико Търново, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е решение № 41 от 18.03.2011 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на Цветомира Ангелова Владова от гр. Горна Оряховица против разпореждане № РВС-289 от 09.02.2011 г., издадено от началник отдел "Краткосрочни плащания и контрол" на основание чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получени парични обезщетения за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст за времето от 16.03.2009 г. до 31.07.2009 г. и от 01.09.2009 г. до 24.01.2010 г. в размер на 2237.14 лв. и лихви в размер на 617.17 лв. Решението на Административен съд - Велико Търново, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване. Съдът законосъобразно е приел, че майката няма право на паричното обезщетение по ал. 1 за времето, през което детето й Радостин, родено на 24.01.2008 г., е било настанено в Детска ясла "Зорница" - Горна Оряховица. Изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения са неоснователни. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване възниква за майката (осиновителката) през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). Настаняването на детето в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Не съответства на точния смисъл и разума на закона застъпеното от жалбоподателката тълкуване, съгласно което понятието "детско заведение" включва само образователните заведения, създадени по реда на Закона за народната просвета, в случая детските градини. Законът за здравето, който с чл. 118 изрично предвижда създаването на детски ясли и детски кухни, регулира обществени отношения, различни от регулираните със Закона за народната просвета. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. В разглеждания случай се установява, че паричното обезщетение за отглеждане на малко дете е било отпуснато по молба-декларация от 18.10.2008 г. (Приложение № 3 към чл. 5). По т. 5 заявителката е декларирала, че детето Радостин не е настанено в детско заведение. Декларирала е, че й е известно, че в срок от 3 работни дни от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства се задължава да подаде декларация за промяната. Ако не изпълни това задължение, следва да възстанови неправомерно полученото обезщетение по нейна вина заедно с дължимата лихва съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО. Безспорен е фактът, че на 16.03.2009 г. детето е било настанено в детска ясла, но майката не е уведомила осигурителния орган за настъпилата промяна в декларираното обстоятелство по т. 5 от молба-декларацията. Затаяването на известно на лицето правнорелевантно обстоятелство е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Оспорените административни актове са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Велико Търново е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г., по отношение евентуална недължимост на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,